Абе... изобщо и ХИВ и СПИН явно все още са загадка. Защото тук не се дават конкретни /категорични/ отговори по същество, докато в интернет се предлага информация.
Известни са редица такива лабораторни методи, които позволяват да се откриват минимални количества антитела срещу ЧИВ. Такива са например радиоимунопреципитационният тест /RIра/, тестът елайза, имуноблотингът, имунофлуоресцентният тест/IF/ и др. Чрез тези методи се установява, че почти всички болни от СПИН /близо 100%/ съдържат специфични антитела срещу ЧИВ. Най-често се намират антитела срещу вирусния гликопротеид, изграждащ външната обвивка на вируса. Не винаги се намират антитела срещу вътрешните /сърцевинни/ белтъци на вируса. В серумите на значителен брой лица /в САЩ и други страни от т. нар. рискови групи - хомосексуалисти, наркомани и др./ са намерени антитела, без да се наблюдават някакви признаци на заболяване. Това означава,че тези лица са вече заразени, вирусът се е размножил в техния организъм, развила се е имунна реакция,но до болест не се е стигнало, т.е .инкубационният период не е завършил.той може да продължава месеци и години. Не е ясно защо при някои лица болестта спин може да се развие след седмици или месеци от заразяването им с чив,а при други инкубационният период може да продължава до 7 и повече години,а при трети е възможно въобще да не се стигне до заболяване.тези от хората,в чиято кръв е установен вирусът на спин, но не са заболели, се наричат вирусоносители...
93% от заболелите в САЩ са възрастни мъже, 90 на сто са от възрастовата група 20-49 години, а 94% от тях принадлежат към една от следните рискови групи - хомосексуалисти, използващи венозни наркотици, хетеросексуални наркомани, хетеросексуални партнъори на лица, болни от СПИН, проституиращи и т.н. От 2 хил. случая в Европа /към 1988г. 75% са хомо- и бисексуални мъже, 8.5%наркомани, 2 на сто са едновременно хомосексуалисти и наркомани, 5% са болни от хемофилия, 2.5% са лица, на които се прелива кръв и 7 на сто са лица без установен рисков фактор. Изследванията в Сан Франциско през 1982 г. на хомо и бисексуални мъже са показали 4.5% положителни за СПИН, а през 1985 г. този процент е вече 73.1. Интерес представлява фактът, че сред заболелите от СПИН в африканските страни процентът на хомо и бисексуалните мъже е малък едва 2.8. Докато в Америка съотношението на болните мъже и жени е 15:1, в Европа-10:1, то в африк. страни той е 1:1. Това показва, че в тези страни инфекция та се предава главно по хетеросексуален път - т.е. от мъж на жена и обратно...
Kлинична картина на заболяването - класическа форма на CПИH
Вирусът на СПИН атакува и в крайна сметка разрушава т4 лимфоцитите, поради което в имунната система на организма настъпва "хаос" и тя не е способна да защитава организма от различни инфекции. Имат се пред вид инфекции от паразити, вируси, гъбички, бактерии, които в нормален организъм не предизвикват заболяване, но при увреждане на имунната система водят до различни тежки заболявания - пневмонии, увреждане на нервната система, сърцето, бъбреците и др. /Тези инфекции се наричат опортюнистични/. Какви ще бъдат обаче те, не зависи само от вируса, а и от географската област, от профила на заболяванията в дадена страна, който се обуславя от различни външни и генетични фактори.
КОИ СА ПО-ВАЖНИТЕ ПРИЗНАЦИ, ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ ЗАБОЛЯВАНЕТО ОТ СПИН?
Най-общо може да се говори за класическа форма на СПИН и относително по-леки форми, наречени комплекс, свързан със СПИН-косс или СПИН - свързан комплекс-скк. Трябва да се отбележи, че не при всички заразени от вируса на спин лица се наблюдава заболяване. Първите доказателства за заразяване могат да се установят само с лабораторни методи. Най-често в срок от 2 седмици до 3 месеца /рядко по-късно/ след заразяването, в организма на човек се произвеждат специфични антитела срещу вируса. Някои заразени от ЧИВ лица могат да останат дълго време външно здрави, без никакви признаци на заболяване. Това състояние може да продължи години. Описани са отделни случаи, при които от момента на заразяването до заболяването са изминали 7 и повече години. Важно е да се знае, че инфектираните от ЧИВ лица, които са здрави, могат да предават заразата, както преди още да са се образували антитела, така и след това. При класическата форма на СПИН /т.е. при напълно развита форма на СПИН най-чести са признаците на пневмония с висока температура и затруднено дишане. Тази пневмония е резултат на опортюнистична инфекция, причинявана най-често от пневмоцитис каринии. Тя може да е проява на туберкулозно поражение. Засягането на белите дробове е най-често в около 75% от случаите. При част от болните се наблюдават признаци на кожен рак-сарком на Капоши с характерните за него пурпурни петна и възловидни подувания на кожата. При болни от СПИН тя е с тенденция да се генерализира, като обхваща лимфните възли, лигавиците и вътрешните органи. Признаците на саркома на Капоши могат да бъдат самостоятелни или да се съчетават с признаците на пневмонично заболяване. При голяма част от болните /около 30%/ се засяга нервната система и поспециално главния мозък. Това се дължи или на пряко действие на вируса, или на развитието на различни инфекции. Увреждането на мозъка може да се развива бавно, в продължение на години. По-чести признаци на засягане на главния мозък са: сънливост, депресия, намаляване и загуба на паметта, деменция, частични парализи и др. При много болни от СПИН, особено в централна Африка, се среща и хронична диария, намаляване на телесното тегло, треска от непознат произход. Макар и по-рядко, при болни от СПИН могат да се развият и други инфекции, засягащи предимно храносмилателната и други системи на организма. Някои автори посочват като характерен симптом левкоплакията /хронично възпаление на лигавиците, характеризиращо се с образуване на белезникави петна в устата/.

Kлинична картина на заболяването - комплекс свързан със CПИH /KOCC/
При относително по-леки форми на СПИН, т.е. при комплекса, свързан със СПИН /КОСС/, болестта не е така напреднала. Под КОСС се разбира такова болестно състояние, при което съществуват:
1/необяснима генерализирана лимфаденопатия /подуване на лимфните възли/ в течение поне на три месеца, или кандиоза на устата;
2 /установяване на намален брой на т-клетките /по-малко от 400 клетки на куб.мм/ и съотношение т4:т8 по-малко от 1:0.
Лимфните възли по шията, тила, подмишниците, лакътя и др. са подути, неболезнени. По-чести признаци при КОСС освен подутите лимфни възли са: намаление на телесното тегло, повишена температура, нощно изпотяване, диария, умора, кожни обриви, увеличен далак. Тези признаци в една или друга форма се срещат и при много други заболявания, поради което за тяхното разграничаване от СПИН се правят допълнителни изследвания. Тези признаци имат и някои особености при деца под 12 години. Този комплекс от признаци може да продължава много месеци, да се развие типичен СПИН /в 25-30% от случаите/.

Kритерии за поставяне на диагноза CПИH
Световната здравна организация /СЗО/ прие по-важните клинични критерии за диагноза на СПИН. Според тези критерии диагнозата при възрастни може да се постави при наличие на поне два сериозни симптома и най-малко на още един незначителен симптом при липса на известни причини, водещи до подтискане на имунната система /например рак, тежко недохранване и др.
СЕРИОЗНИ СИМПТОМИ:
1. Упорита кашлица в продължение на повече от 1 месец;
2. Генерализиран многоогнишен дерматит;
3. Повтарящ се херпес зостер;
4. Кандидоза на устната кухина и гърлото;
5. Хроничен прогресиращ и разпространен обикновен херпес;
6. Генерализирано подуване на лимфните възли.
При наличие на саркома на Капоши или на криптококов менингит се поставя диагноза СПИН. Разбира се тази диагноза подлежи на потвърждение с имунологични тестове.
Френският изследовател Люк Монтание описва четири вида или етапа от развитието на инфекцията:
1. Състояние на инфекция, при която няма никакви признаци на заболяване или биологични признаци на подтиснат имунитет;
2. Състояние без болестни признаци, но с прояви на подтиснат имунитет,напр. намаляване на броя на т4 клетките в кръвта;
3. Наличие на някои симптоми на КОСС;
4. Изразена типична форма на СПИН с тежки опортюнистични инфекции и/или саркома на Капоши или лимфома. Наличието на такива инфекции и саркома на Капоши води до бърз смъртен изход.
В резултат на обобщението на значителен клиничен опит, някои американски изследователи класифицират заболяванията свързани със спин в 7 групи /фази/:
1. Безсимптомни форми;
2. Имунна тромбоцитопенична пурпура /периодични кръвоизливи по кожата и лигавиците, поради намален брой на тромбоцитите в кръвта/;
3. Необяснимо увеличение на лимфните възли, което продължава над 4 месеца, понякога с повишаване на температурата до 38.5 градуса;
4. Малки опортюнистични инфекции, необясними обриви или поява на херпес зостер;
5. Системно повишаване на температурата над 38.5 в продължение на месец или диария в течение на две или повече седмици трайно спадане на теглото без ясна причина;
6. СПИН с признаци на сарком на Капоши без опортюнистични инфекции;
7. СПИН с опортюнистични инфекции със или без сарком на Капоши.
Задължително е, разбира се, изискването за положителни резултати от серологичните изследвания.