Ми знаеш ли,

Ти поне имаш свободата да не бъдеш българин и да имигрираш или само да поработиш за по-добър стандарт някъде там в т.н. развити демокрации съдействали най-после (и изобщо не безвъздмездно) за освобождаване на нашите както и да ги наричаме.
Докато за ХИВ-серопозитивните българи това да емигрират или работят там си е вече голям и практичеки неразрешим проблем и на тях им остава да се надяват само на нашата здравна система да се реформира за оцеляването си, да живеят нормално и страшно скандалното желание да имат деца.
В този смисъл нерешените проблеми дори на броящите се на пръсти наши деца за които се налага родителите да просят медикаменти от познати и в голяма степен сами да вземат решения относно лечението им поради некадърност на лекари си е основен въпрос налагащ реакция коментираща държавната политика.
А, че има връзка, даже много такива между двете неща - какво се случва с либийските и българските деца, освобождаването и изобщо представянето на този акт от политици, медии и дори случайните хора има ли смисъл да поставяме под съмнение.
И тъй като имам представа и за проблемите на засегнатите от онкологични заболявания определено ще кажа, че там е трагично.
Но и да уточня, че немалко кампании има против рак на гърдата например и то финансирани не по-лошо и подкрепени по подразбиране от президентската съпруга или някоя друга високопоставена наша или чужда обществена личност.
Затова опитите за противопоставяне между двата проблеми нека ги оставим на държавните служители за които е изгодно да създават подобна интрига и така да се оправдават пред засегнатите групи за хала на здравеопазването.