Като гледам на погребението на Георги Илиев имаше страшно много хора,
които да го познават и да не казват лоша дума за него. Уверявам те малцина могат да изкарат толкова много познати, които да не казват лоша дума за тях.
Отстрани обликът на Илиев изглежда съвсем друг.
Октоподските структури обаче разполагат и с толкова чисти и меки фигури, които говорят такива завладяващи слова, че на такива със слова като моите лошо им се пише. Освен това “свещената простота” е толкова голяма, че разни бедни душици отстрани веднага са готови да хвърлят съчици към кладата.

Разбойници, болести и други злощастия ядат “октоподското тяло”. Не всички пипала на “октопода” се чувстват добре. Или пък е добре да се чувстваш част от нещо толкова “велико”, невероятно и древно?