се изкажа и аз. За пръв път в моя живот започнах да ходя на фитнес и не защото е модерно или да убивам времето. Имам вече големи деца. Навлизам в една възраст малко над 40. Не съм имала проблеми с тялото си досега. Никога не съм се занимавала с нещо като спорт. От миналото лято започнах да трупкам килца - цели 4, но при ръст 155 см - това е цял ужас. Позаформих и едно коремче, което уж било секси, но на мен ми заприличва на поизпразнен мех на гайда, а в дрехите понтирах перманентна беменност в 5 месец, например. Бедрата започнаха да се подуват и поклащат, а дупето бавно да се разширява. Ръцете, ох, изрязаните потничета оформиха цели къдрави франзели, леко увиснали надолу - пуста гравитация!!! Ужасно бе като забелязах, че почти всички дрехи ми се впиваха и приличах на ферментирал кренвирш в найлон. Не искам да влизам в категорията "лелка" с пазарски торби за равновесие в двете ми ръце, нищо че има знаечние и възрастта, джуркането на хормоните, начина на хранене и на живот.

И така от 1 месец ходя стриктно 3 пъти на фитнес, ям само зеленчуци - сурови и варени комбинирани на обяд със 100 гр. печено или варено пилешко месо, а вечер - риба, но не мазна, по 1 кофичка кисело мляко 1% и пия по 3 литра вода, а колко пишкам да не ви казвам. Никаква сол, захар, мазнина. Тайно, обаче си ям по малко шоколад, защото умирам като наркоман за дрога по него. Още след втората седмица почувствах леко стягане и за месеца отслабнах с 2 кг. Имам страхотен тонус и се чувствам идеално. Стойката някак си ми се измени - вече ходя по-изправена и дупето леко щтръкна. Много съм се запалила и се надявам да го правя докато мога, щото годините си казват незабелязано своето, а движението е живот и помага на тялото да бъде освен красиво и здраво, също така подвижно, без болки и шипове разни. Та, всичко е въпрос на желание, усещане и все пак някъква воля. Няма невъзможни неща, но трябва постоянство. Тва е!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите