Не се отказвам, защото могат да бъдат спасени човешки животи. Загубихме над 30 000 души. Не стигат ли? Малко ли са?

Болните идват при колеги и при мен. Общувам с близките им, виждам притесненията им. Други пристигат по друг повод и плачат като си спомнят починали членове от семействата си.

Казваш, че животът си тече. Но не за всички... това забравяш.

Постът ми не е покана за отговор.

Добрата ваксина е наличната, а най-добрата - поставената.