Да нещата са определено прости погледнати от страни,един редуктор-изпарител,няколко инжектора ,които дозират порциите гориво,една микропроцесорна система която събира данни от определен брой външни датчици,обработва таз информация и управлява електрически инжекторите.Сега да си представим за какво време става всичко това и как да го направим практичесвки.Тук стана сложното вече.Знаем че енергията не се губи, а се преобразува и се пита след като знаем какво количество енергия е необходимо таз система да се задвиши или да извърши определена работа и как таз енергия да е еднаква за отделните носители.Единия носител на енергия е бензина,а другия втечненич въглеводороден газ пропан-бутан или природния метан.Да приемем,че енергията на бензина и ВГПБ е почти еднаква измерена да речем на литър.Ако наречем двата носители на енергия за по лесно гориво и приемем че са в еднакво агрегатно състояние системите ще станат почти аналогични,но ето че има малка разлика, едното постъпва в системата е в течно агрегатно състояние, а дргото в газообразно,от тук следва че и времената за подаване на горивото от инжекторите е различно.При по старите MPi системи инжекторите работят в тъй наречената ''фул''група и времето за пълното им отваряна и затваряне на бензин е около 2 милисекунти ,а на газ по малко и ависи от определения агрегат и колкото е по малка литровата мощност на агрегата толкова и времената стават по малки,респективно и технологията за изработването на такива инжектори става по сложна и е ограничена от някои закони на физиката и менаниката,и затова повечето фирми за да покрият по-голям диапазон от моделите на агрегатите използват един метод на промяна на сечението на ''дюзата'' за подаване на горивото към определение цилиндър тък като са ограничени по технология и от чисто физически закон от минималната долна граница на времето на отваряне и затваряне на инжектора.Голямите компании като Ланди,БРЦ,Кеихан ...са разработили тхнология с която могат да слязат до 1,2 милисекунди и подходящя микропроцесорна система и чрез софтоера без да променят сечението на отвора на дюзата да покрият по-голям сигмент от разнообразието на агтегати предлагащисе на пазара и могат да се даближат до теоретическото 14,7 тегловни еденици въздух към 1 тегловна едница гориво което осигорява пълно теоретическо изгаряне и по-голямо к.п.д. на агрегата , съответно и да покрият все по строгите изисквания за отделяния въглероден двуокис от автомобилите вече измерващ се в грамове на километър ,а не в проценти.
следва.........
Не питаи старо,а патило.
Който не може да си купи FERRARI,си купува ALFA ROMEO
|