|
Тема |
Re: Чудя се [re: ciccio] |
|
Автор |
bat_out_of_hell (ентусиаст) |
|
Публикувано | 28.03.08 17:04 |
|
|
Все едно чета собствените си разсъждения от преди 5 години.И аз мислех че никога няма да видя дъщеря си пораснала и че това е края на живота ми.В първите няколко месеца очаквах всеки миг да умра,учудвах се че се събуждам сутрин,вечер се молех ако ще умирам да е поне докато спя.Даже бях инструктирала нашите в каква рокля да ме облекат за погребението и не искам свещенник на гроба си и че искам да ми пуснат песента на Ози и Лита Форд"Close my eyes..."/Ако затворя очите си завинаги/.Бях стресирала всички в къщи.
В крайна сметка,ето ме след 5 години-съвсем жива съм си и ако не са хапчетата дето ги пия даже съвсем забравям за вируса.Забраних в къщи да се говори за "болестта" ми и всичко си е съвсем нормално.
Само ще ти кажа да не се предаваш.Ако постоянно мислиш за вируса,ако постоянно мислиш че си болен,наистина ще се разболееш.И не от самия вирус,а от нерви и гадни мисли.Сега най-важното е да мислиш за хубави неща,за хората край теб които те обичат,за семейството си...ХИВ-чо го остави на заден план,накрая ще видиш как постепенно ще станете приятели
--------------------
Живей СЕГА,защото ВЧЕРА вече е минало,а УТРЕ може и да не дойде.
|
| |
|
|
|