|
Ето един материал от www.avert.org, който преведох днес. Напоследък събирам информация за ХИВ+ деца и терапия, та ако на някой му е интересно-да почете. Извинявам се, ако имам някакви грешки в терминология и т.н., ама бързах малко
Антиретровирусната терапия може да потисне ХИВ и да отложи прогресията в СПИН при децата точно така, както го прави при възрастните. Децата, които са на терапия, могат да пораснат и да станат юноши, да живеят в сравнително добро здраве и да имат продуктивен живот.
Тъжно е, но повечето деца живеещи с ХИВ се сблъскват с различна действителност. От 780 000 деца, живеещи с ХИВ в ниско и средноразвити страни и които могат да бъдат на терапия, е установено, че само 15% получават тази терапия в края на 2006г. Без терапия тези деца имат голяма вероятност да се разболеят и да умрат много млади. На всеки час умират около 40 ХИВ-позитивни деца.
Причините за тази ситуация са сложни. Осигуряването на терапия на децата включва три етапа: ОТКРИВАНЕ на детето, ТЕСТУВАНЕ на детето и ТЕРАПИЯ на детето. Всеки един от тези етапи може да бъде труден, особено в бедните страни. В тези страни, където обикновено здравната система е слаба и няма много помощни средства и добри условия, повечето ХИВ+ деца дори не са открити, пък да не говорим за тестуване и терапия.
ИДЕНТИФИЦИРАНЕ И ТЕСТУВАНЕ НА ДЕЦА ЖИВЕЕЩИ С ХИВ
Ако е установено, че детето е ХИВ+, когато вече се е разболяло, може да бъде прекалено късно за ефективност на антиретровирусната терапия. Децата трябва да се идентифицират като ХИВ+ колкото е възможно по-рано, преди да се разболеят, за да може да се приложи ефективно лечение.
Повечето деца живеещи с ХИВ /около 9 от 10/ се инфектират от майките си, където ХИВ се предава при раждането или кърменето. Много жени, които са бременни, не се тестуват за ХИВ и не разбират, че са инфектирани. Много от тях се тестуват за пръв път при посещение на женска клиника за консултация по време на бременността. Ако са серопозитивни, могат да се подложат на антиретровирусна терапия, за да намалят вероятността инфекцията да се предаде на детето. Независимо дали приемат тези медикаменти или не, техните деца трябва да се изследват за ХИВ веднага след раждането.
В развитите страни децата могат да се изследват скоро след раждането /понякога след 48 часа/ чрез използване на PCR тестове и друга специализирана техника. Там, където има необходимата техника, майката ще чака за точен резултат около 6 седмици.
В бедните страни, където няма възможност за PCR, майката ще трябва да чака най-много 18 месеца след раждането, преди тестовете за антитела /които се използват при възрастни/ да могат да определят точно статуса на детето. През това време е възможно клиниката, в която майката е открита като ХИВ+, да загуби контакт с нея. Без препоръки от клиниката, родителите и хората, които се грижат за децата, трябва по своя инициатива да заведат детето на тест за ХИВ. Има няколко фактора, които могат да ги спрат да направят това:
1.Някой от родителите или хората, които се грижат за детето, може да не иска да го заведе на тест, дори да е имало риск от инфектиране. Стигмата, съпътстваща СПИН може да изиграе основна роля тук, тъй като хората могат да помислят, че веднъж диагностицирано детето им с ХИВ, могат да се появят предразсъдъци към детето и цялото семейство. При майки, които още не са се изследвали за ХИВ, това ще означава, че и те са позитивни, заради което страхът може да е основна причина да не го направят. Хората, които се грижат за детето, може да не приемат това за важно и може дори да не са запознати, че съществува антиретровирусна терапия.
-Може да са недостъпни болниците и клиниките, в които се предлага тази услуга. Майката може да няма възможност да пътува на дълго разстояние, за да стигне най-близката клиника, където може да изследва детето си, а това може да й струва скъпо.
-Детето може да се разболее или да умре преди да навърши 18 месеца.
Ако е наличен PCR тест и детето е изследвано скоро след раждането на мястото, където е родено, тези проблеми могат да се избегнат. За съжаление поради факта, че много майки трябва да чакат 18 месеца преди да знаят резултата на децата си, тези ХИВ+ бебета не се откриват достатъчно бързо.
В някои бедни страни през последните години навлезе тестуване чрез т. нар. "dried-blood spot". Този метод включва вземане на малко кръв от дете, накапването й върху хартия и изпращане на тази хартия в лаборатория, където може да бъде изследвана. Понеже тези проби няма нужда да бъдат замразявани и са лесни за транспортиране, могат лесно да бъдат изпратени далеч, където има възможност да се направи PCR. Това означава, че дори деца, живеещи в бедни държави, могат да бъдат изследвани сравнително бързо. Тестуването чрез "dried-blood spot" се доказва като много ефективно там, където се прилага. Ако се прилага по-често, ще могат да бъдат откривани и лекувани повече деца.
ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО ДЕЦА ПОЛУЧАВАТ АНТИРЕТРОВИРУСНА ТЕРАПИЯ?
Проучванията са доказали, че антиретровирусната терапия може да има добри резултати при деца живеещи с ХИВ, където и да живеят. Защо, тогава, има толкова малко деца, които са на терапия?
Основната причина е, защото медикаментите не са на разположение на всяко ХИВ+ дете в повечето държави. Повечето хора живеещи с ХИВ-включително деца и възрастни-нямат достъп до тези медикаменти. Има много причини за това, включително фактът, че най-високият брой ХИВ-позитивни са в Африка, където има малко източници на финанси, възможности да осигурят лечение.
Докато тези общи проблеми до някаква степен обясняват липсата на терапия при децата, те не обясняват напълно противоречието между пропорциите на възрастни и деца, получаващи терапия. Въпреки, че представляват 12% от новите ХИВ инфекции и 10% от тези, които се нуждаят от терапия в бедните страни и средноразвитите страни, децата получаващи терапия всъщност са само 6%. За да се анализира този пропуск, трябва да се разгледа факта, че заедно с проблемите при терапията по принцип, се наблюдават такива и при лечението на деца, които са специфични и трябва да се разгледат.
ПОДХОДЯЩИТЕ ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМУЛИРОВКИ СА СКЪПИ
Малките деца не могат да поглъщат таблетките, така че медикаментите за тях трябва да се предлагат под формата на сиропи и пудри. Понеже повечето фармацевтични компании се намират в развити страни, където има малко ХИВ+ деца, проучването и развитието на такива формулировки получава малко внимание и повечето медикаменти са налични само под формата на таблетки за възрастни. Педиатричните формулировки, които са на разположение, може да са повече от четири пъти по-скъпи, отколкото еквивалентите им за възрастни.
Откакто все повече се говори за тези неприемливо високи цени на тези формулировки, има някакъв прогрес в тази област. През декември 2006г. Фондация Клинтън /фондация на бившия президент на САЩ Бил Клинтън/ съобщи, че е договорила намаляване на цените на педиатричните формулировки, произвеждани от две индийски фармацевтични компании. Във връзка с това споразумение, ще бъдат произведени деветнадесет различни медикамента, които могат да бъдат използвани при деца, и ще бъдат на разположение срещу 19 американски цента на ден. Това ще ги направи с 45% по-евтини от наличните досега. Като резултат от това броят на лекуващите се деца ще нарастне в 62 развиващи се страни, където медикаментите ще бъдат налични.
ПОДХОДЯЩИТЕ ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМУЛИРОВКИ НЕ СА ПРАКТИЧНИ
Като допълнение към високата им цена, има и практически порблеми, свързани със съхранението и употребата на педиатричните формулировки. Лекарствата, които идват под формата на пудри, трябва да бъдат смесвани с вода, така че не могат да бъдат използвани при липса на чиста питейна вода. Сиропите са трудни за съхранение и често има нужда да бъдат замразявани, след като са били отворени, което зависи от надеждно налично електричество.
В резултат на тези проблеми, тези детски формулировки не са на разположение в бедните страни, където най-много имат нужда от тях. Поради тяхната липса лекарите трябва да разделят големите таблетки така, че да могат децата да ги поглъщат. Това е често срещана практика в регионите, където не са налични детски формулировки и проучванията доказват, че това също работи успешно, когато няма друг избор. Разделянето на таблетките не може да стане перфектно, защото е трудно да се определи точната дозировка за дете. В повечето случаи, обаче, няма друг избор.
НЯМА КОМБИНАЦИИ ОТ ФИКСИРАНИ ДОЗИ
Много възрастни, които са на терапия, получават комбинация с фиксирани дози като част от своя режим. Тези таблекти съдържат две или три различни медикамента в една дозировка. Това има няколко предимства: както е по-лесно за човек да ги приема, така и са по-евтини от отделните таблетки, както и е по-лесно снабдяването на национално ниво.
Въпреки очевидните предимства, които би довела комбинацията от фиксирани дози за деца, няма нито една такава налична. Все пак има някакви надежди за прогрес в тази област: три компании в Индия и Тайланд са разработили такива дози за деца и са в процес на одобрение.
МАЛКО МЕДИЦИНСКИ КАДРИ СА ОБУЧЕНИ ДА ЛЕКУВАТ ДЕЦА
Има много малко професионалисти, обучени да диагностицират деца с ХИВ или да предписват медикаменти на такива, които имат нужда от лечение. Докато възрастните могат сами да си направят режим на медикаментите, то децата имат нужда от постоянни проверки и съвети от квалифициран персонал. Най-развитите страни имат недостиг на такъв персонал като цяло.
БЕДНА ИНФРАСТРУКТУРА
Лекарствените формулировки, които са подходящи за деца, не се дистрибутират навсякъде от местните доставчици. Малко бедни страни имат ресурси или инфраструктура да създадат система, чрез която детските формулировки да бъдат доставяни чрез държавата.
ПРОБЛЕМИТЕ СЛЕД ЗАПОЧВАНЕ НА ТЕРАПИЯ
Дори след като са на разположение необходимите медикаменти, лекари и удобства, е много трудно да се лекува дете живеещо с ХИВ. След започване на терапията се появяват доста проблеми за родителите или хората, които се грижат за детето, здравните работници и самите деца, които трябва да бъдат преодоляни, ако терапията работи ефективно. Понякога тези проблеми са отделни от онези, които са свързани с трудности да се предостави терапия на децата. В същото време, тези проблеми могат да бъдат причина за незапочване на терапия.
ЛЕЧЕНИЕТО ПРИ ДЕЦАТА Е ТЕХНИЧЕСКИ УСЛОЖНЕНО
Телата на децата са неразвити, постоянно растат и са чувствителни на заболявания и инфекции. Докато растат, стават промени в начина на приемане, метаболизъм, разпределение и изхвърляне на медикаментите. ХИВ-позитивните деца трябва да бъдат наблюдавани по-често от възрастните и докато се наблюдават трябва да се вземе предвид, че ЦД4 и вирусен товар-двата основни маркера, според които се определя прогресията на ХИВ инфекцията в тялото на човека-трябва да бъдат тълкувани различно при възрастните и децата, така че насоките за възрастни не са приложими при децата. Дозировката на медикаментите трябва да се изчисляват внимателно на базата на теглото, а и площта повърхност на тялото /body surface area/. Поради това, че дозировката е сложно изчислима, има риск на детето да се даде по-малко или повече лекарство, което може да доведе до провал на терапията.
Повечето ХИВ+ са възрастни и затова медицинските проучвания на медикаменти не са фокусирани върху децата. Насоките за лечение на деца са се засилили в последните години, но все още има липса на информация за определени медикаменти, както и липса на консенсус кога е редно детето да започне антиретровирусна терапия.
ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ РЕЖИМА
Децата на терапия трябва да приемат три или повече медикамента всеки ден до края на живота си. Ако медикаментите не се вземат с постоянство, по едно и също време всеки ден, ХИВ може да стане резистентен към терапията и да я накара да спре да работи.
Спазването на режима може да бъде цяло предизвикателство при децата. Някои педиатрични формулировки са много неприятни на вкус, а всички причиняват някакви странични ефекти, така че децата нямат желание да вземат своите медикаменти. Това може да стане голям ежедневен проблем за родителите и хората, които се грижат за детето. Някои медикаменти трябва да се приемат с храна, така че хората, които се грижат за детето са принудени да нахранят детето и едновременно с това да му дадат лекарството /което може да бъде много трудно/. Това предполага, че трябва да има адекватно количество и качество на храната.
Антиретровирусните сиропи, които често се употребяват от малки деца, са трудни за съхранение. Необходимо е повече място за тях, отколкото за таблетките, трудно е да се транспортират и може да изискват съхранение в хладилник. Някои домакинства няматхладилници, а дори и да имат, може да няма достатъчно място за складиране на достатъчно количество от тази формулировка.
Поради стигмата, свързана с ХИВ, родителите не искат хората да разбират, че децата им са ХИВ+ и това понякога може да доведе до проблеми със спазването на режима. Например, може да нямат възможност в собственото си обкръжение да изпълняват препоръките или може да не искат в училището на детето да се разбира за това тяхно състояние, което води до пропускане на дози по време на училищния ден. Също така може да се колебаят дали да дадат лекарствата в присъствие на други хора.
Придържането към режима е едно от най-големите предизвикателства за децата в това състояние. Ако детето не успее да спазва режима си, може да развие резистентност и да се наложи втора линия терапия /алтернативна комбинация от медикаменти/. Докато децата в развитите страни имат възможност да започнат втора линия терапия, медикаментите за това са значително по-скъпи, за да бъдат снабдени бедните страни с тях. Без втора линия терапия, децата са изложени на риск от болести и смърт.
ЛЕКУВАНЕ НА ОПОРТЮНИСТИЧНИ ИНФЕКЦИИ ПРИ ДЕЦАТА
Опортюнистичните инфекции, които се възползват от слабата имунна система, са сериозна заплаха за децата живеещи с ХИВ. Туберкулозата и РСР /вид пневмония/ са основните причини за заболявания и смърт сред инфектираните деца.
Медикаментите за тези инфекции са ефективни и могат да помогнат за отлагането на лечение с антиретровирусна терапия. Лекарството Cotrimoxazole е доказало висока ефективност при предпазване от опортюнистични инфекции и може да намали рискът от заболявания и смърт при ХИВ+ деца. Докато е ефективно, това лекарство е и евтино. Струва около 0.03 долара на ден. Световната Здравна Организация и организации като UNAIDS препоръчват Cotrimoxazole да се дава на всички деца, които са ХИВ+, особено в райони, където няма медикаменти за антиретровирусна терапия. Въпреки че много правителства са увеличили усилията си да снабдяват децата с медикамента, финансови и логистични пречки все още спират неговата доставка. Установено е, че в момента 4 милиона деца, за които се препоръчва лекарството, нямат възможност да го приемат.
КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ
Да се предпазят децата от инфектиране
Повече от 2.3 милиона деца живеещи с ХИВ са инфектиране чрез предаване на вируса от майка на дете. Чрез употреба на медикаменти рискът от инфектиране може да бъде намален, но в повечето развиващи се страни на майките не се прилага това. Намаляването на процента инфектирани от майка на дете може да намали глобално броят на децата, които трябва да бъдат лекувани.
______________________________
|
За любознателни-децата и ХИВ
(bla bla)
За любознателни-децата и ХИВ
