дам, това правя на последно време. Много е готино да излезеш на сцената след продължително отсъствие да провериш микрофона и настройките на микрофона да извиеш глас след първите тонове на оркестъра. Чувството е невероятно... в първия момент тълпата онемява, чува се само твоя прелестен глас във висока октава, следва пауза в песента 4-5 такта, музиката като беграунд е в пианисимо - както човешки шепот шишикане някъде пред теб, и..... изведнъж, яростни викове и красъци от страна на публиката - която вече е разярена глутница, която вече е окена от който се надига приливна вълна 0цунами, но която не може да стигне до сцената защото тя е високо и се пръска с всичка сила и разплисква покрай сцената-вълнолом. чувството е невероятно, през това време съм си изпяла песента - тя като всеки сингъл не е повече от 3 минути и млъквам с последните тоновен на оркестъра които пак преминават в пианисимо... в шепот... След това по коридорите от сцената до гримьорната ми дълго време се говори за изпълнението ми, и всеки иска аудиенция с или без цел автограф, някъде на какви ли не хартийки, аз обаче както всяка звезда седя на масичката пред дисплея и си свалям ноктите....без да ме интересува особенно много кой за какво се бори отстрани в момента.

Редактирано от Simona 1973 на 11.11.08 09:20.