|
Интервю
Д-р Тонка Върлева, директор на Програма “Превенция и контрол на ХИВ/СПИН” към Глобалния фонд пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Д-р Върлева, в Женева ще се проведе заседание на Борда на директорите на Глобалния фонд, в който участвате. Какво се очаква да бъде дискутирано?
Д-р Тонка Върлева: От 25 до 29 април в Женева, Швейцария ще се проведе 17-то заседание на Борда на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. На това заседание ще бъде приет докладът на изпълнителния директор проф. Мишел Казачки за предоставянето на средства от Глобалния фонд на държавите реципиенти и съответно разпределението и оценка на хода на изпълнение на тези грантове. Освен това ще се дискутират проблемите за набиране на нови средства за нуждите на Глобалния фонд и ще започне и дискусия относно критериите за получаване на средства през следващите години. Очаква се тогава да се дискутира и обвързването на финансирането с много ясни индикатори. Определянето на ясни индикатори ще направи работата на Глобалния фонд много по-улеснена, тъй като финансирането ще се осъществява само след ясно изпълнение на правилата. Освен това ще се дискутира мястото за провеждане на следващото 18-то заседание, което трябва да бъде в някоя от страните от Азия.
Принципът е такъв - Бордът заседава два пъти годишно, един път в Швейцария и втори път в държава, която получава средства от Глобалния фонд. Последната държава, в която беше проведено 16-то заседание на Борда, беше Китай през ноември миналата година. Освен това на заседанията на Борда се дискутират и много проблеми, свързани с програмите за превенция сред основните уязвими групи по отношение на СПИН, туберкулоза и малария. Дискутират се и много проблеми на политиките, свързани с превенцията и контрола на СПИН, както и на туберкулоза и малария. Поначало има консенсус на всички агенции на ООН, че основните здравно-социални проблеми на света са три - СПИН, туберкулоза и малария. Прави се и анализ на световните тенденции, свързани с тези три големи проблема.
Фокус: Казахте, че ще се разгледат критериите, по които ще се получават следващите финансирания от Глобалния фонд. Какви са очакванията - да станат по-затегнати, или напротив?
Д-р Тонка Върлева: Основните критерии са икономическите показатели, специално брутният вътрешен продукт съгласно критериите на Световната банка. Също и разпространението на СПИН, туберкулоза и малария в съответните държави. Ако погледнем например България в следващите години все по-трудно ще получава финансиране, тъй като се увеличава брутният вътрешен продукт.
В същото време по отношение разпространението на СПИН - нямаме епидемия, както в Русия и Украйна. Но имаме през последните години увеличаване на броя на ХИВ-позитивните в основни уязвими групи като например интравенозните наркомани, тоест концентриране на разпространението на СПИН в някои уязвими групи. Ще се борим държавите, в които има по-голям брой ХИВ-позитивни в определени уязвими групи, да се получава финансиране поне за тези уязвими групи, а не само в държавите, в които има епидемия. Ще дам пример с Естония. Това е държава с много висок брутен вътрешен продукт, със силно икономическо развитие през последните години, но независимо от това в момента Естония е държавата, в която има най-бърз темп на разпространение на СПИН в групата на интравенозните наркомани. Такава е ситуацията и в Русия и според новите критерии те трудно ще получават финансиране от Глобалния фонд. В крайна сметка критериите трябва да бъдат и в разпространението в основни уязвими групи. Защото има богати държави, например част от Арабските страни, но искаме Фондът да провежда политика и в тях, тоест да се въвеждат добри практики. Специално нископравовите програми много трудно влизат в някои по-консервативни общества. А уязвимите групи се нуждаят от услуги, които се предоставят не само от правителствени институции като например министерски институции, но също и от повече финансиране от неправителствен сектор.
Фокус: Някакво конкретно решение за нашата държава очаква ли се да се вземе?
Д-р Тонка Върлева: На практика ние кандидатствахме на 31 март, когато си изпратихме предложението за финансиране за следващите шест години - от 2009 до 2014 година. Участвахме в така наречения “Ролинг Кънтинюейшън Ченъл” - това е продължаващо финансиране, което се предлага само на държави, които имат последните две години оценка “А”. България получи наистина последните две години много висока оценка от Глобалния фонд и получи това предложение. Иначе като държава член на Европейската общност ние вече трябва да бъдем донор на Глобалния фонд, а не да искаме средства от него. Така че този процес е на практика последната възможност ние да получим финансиране.
Фокус: На каква стойност ще бъде то?
Д-р Тонка Върлева: Финансирането ще бъде на стойност 32 милиона евро за 6-годишен период, като ще работим със същите групи, с които работехме досега. Такава е процедурата на този “Ролинг Кънтинюейшън Ченъл”, като ние добавихме една нова уязвима група - това са мъжете, които имат сексуални контакти с мъже. Това е основната уязвима група за Западна Европа. В България, бидейки на кръстопътя между Източна и Западна Европа, при нас се оформят две уязвими групи. Това е групата на интравенозните наркомани, с което се доближаваме до страните от Източна Европа и Централна Азия, и с групата на мъжете, които имат сексуални контакти с мъже, се доближаваме до страните от Западна Европа. Данните ни показват, че в момента в Източна Европа има около 1,6 милиона са ХИВ-позитивните. Новоинфектираните за 2007 година са около 150 хиляди за Източна Европа и Централна Азия, като 62% от новите случаи са инфектирани в групата на лицата, които употребяват интравенозни наркотици. Ситуацията в Западна Европа също показва тенденции на увеличаване, като около 760 хиляди са ХИВ-позитивните в Западна Европа. Новорегистрираните за 2007 година в Западна Европа са 31 хиляди. Тоест в Източна Европа имаме 5 пъти по голям брой новооткрити и по този начин Източна Европа е регионът с най-бързо разпространение на ХИВ и СПИН изобщо в целия свят и то в групата на интравенозните наркомани. Ако се върнем на Западна Европа, данните показват, че 29 % от новите случаи са в групата на мъжете, които правят секс с мъже. Тоест две са основните уязвими групи в Европа като цяло. И в България в последните две-три години тенденциите са за увеличаване на ХИВ и СПИН именно в тези две уязвими групи. Ние това трябва да го отчитаме и съответно в новата програма, с която кандидатстваме, сме разработили отделен компонент именно за тази уязвима група. Независимо, че последните години имаме увеличаване броя на хората, които се лекуват с антиретровирусна терапия като цяло в света, в България ние предоставяме тази терапия от 1998 година, не се наблюдава тенденция за задържане. Тоест в последните две години хората някак си се успокоиха, че има терапия и намалиха притеснението си по отношение на ХИВ и СПИН. Затова последните години имаме отново увеличаване във всички региони в света на ХИВ-позитивните лица.
Фокус: А дали това е причината?
Д-р Тонка Върлева: Да. Освен това хората някак се успокоиха, че СПИН не ги засягал, успокоиха се, че това е проблем на Африка, а виждаме, че този проблем реално вече идва в нашия регион. И то това се случва последните години. Но това, което е по-неблагоприятно, е че докато в Африка СПИН се разпространява по сексуален път, който е по-бавен, в групата на интравенозните този път е много бърз. Ако дадем примера с Естония, там имаше като в България сравнително малък брой ХИВ-позитивни и за много кратък период увеличението стана десетократно. Последните няколко месеца, когато приготвяхме процедурата за кандидатстване за “Ролинг Кънтинюейшън Ченъл”, ние направихме анализ и данните ни показват, че броят на реално инфектираните в България е около 4000 лица. Тоест имаме да откриваме много нови лица.
Фокус: А колко точно са известни всъщност?
Д-р Тонка Върлева: Данните ни показват, че броят на официално регистрираните е 846. След като използвахме различни модели на системи за оценка на реалния брой на инфектираните, данните ни показват, че около 4000 лица са инфектирани. Знаете, че никога не може да регистрираме всички хора, които са носители на ХИВ. Данните ни показват, че в България броят на инфектираните с ХИВ е около 4000 лица. Именно затова в следващите шест години ние трябва да увеличим обхвата на услугите, тоест да предоставяме услуги в повече региони и да достигаме до повече както млади хора, така и до повече хора от уязвимите групи. Данните ни показват например, че ние достигаме до около 40 % от интравенозните наркомани с услуги. Трябва да увеличим обхвата, за да е ефективен до 85 %.
Фокус: Методът, който сте използвали за получаване на по-точни данни всъщност регистрира ли каква част от тези 4000 инфектирани са интравенозни наркомани? Какво точно представлява изследването?
Д-р Тонка Върлева: Всяка държава трябва да направи анализ колко е вероятният брой на инфектираните с ХИВ/СПИН. Той е направен на базата на разработени програми от Глобалната програма по СПИН. Тези програми представляват алгоритъм за оценка и прогноза на епидемиологичната ситуация. Добре е максимално да се доближим до максималната ситуация, за да можем правилно да планираме нашите действия. Данните ни показват, че през следващите години трябва да работим активно сред младите хора, сред групата на интравенозните наркомани и сред мъжете, които правят секс с мъже. След 2004 година ние направихме много в посока на максимално ранно откриване на хората с ХИВ/СПИН. Данните ни от миналата година показват, че 60% от новорегистрираните са открити в кабинетите за анонимно и безплатно изследване и консултиране на ХИВ/СПИН. Ние трябва да разширяваме достъпа до такива услуги. В момента работим и върху нова наредба за изследване за СПИН. В нея се предвижда да се увеличи обхвата на изследването. Задължително ще се предлага изследване за СПИН на бременните жени. Това се прави сега, но те могат да откажат да бъдат изследвани. Ние ще работим в насока - бременната жена да осъзнае, че това е важно за нейното дете. За бременните е важно е да се предлага изследването за СПИН, защото ако една бременна е ХИВ-позитивна и получи антиретровирусна терапия, шансът да се роди здраво дете е 95%. Ние го правим това от 1998 година и имаме само 1% - 5 деца, които са ХИВ-позитивни. Вероятно има и жени, които не са си направили тест - или не им е предложено, или някои от тях са отказали. Затова именно ще се работи върху повишаване на качеството на консултирането. Освен това на всички пациенти с туберкулоза ще се предлага изследване за СПИН, защото данните ни показват, че 30% от ХИВ-позитивните са с туберкулоза. Туберкулозата е основна опортюнистична инфекция при СПИН. 28 са опортюнистичните инфекции, т.е. най-чести инфекции. На първо място това са пневмониите и туберкулозата, които в България са около 30-31%. В България през последните години се изследват за ХИВ между 250 000 и 300 000 души на година. През следващите години ние ще направим така, че да се увеличи обхвата на хората, които се изследват за ХИВ, но след консултиране и информирано съгласие. Но СПИН е заболяване, свързано с доста голяма стигма и дискриминация и това е един от основните проблеми, поради които хората се страхуват да узнаят своя ХИВ-статус.
Фокус: След като България спре да получава пари от Глобалния фонд, какъв процент от БВП ще трябва да отделяме за фонда?
Д-р Тонка Върлева: Донорството към Глобалния фонд е решение на всяка държава. То се движи в едни много широки граници. Даряването е от 20 000 долара до 700 000 млн. долара. Най-големите донори на Глобалния фонд са САЩ, Г8, Япония, Австралия. Има и държави, които започват с 20 000 долара. Най-вероятно България през 2009 година ще направи първото си дарение към Глобалния фонд. Това трябва да бъде съгласувано с Министерството на финансите и МВнР. Освен това през 2009 година - имаме вече предварителни разговори със секретариата на Глобалния фонд - България да бъде домакин на заседание на Борда на Глобалния фонд.
|
Д-р Тонка Върлева пред Агенция "Фокус"
