Веднага се сещам за случаи, когато човек разбира за своя HIV+ статус при лечение в болница когато е станало някакво усложнение. Има и такива случаи, които завършват със смърт и този човек дори не е разбрал, така че тук психологическият фактор не може да бъде причина, нито пък лечението, което дори не е било факт. Не съм привърженик на статистиките, така че не мога да кажа каква е тя в случая, а и май зависи от общото състояние на човека-на какъв етап е започнал лечение и т.н. Лечение не е нужно да се започва веднага след инфектирането. Терапия се препоръчва, доколкото знам, преди нивото на CD4 да е паднало под 300, а при една инфекция когато CD4 са под 200 може да стане много лошо. Скоро в някакъв форум ми направи впечатление, че една серопозитивна жена сподели, че състоянието й се е влошило защото не е искала да бъде на терапия, та сега желае да се подложи на лечение, тъй като положението вече при нея е трагично, питаше дали изобщо ще се възстанови. Имаше отговори на хора, които са били в нейното състояние и са се възстановили.
Да, терапията има странични ефекти, но според мен ако човек не се подложи на нея това ще бъде фатално. И все пак това е въпрос на личен избор.