|
С днешна дата по темата вече има това:
Д-р Милена Коларова: У нас СПИН вече не е срамна дума
14 юли 2009 | 12:03 | Агенция "Фокус"
Д-р Милена Коларова от Кабинета за анонимно и безплатно изследване за СПИН и полово предавани болести ( КАБКИС ) в Пловдив пред кореспондента на Агенция „Фокус”
Фокус: Д-р Коларова, повишава ли се броят на хората в Пловдив, желаещи да узнаят своя HIV-статус?
Д-р Милена Коларова: Честно казано, аз лично съм обнадеждена от тенденцията за Пловдив, защото все повече хора заявяват, че искат да узнаят своя HIV-статус. Така например за първото шестмесечие на 2009 година през кабинета, за да си направят доброволни изследвания за HIV, са преминали 3020 души. През миналата година броят им е бил 2425, а през 2007 година - 2020. Мога да кажа, че тенденцията, която се забелязва е наистина много позитивна. Хората вече не се притесняват да идват в кабинета и не ги притеснява фактът, че си правят тест за HIV. Казано накратко СПИН вече не е срамна дума.
Фокус: Означава ли това, че е нараснала здравната култура на българина, или се дължи на вашите усилия и тези на неправителствените организации, работещи в тази насока?
Д-р Милена Коларова: Може би и двете. И не без помощта на медиите се случва всичко това, защото имаше много хора, които не знаеха, че има такъв кабинет, където абсолютно всеки може да си направи безплатно, анонимно, конфиденциално тест за HIV. За съжаление и сега все още има такива хора.
Фокус: Имате ли статистика каква е възрастта на хората, които си правят тези изследвания за СПИН?
Д-р Милена Коларова: Клиентите на кабинета сме разделили на възрастови групи. В графата под 19 години тестове за СПИН са си направили 1288 души. Това са ученици в горните класове, от 11 и 12 клас, тъй като ние направихме една кампания в училищата в Пловдив през месец май. Другата голяма възрастова група, която са посетители кабинета, са клиенти на възраст от 20 до 24 години - 670 души. В групата от 24 до 29 години тестове за СПИН са си направили 425 души, а в групата на 30 до 39-годишните – 490 души. Общо взето най-много са младите хора, които си правят тези тестове и мисля, че е нормално точно те да си правят такива изследвания. Разбира се има и 40 до 49-годишни, които са си направили тестове и от началото на годината техният брой е 236 души. 182-ма клиенти от Пловдив над 50 години също са предпочели да узнаят своя HIV-статус. Във всяка възраст има клиенти, които са изложени на риск.
Фокус: Може ли да се каже какъв е броят на хората от Пловдив и областта, заболели от СПИН от началото на годината досега?
Д-р Милена Коларова: Такава информация Кабинетът за анонимно
и безплатно изследване за СПИН и полово предавани болести (КАБКИС) не може да даде. Мога да ви кажа само, че в нашия кабинет има констатирани HIV-позитивни резултати, но лицата, чиито са тези резултати, са насочени вече за изследване в Инфекциозна клиника, за следене на вирусен товар и не е задължително човек като е HIV-серопозитивен да е болен от СПИН и да се налага веднага да се включи лечение. КАБКИС е само едно от местата, където може да се диагностицира HIV-инфекция.
Фокус: Има ли много пациенти, преминали през кабинета, които са диагностицирани с HIV-инфекция?
Д-р Милена Коларова: Девет са HIV-позитивните резултати и това не е голям процент и в сравнение с предишни години, дори е по-малък. Над 90 % от резултатите са сред интравенозните наркомани, които използват общи игли и консумативи и при кръвния път рискът си е 100%-тов. Най-често заразяването става в затвора и това е логично. Там влизат и наркозависими, които реално са застрашеният контингент.
Фокус: Какви практически съвети можете да дадете и какво ще кажете например на бременните жени?
Д-р Милена Коларова: О, да препоръчително е бременните да си правят такива изследвания. Не знам как стои въпросът с направленията, но има гинеколози, които не казват на бременните, че е желателно да се изследват. А има и такива, които ги изпращат при нас. За бременните наистина е изключително важно това. Има три, или четири случаи, ако не греша, тази година за жени, при които по време на бременността им се установи, че са серопозитивни и благодарение на терапията, която се назначи, децата се родиха здрави. Ако бременните са серопозитивни и започнат навреме да прилагат терапия почти е сигурно, че децата им ще се родят здрави. Затова аз съм учудена, че има гинеколози, които не съветват бременните да си направят тест за СПИН. Аз познавам много жени, които ходят на консултации и на гинеколог два пъти в месеца, но никой не им казва да се изследват за СПИН. Не само, че е хубаво, а направо си е задължително това.
Фокус: Това да не са информирани бременните може би е характерно за някои малки селища около Пловдив?
Д-р Милена Коларова: Не, това го има в Пловдив, което е жалко.
Фокус: Отново да припомним за тези, които все още не знаят какъв е инкубационният период на заболяването – времето, през което си заразен, но все още няма признаци за това и не знаеш?
Д-р Милена Коларова: Този период е много индивидуален за всеки. HIV-инфекцията е бавна вирусна инфекция и протича латентно в организма на човека и зависи много от индивидуалното му състояние кога ще има някакви симптоми. Тези някакви симптоми също са много относителни. В някои случаи скоро след инфектиране могат да се появят оплаквания, които да са грипоподобни, а може да протече и като обрив, с краткотрайни фибрилни състояния, но тези оплаквания ги има при редица други заболявания и те не са показателни. Освен това симптомите много бързо отшумяват. С или без лечение след една-две седмици човек се оправя и не отдава никакво значение на това. След известно време - две, три, десет, по последни данни и след 15 години, човек няма абсолютно никакви оплаквания, чувства се работоспособен, докато в един момент имунната му система се уврежда в такава степен, че не може да компенсира тази инфекция и човек се разболява от нещо друго. Това са така наречените опортюнистични инфекции при HIV, които са вследствие от вируса на СПИН, който е увредил имунната система на човек. Това може да бъде най-често туберкулоза, микоплазмена пневмония, други бактериални инфекции, Сарком на Капоши. Много от случаите, когато вече HIV-инфекцията е в много късен стадий, говорим за СПИН, болните се откриват съвсем случайно в разни други отделения - белодробни, хематологични и други. Така съвсем случайно човек разбира, че е серопозитивен и понеже не е знаел, че е инфектиран от HIV, е развил някаква друга инфекция и клинична картина на СПИН. Тогава овладяването на HIV-инфекцията е много трудно и много често тези хора завършват летално. Затова е хубаво човек да си прави тест един път годишно, смятам аз. Това е въпрос на здравна култура и отнема не повече от 5 минути. Защото колкото по-рано човек разбере, че е HIV-инфектиран, няма симптоми, чувства се добре, но трябва просто да си следи кръвната картина, толкова по-добре. Два пъти в годината се правят скринингови изследвания, следи се вирусен товар и количеството на CD4 клетки и ако има нужда се включва терапия. При своевременна терапия се получава доста добро качество на живота. Познавам хора, които живеят от 1986 година с HIV вируса и до ден днешен са добре. Като всеки друг човек се разболяват от нещо, минава им, но са работоспособни и имат семейства, деца, грижат се за тях.
Фокус: Защо все още има хора, които се страхуват да се изследват? Знаете ли случаи, в които серопозитивни са джиросвани, социалният им живот се е срутил след положителен резултат при изследвания?
Д-р Милена Коларова: За съжаление обществото ни наистина не е дорасло и наистина има дискриминация по отношение на тези хора. Аз лично бях много учудена от отношението на лекари, които би трябвало да знаят как могат и как не могат да се заразят, и отказват обслужване на серопозитивни. Знам за такъв случай конкретно. Отказано е лечение на такъв пациент при стоматолог и само защото човекът е бил достатъчно отговорен да съобщи, че е серопозитивен. Един лекар трябва да знае, че всеки пациент е потенциален носител на някакъв вирус. На никой на челото не му пише и не се знае каква инфекция има в кръвта му – дали ще е хепатит С, или HIV. Той просто не го знае, но това не спасява лекаря, ако той не работи правилно, за да предпази себе си. Наистина има такова отношение към серопозитивните у нас и е жалко, че това е и сред лекарските среди. Мен например много често са ме питали - не те ли е страх да работиш в такъв кабинет. Отговарям им, че не ме е страх, защото от кихане и кашляне не се предава HIV. Аз пипам, но не правя секс с тези хора.
Фокус: Променя ли се отношението на близките хора към серопозитивните?
Д-р Милена Коларова: Приемането на такъв резултат и съобщаването въобще не е лесна работа, но в този момент е хубаво човекът да е с близките си. Емоционалната подкрепа, която те ще му окажат, е много важна. Няма случай, от тези, които аз знам, в който тясното обкръжение на човека да се отдръпне от него. Има хора, които не веднага са съобщили на близките си, трябваше им време - седмица, две, различно е при всеки. Аз смятам, че незнанието е довело до много повече вреди, отколкото самият вирус. HIV-позитивният по никакъв начин не крие риск в общуването си за околните. Един болен от туберкулоза, или грип например, е милион пъти по-опасен за околните. Но хората все още не разбират това. Още има въпроси като този може ли да се заразим от комар, от общи прибори и чаши и т.н. По-малко са от преди пет години тези въпроси, но ги има. А истината е, че най-голяма е вероятността човек да се зарази по кръвен път, или по полов път.
Фокус: А има ли лекари, които наистина са се заразили от серопозитивен, чрез кръвта му при изследване, или манипулации?
Д-р Милена Коларова: В началото, преди 1986 година, когато кръвта все още не се е тествала – да. В този период е имало хора, които са хемофилици и така са заразени, чрез кръвопреливане. След тази година кръвта се тества и за HIV, и за хепатит С, и сега няма такива случаи. Иначе принципно всяка манипулация, при която може да се проникне в нашето кръвообръщение е опасна, ако не се вземат мерки - и при зъболекар, и при маникюрист дори. Предполага се, че тези хора би трябвало да си обработват, да си дезинфекцират инструментите, с които работят.
Фокус: Какво се случва, ако установите серопозитивен във вашия кабинет, какъв е пътят му нататък?
Д-р Милена Коларова: В нашия кабинет всеки може да дойде, да се изследва напълно анонимно, да си получи резултата. Нашият кабинет е, пак казвам, напълно анонимен. Ако човек иска, излиза от анонимност. Това означава, че е съгласен неговите данни - име, ЕГН и т.н.да фигурират в журнала на Националната потвърдителна лаборатория по СПИН, само там и никъде другаде. При нас изследванията стават под код и когато се изпрати кръвната проба там фигурира само кодът. Но никой не знае кой стои зад този код. И само, ако лицето е съгласно да стои зад този код неговото име, то получава протокол от Националната лаборатория и с този протокол има право на здравни услуги. В България в момента има четири клиники за лечение на СПИН - в София, Варна, Пловдив, Плевен, предстои да се открие и в Стара Загора. Зависи от стадия на HIV-инфекцията, но два пъти годишно се правят кръвни изследвания и се следи точно вирусният товар и количеството на CD4 клетки. В случай, че човек има издаден такъв протокол, тези изследвания и последващото лечение са безплатни. И ако в един момент се наложи терапия, болният отива в тези клиники и получава такава. В България изследването за СПИН е абсолютно доброволно и никой не е длъжен да рови и да иска от човека каквато и да е информация. Обикновено хората са много стреснати и ако получат положителен резултат, си правят повторно тест, даже и трети път, като се надяват да е грешка. Такива хора рано или късно все пак решават, че трябва да излязат от анонимност и предприемат лечение, което е безплатно.
Фокус: Д-р Коларова, обяснете, може ли да се подложи на съмнение положителната проба?
Д-р Милена Коларова: Ако се окаже реактивен резултатът при пробата за СПИН, то тогава се взема кръвна венозна проба. Ако при двукратно изследване се получи същият резултат, пробата се изпраща в Националната потвърдителна лаборатория по СПИН в София и само от там могат да изпратят положителен резултат.
Фокус: А може ли да има фалшив отрицателен резултат?
Д-р Милена Коларова: Фалшив отрицателен резултат не може да се получи, освен при случаите, когато не е минало достатъчно време от дадената рискова експозиция. И затова е хубаво, когато човек има някакви съмнения, опасения, че нещо го е поставило под риск от инфектиране – контакт без презерватив, скъсан презерватив, обождане, татуировка, е хубаво да не си прави тест веднага, защото той няма да покаже нищо. Тестът открива антитела срещу HIV-вируса и времето за образуването на тези антитела е от един до три месеца. Аз лично съветвам хората да не чакат три месеца, а най-много от четири до шест седмици. Ако резултатът е отрицателен е абсолютно сигурно, че и след третия месец той ще бъде същият такъв. На третия месец е абсолютно задължително да си повторят теста. При отрицателен резултат на третия месец след някакъв риск е 100 % сигурно, че няма опасност.
Фокус: Често ли изнасяте мобилни лаборатории за изследване за СПИН и къде?
Д-р Милена Коларова: Ние си организираме излизания на терен, правим и мобилни кабинети за наркомани, за проституиращи, ходихме и в Асеновград. Често излизаме на центъра на Пловдив по различни поводи – национални празници, първа пролет и други. И е много хубаво, когато се струпат много желаещи за тест. Трудното е докато застанат двама, после няма проблем, струпват се много желаещи.
Фокус: Как ви посрещат в малките градчета? Има ли желаещи да се изследват?
Д-р Милена Коларова: Не, за съжаление там хората все още се срамуват.
Цветана ТОНЧЕВА
Редактирано от finish на 14.07.09 20:10.
|
Re: Д-р Тонка Върлева: Всяка седмица се регистрират... [re: Пeнчo]
