И аз мисля горе- долу така. Естествено, че сърцето ми се къса за хора, заразени от кръвопреливане или още по- гадно- моногамни хора, заразени от партньора си. Или заразяване в стил "настъпена спринцовка на плажа", "взаимно превързване не рани" и прочие случаи.
Но някак не мога да съчувствам така на хора, дето мислят с главата южно от кръста, вместо с тая северно от шията- размахват си го насам- натам, после- ама и аз съм човек като вас. Не си! Просто плащаш жестока цена за собствената си глупост. Естествено, че и на мен може да се случи. На всеки може. Ама нали идеята е сам да се пазиш, та да те пази и Бог. Ми хубаво, познаваш някой от 1 час, хубаво, иска ти се, хубаво, легнете си, но метни поглед има ли рани по себе си, извади презерватив, не се целувайте по устата, никакъв анален секс... Толкоз ли е трудно?
Хайде, разбирам да беше началото на 90-те, да няма нито достатъчна, нито достоверна информация, но сега НИКОЙ няма оправдание за собствената си непредпазливост.
Така че, да- за хора, заразени не от собствената си глупост, безхаберие и самоувереност- бих направила всичко, което мога. Но за другите случаи, просто ме отвращават- не като болни, а като хора. Всеки прави избор и всеки си плаща за него. Да си мислил.
Изобщо мнението ми се люшка между две фрази:
1. Бог е дал на човека два края- глава и задник. И от това кой ще използва, зависи как ще протече животът му. (древноиндийска пословица)
2. "...Все пак обреченият човек е адски несправедливо нещо, независимо какво е направил..." (М. Ф. Бот)