|
Кои сме ние
Нека не звучи като реклама, но ние - доброволците (студенти и ученици) от Българския младежки червен кръст -Варна, даряваме свободното си време на хуманна и благородна кауза. Искаме да споделим с връстниците си и да оделим с тях работата, на която сме се посветили. Занимаваме се със социална дейност, с оказване на първа помощ, с подтикване към кръводаряване,към здравна и СПИН- профилактика. Това не отнема всичката ни енергия, отворени сме за нови идеи и проекти.
Защо започнахме
Не знаем дали поради географските или етническите особености в България проблемът за сексуалното възпитание остава на заден план. Докато родителите не намират кураж, време или път към проблема, техните наследници намират начин как да се „ограмотяват" от недотам подходящи източници. Първа в списъка е улицата (не става реч за тв предаването). Лош съветник на момчетата са нощните програми на ТV 1000, а основен „учебник" на момичетата са напудрените розови романи. И така - налице е сблъсъкът между доста грубо формулираната представа за секса и фееричните въжделения. Резултатът е: неврози, комплекси и страх...
За какво ще си говорим
В стремежа си да подобрим сексуалната култура на тийнейджърите и на несведущите, не бива да подминаваме проблема за СПИН.
Истории и предистории за СПИН-а
От момента, когато за първи път се заговори за СПИН, та до ден-днешен, се тиражират какви ли не фантастични, а понякога дори смешни истории за „родното място" на СПИН-а. Подобна информация под формата на забавно-жълти митове, и легенди се носи сред младите, към които се числя и аз. Чувал съм за „разработката на НАСА", за причудливата маймунска болест, която кой знае как тръгнала и сред хората. Лошото в ситуацията е, че по този начин СПИН се превръща в някакво митично явление, обвито в ореола на предразсъдъците и неграмотността. Спекулира се и се насажда недоверие към научно доказаните факти.
През 1979 г. на двама млади мъже от Ню Йорк е поставена диагноза сарком на Капоши, нехарактерен за назрялата възраст на двамата заболели. Много скоро от същата болест заболяват и други млади мъже. Американските лекари, разтревожени от така развилите се събития, се заемат с изясняване на положението. От събраните до този момент данни се разбира, че всички заболели са хомосексуалисти. Възниква въпросът: кое води до това рязко отслабване на имунната система... Предположенията са много: пъстри и разнопосочни. Установено е, че болестта се среща по-често при мъже с много сексуални партньори, чревни инфекции или венерически болести. Много скоро обаче заболяването започва да се наблюдава при мъже, жени и деца, които страдат от хемофилия или при хора с кръвопреливания поради оперативна намеса. Това насочва из следванията към инфекциозсн носител който се намира в кръвта. По това време са регистрирани първите случаи на инфектирани венозно наркомани.
Заболяването получава своето наименование синдром н придобита имунна недостатъчност през 1981 г., а вирусът причинител е изолиран през 1983 г.
Кой причинява СПИН
Навярно повечето от вас са чували за HIV. Много често поради липса на информация отъждествяваме HIV със СПИН и смятаме, че това е английското наименование на болестта. Е, това, мили приятели, със сигурност не е вярно, макар че абревиатурата в прякпревод от английски действително означава човешки имунодефицитен вирус. С други думи НIV е вирусът, който предизвиква СПИН, а това което причинява се съдържа съвсем нагледно в названието му - дефицит или недостатъчност на имунната система. А сега заедно с нас - младите варненски червенокръстци, ще потопите глава под водата. Спасителен пояс ще бъде новото, което ще научите, надяваме се, точно навреме. Или с малко закъснение...
Вирусът е изолиран във франция през 1983 г.
Много скоро след това е създаден надежден метод за доказването му. През 1985 г. е открит и доказан и друг вирус - HIV 2, който се оказал мутант на HIV 1. Съществени отлики между двата вируса няма. По еднакъв начин нападат имунната система и предизвикват една и съща клинична картина. Модерното тестуване доказва ссропозитивността, независимо от кой тип НIV е предизвикана.Вярно е, че вирусите са много малки, не се виждат и не се чувстват, когато попадат в организма. За да не звучи като магия процеса на вирусовото развитие след инфектирането, ще се опитам да припомня някои факти от „живота" на вирусите:
Те са безклетъчни форми на живот и могат да съществуват само в клетки на оазлични ооганизми (растения, животни , бактерии, човек), в които паразитстват. Веднъж попаднал в клетката, вирусът нарушава функциите й. Вирусовата нуклеинова киселина подчинява клетката и тя започва да произвежда вирусни частици. Това води до разрушаване на клетката, след което оформените вече вируси я напускат и нападат нови клетки. Имунната система има способността да разпознава белтъците, които изграждат вируса, и да реагира с имунен отговор. Това в повечето случаи води до унищожаване на вирусите, но не и при инфектиране с HIV. Някои от вирусите , включително и HIV, след навлизането си в клетката гостоприемник свързват собствената си нуклeинова киселина с тази на клетката, без да я Подчиняват или нят функциите й, т.е. клетката изпълнява предназначението си в организма както всяка друга нормална, здрава и неинфектирана клетка. Когато обаче се дели, заедно с копирането на нейната нуклеинова киселина, се копира и свързаната с нея вирусна нуклеинова киселина. Това продължава до момента, в който размножилият се вече вирус се активизира и край с безоблачното съществуване на клетката.
Оттук нататък процесът е същият както при другите вируси: клетката гостоприемник се подчинява и тя започва да произвежда вирусни частици, което води до разрушаването й.HIV напада широк диапазон от клетки в човешкото тяло,но той е първият вирус, който паразитства и в лимфоцитите(белите кръвни телца), които извършва имунната защита на организма от болетотворни фактори Именно от това се обуславя клиничната картина на СПИН, из разена в неспособност за реакция при инфектиране.
По описания начин нуклеиновата киселина на HIV остава около 5 - 10 години свързана с лимфоцитите преди да се активизи ра. С това именно се обяснява дългият инкубационен период нa СПИН-а. По време нa него човек се чувствa нормално и тялото му безпрепятствено се бори с болестите.
Пътища за предаване на НIV-инфеkцията
През първите години на пандемията от СПИН, може би поради множеството неизвестни около новото и „екзотично" заболяване, се е смятало, че болестта има много механизми за предаване. В резултат на усърдната работа на куп епидемиологични екипи по цял свят било установено, че основният път на предаване на НIV-инфекцията е половият. Тъкмо поради това СПИН е причислен от Световната здравна организация към болестите, предавани по полов път (БППП). Подобно на други БППП, HIV може да се предава и по кръвен път от майката на плода. Другите начини за предаване на НIV по кръвен път ще споменем нак-рая...
Годишно по света от БППП заболяват 250 милиона души. Вярно е, че инфектирането със сифилис или трипер например става много по-лссно, отколкото с НIV, но в никакъв случай нямаме основание да смятаме, че темповете на разпространение на СПИН са по-бавни. Това, че има малко регистрирани болни от СПИН по света, се дължи най-вече на дългия инкубационен период на болестта. Не трябва да се омаловажава и фактът, че ако „древните" инфекции със сифилис и гонорея са завършили своята еволюция, то НIV е вирус, който все още се развива. Тъкмо на това се дължи появата на HIV 2 (мутант на НIV 1), за който споменахме в предишната част на нашето спинословие.
НIV се намира във всички телесни течности на инфектирания човек. Самата възможност за инфектиране зависи от възрастта и пола, от времето, изминало след заразяването, от вида на половия акт и др. - Значението на вида полов акт е въпросът, на който ние, доброволците от БМЧК, традиционно обръщаме внимание. На първо място подвеждащо и невярно е разпространеното схващане, особено сред тийнейджърите, че при орален секс опасност от заразяване няма. Напротив - има! При това се обяснява доста простичко: в устната кухина на всеки човек има множество миниатюрни ранички и когато върху тях попадне заразена семенна течност или вагинален секрет (а те са с висока концентрация на НIV), съществува реална възможност за навлизане на вируса в кръвта. Истина е обаче, че рискът от инфектиране при оралния секс е значително по-малък, отколкото при вагиналния. Ако продължим тази съвсем условна класация - максимален риск съществува при аналния секс. Това с така, защото лигавицата на ректума е много тънка и лесно се разранява, т.е. създава се възможност за изливане на заразена семенна течност върху откритите ранички. Така вирусът може да попадне в кръвоносната система, което води до инфектиране на всички тъкани.
Кръвта на заразените съдържа големи количества НIV, затова рискът При кръвопреливане е много висок. Днес такава опасност не съществува поради задължителното изследване на всички кръвни продукти, регламентирано от не една международна конвенция. Излишно е да се търсят евтини сензации около кръвния път за предаване на инфекцията, защо-то това всява неоправдан страх у хората й пречи на една от най-хуманнкте дейности на БЧК, в частност на БМЧК - кръводаряването. Много усилия и нерви ни струва като доброволци на БМЧК убеждаването на потенциалните кръводарители в безопасността на този изключително човеколюбив акт. Истината е, че всички игли и медикаменти са стерилни, затова практически опасност от заразяване не съществува.
При венозното инжектиране, т.е. при наркоманите, високият коефициент на заразяване се дължи на кръвта, която остава в спринцовката след употреба. В някои наркмански общности ползването на обща спринцовка се смята за израз на демонстрирано приятелство.
Вероятността от такова заразяване е от 30 до 50 %. Другаде пък просто парите не достигат и затова не се купуват нови спринцовки за всяко инжектиране. На Запад частично решение на този проблем е раздаването на безплатни спринцовки сред наркоманите. За съжаление у нас не сме дорасли икономически и емоционално за това. Казвам емоционално, защото тук, вместо да приемат СПИН-проблемите, нашенци ги заклеймяват остро и на висок глас и си въобразяват, че така ще предпазят близките си.
Третият, последен начин за предаване на НIV, е пътят майка -дете. Плодът може да бъде заразен по време на раждането или при кърмене.
Като БМЧК-доброволци ние воюваме на два фронта. От една страна - за безопасен полов живот и за неприсъствие на дрогата в живота на младите, а от друга - за толерантно отношение към проблемите на серопозитивните и наркоманите. Защото „позата на щрауса" никак не е подходяща.
ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ СПИН
БМЧК е известен с това, че пресреща проблемите на СПИН-профилактиката. На мен, както и на колегите ми доброволци, често ни задават въпроси, свързани с тестуването и предпазването от СПИН-инфекция. Какво сме длъжни да знаем заради себе си и заради този, който е най-близо до нас?
Непосредствено след инфектирането с HIV (вируса на СПИН) следва т.нар. прозоречен период, който трае от 2 до 4 седмици. Това е времето, през което инфекцията не може да бъде зарегистрирана. Тук е нужно едно уточнение: при тeстване за серопозитивност не се търсят вирусите, попаднали в организма, а антителата, които той е създал срещу тях, 4 седмици е времето, нужно на имунната система, за да реагира с антитела, които са сигурен признак за присъствие на НIV. Казано по-просто, ако сме имали полов контакт, към чиято безопасност изпитваме известни съмнения, то е необходимо да изчакаме 4 седмици и едва тогава да се подложим на тестуване. В противен случай (ако този период не е изминал), отрицателният резултат от теста не означава, че не сме серо-позитивни. В България тестуването се извършва в регионалните ХЕИ или в кожновенерическите диспансери. Както по цял свят, така и у нас, се спазват три основни принципа при изследването: доброволност, безплатен тест, анонимност. С други думи, услугата не се заплаща, никой не може да те принуди да прибегнеш до нея и информацията от изследването е строго поверителна. Въпросът за това, кой друг би могъл да знае, е предмет на индивидуално решение.
Голата истина е, че ефективно лекарство срещу СПИН все още няма. Съществуват специални диети и медикаменти, които все още само дават възможност за удължаване живота на серопозитивните. Затова най-популярният начин за борба със СПИН са предпазните мерки. Единственият относително сигурен метод за париране на НIV-разпространението е ползването на презерватив. Казвам относително сигурен, защото при правенето на безопасен секс е необходимо да се спазват някои препоръки. именно: хубаво е презервативът да е от известна марка с доказани качества (DUREX,LIFE STILE ); трябва върху опаковката да е посочена датата на производство и годността на презерватива; преди употреба трябва да се провери цялостта на опаковката, ако >тя е разкъсана, възможно е и цялостта на презерватива да бъде нарушена; след като го разпечатате, необходимо е, особено дамите, които имат маникюр, да го избутат внимателно, за да го извадят от опаковката. При поставянето е много важно да развием резервоарчето, като го хванем с два пръста. Остане ли въздух в него, има голяма вероятност да се скъса по време на секс. След половия акт е добре презервативът да се изхлузи внимателно и да се завърже в горния край, за да не се разсипе семенната течност.
Ако се ползват омазнители (лубриканти) в комбинация с презерватив, то те трябва да са на водна, а не на мастна основа. Мастните изтъняват латексовия презерватив и го поставят пред опасността да се скъса. И като обобщение за кондома ще напомня, че той ни предпазва не само от СПИН, но и от венерически болести, както и от ненавременно обвързване с родителски отговорности.
Предполагаме, че някои от читателите са присъствали или пък са чували за големите анти-СПИН купони, организирани от наша милост - доброволците на БМЧК. На такива хепънинги ние раздаваме стотици презервативи и информационни брошури. Изнасяме много тематични предавания по местните радиостанции и лекции във варненските средни училища. Не знам у колко хора сме провокирали отношение и грижа за собственото здраве. Сигурни сме обаче, че най-заклетият противник на презерватива, ако поне мъничко милее и чувства отговорност за интимния си партньор, не би стоял зад клиширането оправдание за розата която не миришела през целофана.
|
BMCHK
BMCHK
