Според мен казусите са сложни, юридически ситуации, в които едно не е ясно:
Непредумишлено убийство ли е заразяването с вирус, който поради съществуване на ВААРТ не довежда до смърт?
Определено, възниква в мене 2 основни въпроса:
1. Как се случва така, че умишлено зразените са починали, а заразоносителя (колкото и да е дискриминираща тази дума е подходяща тук в контекста) не е починал =>, че непредумишлено заразените са починали от друг убиец този който им е натресал Опортюнистичните инфекции
2. Как са решени юридически съдебните спорове относно непредумишлено заразяване с други нелечими или трудно лечими заболявания, да кажем: заразяване сТуберкулозна бактерия или с вирус на хепатит в или с или с Херпес вирус тип 4 т.н. човешки папиломен вирус, който е нелечим - жените които нямат ваксина, го носят в себеси до края на живота си и е възможно да развият рак на шийката на матката?
Според мен, Служителя в Швеция, е истински съвестен служител който е разбрал нещата и е реагирал адекватно, като е намерил вратичка в друг закон за да може да защити правата на човека, да не разкрива своя ХИВ статус.
Както м/у другото никой не го и прави ако е прекарал остра форма или инфектиран с друга "смъртоносна и нелечима болест". Като пример тука ще дам инфекция с Херпес вирус тип 2 (Херпес зоостер) причиниетеля на дребната шарка варицела -> в тези страни осъждат ли се всички дечица които се избият от варицела )(заразо-носители са, но пък не знаят това и не информират бабите си навреме) като непредумишлени убийци? Защото баба им може да почине от това заболяване.
Осъждат ли се и заради това, че ако майак им е бременна, то може да повлияят на развитието на плода т.е. на брятята и сестрите им, и те да се родят с генетични измениения да живеят 2-3 години и да починат? Така или иначе който и да иска не може да информира ембрион-а че има шарка?
Редактирано от Simona 1973 на 28.10.08 10:48.
|