Re: без усилие / Взаимопомощ / Съвети

За да не пиша в много клубове, понеже днес писах в няколко, реших, че ще е най-удачно и етично да пусна това, което ще бъде пуснато във Фейсбук блога ми - колебаех се отначало дали да не направя тема в клуб Медицина или в клуб Кино, където обсъждат филма "Полет над Кукувиче гнездо", защото това е автентичен запис на пациент, а не филм или книга.

Апропо книгата е гениална.
Усетих това в Симеоново лятото, когато от Министерството на културата на РБ ми възложиха лятото след 2 юни 2010 г- да преведа бездарен превод от английски на руски на пиесата "полет над кукувиче гнездо", с който се забавлявах много и си почивах от тъпите технически преводи за Белене и разни други или на финансовите отчети на Българо-американската банка, така че благодаря на МК на РБ за тази поръчка. Макар че никой театър не постави пиесата в мой превод.

Все още съжалявам за това, че някой го заличи от работния ми къмпютър, защото се развличах и се разсмивах, като го четях за да оцелея в настаналия хаос, по време на който в квартирата ми нощем започнаха да влизат хора и да се надвесват над мен, за да се убедят, че спя.

След което отваряха кутията на персоналния ми компютър и се чуваше някакво тракане, все едно заменят хард диска. Освен това кабелите бяха усукани и омотани като кълбо змии. А пък гнездата за клавиатурата и за мишката, онези в бледо лилаво и зелено, бяха с изкривени вътре в тях "гвоздейчета", и доста мъки бяха да включа и двете устройства. Пък и гнездата за Юесби устройствата излизаха от строя. Това ме вкарваше в разходи, защото ми се налагаше да купувам нови клавиатури и мишки - тогава все още се продаваха от онези стария тип.

Освен това ми се случваше покрай разплитането на кабелите и описаните горе проблеми да не спазя срокове, дори да отказвам поръчки - и това също бяха финансови загуби.

Така че се веселях с влизане в клубовете и правех серии, като тази в клуб ГЗС - с никнейма krechetalo77, впрочем този мой спам след време биваше изтриван и това ме лишаваше от единствения човек, който е способен да ме разсмее - кречеталото77, моето весело аз.

Когато нещата станеха съвсем зле, махах - записвах на флаш работния АЕЦ файл и влизах в клубовете на дир.бг, да чета своя спам, за да релаксирам и за да не изпадна в депресия.

Такъв момент беше решението ми да не заключвам вратата на кнартирата на Божур 18 в Симеоново, заради противното стържене на ключа преди влизането на непознатите. Които мълчаливо снемаха веществените доказателства, най-вероятно за държавната ми измяна.

Обаче все пак прецених, че не знам какво ще стане, ако се усетят, че не спя и ги виждам с премрежени очи как влизат по трима в квартирата. Предвидливо гасях лампата и знаех, че те ще дойдат някъде до час, защото смятат, че спя.

Затова се преместих да спя в хола на квартирата, в стаята, която се заключва и лежах и се вслушвах в това, което става. И щом си тръгнеха ставах и се премествах на леглото до работния си компютър в гостната с кухненски ъгъл.

Веднъж така се вбесих, че преди визитата и преди да се заключа в хола широко отворих вратата на апартамента, който държах под наем срещу общо - с разходите - 600 лева.

Казах си, ами заповядайте. Един луд човек е способен да заспи сам в кнартирата си с отключена и отворена врата.
Нали са ме взели в екипа с диагнозата в здравното досие, като знаят, че съм лежала в психиатрия. Значи ще сметнат за нормално - широко отворена врата.
И без това ще я приберем на топло, много важно.

Трябва да съберем доказателства. Толкова.
Ама че там живее сама жена... Ама моля ви се... Националната сигурност е над всичко.

След този малко дълъг увод ето преписа, който ще отиде в моя Фейсбук, в който споделям от ЦРУ, ФБР и Белия Дом на САЩ, от Министерство на правосъдието на САЩ, от ДАНС, от сайта на Президента на РФ, от Полицията на Израел разни публикации, за да си придавам важност.

Кой вярва на един човек, лежал толкова пъти в специализирано лечебно учреждение? На човек, признат от съдебните власти на Република България за опасна за обществото личност?

Копие:

Дневник – Курило 2015
Не да имам какво да пиша – започвам не от днес – 14 ноември 2015 г. – следват записки, бегли – и после подхващам някакъв проект – продължение на Спящата красавица или на приказката за Файни и Финки. Нямам вдъхновение, някакво особено. По-скоро правя това, за да убивам времето. Да не забравя да пиша: Благодаря, майко. Като дойде листа с предупреждение от съдия-изпълнител, оправяй се. Не знам какво биха могли да опишат в моята стая, но все нещо ще се намери в апартамента. Но нека оставя това настрана. Като изляза, трябва да намаля сумата на всяка цена. Мислих си също така за цигарите. Намаляване или спиране. Вариантът намаляване ми се вижда по-реалистичен. От пакета, който взех, съм на 19 цигари сега.
Значи до вечерта трябва не само да стигнат, но и да останат. И понеже М. ми се пише като попечител, тя да е инициаторът, заедно със С., - лекар, тя да е инициатор с това въдворяване тук. Тя е зачеркната заедно с целия род на С. от мен. Важното е да разбера кой е участвал в това, което се случи. Ако М. не се включи в плащанията, визирам този малък боклук, на когото телефонът и заплащането на някакви вещи е 2000 лева поне, автомобилът не се брои (3000 лева), като добавя даваните на ръка пари – нещата отиват към 6000 лева. И тя да ми се прави на отворена? Сбогом М. – 15.11. неделя. Сега пък имам висок пулс. Е и? Лекарят каза да ни изведат навън. Днес циганката ми открадна от кафето – по-тъпа кражба не съм виждала.
Нещата отиват дефинитивно към отказ от тютюнопушенето.
Дефинитивно.
Окончателно. И тук е подходящото време и място да направя това. Имам цигари за един ден. Или не, за 2 дни май. Не, за един? Остават три

16.ХІ. 2015 г. Понеделник. Трудно ставане от сън. Както обикновено впрочем. Сещам се за парадокса Винкристин - и започва да ми се гади. Това е една от дълбоките рани, която няма да зарасне също.
Обръщане на гръб.
Много, много тъжно и много жалко. Дано близките ми проимат сърце за мен. Дано. Иначе за личния живот на известни хора. За мен в настоящия момент Б.О. (Барак Обама) и още кой? Май БО, любимецът му, е без конкуренция.
Край на 9 декември. Всички твърдят, че утре е четвъртък, 10 декември.
Крадат от наглата циганка телефон (не сечете) си.
Зачертано: 0887 - 40 - 06 - Маргарита Димова
Сабина Кръстева - Найденова –
Sabinaadv.va (луда блондинка)
София 1000 София 1000 ул. Екзарх Йосиф 55
дом. адрес

Дата

23.12. „Ти си тотално изкукала“ – синтез от чужд човек
(пояснение 2020 – текст над продължението – записът горе е край на тетрадката)
9.11. Оказа се, че дължа на майка си въдворяването тук. С това приключвам дневника. Господ да ми е на помощ. Господ да ми е на помощ. Сломена съм. Добре, че Маргарита ми отвори очите. Добре, че ми ги отвори.

10.11. Депресия. Благодаря, мамо. Няма никакъв смисъл от това, което правех. Аз съм в ръцете на онази, която не можеше да се сети къде е родила брат ми. Не мога да правя планове за бъдещето. Нямам бъдеще и няма да имам. Честит им празник. На прехода. Деня на революцията. Слушам разказ за бившия ми преподавател Б. И. И разбирам, че боклукът е боклук. Но от друга страна това го казва зачеркнат от обществото човек. Биха ми инжекция халоперидол. Пак. Вчера вечерта – също. Тази лекарка в приемното ме уреди (жената на руснака с двамата близнаци, познавам я от Студентска поликлиника, казва се Румяна, фамилното – от етични съображения, не го изписвам. – 2020 г.) Благодаря, мамо. Сега се оправяйте (вкъщи – 2020) с призовките за съдебни дела и от съдия-изпълнител вие. На тетрадката пише ТОРО – превръщат ме в тор. За техните растения и зеленчуци. Тази тетрадка е много неудобна за писане. То няма и за какво да се пише. Нямам никакво желание да пиша – няма за какво. Дано не докарат на мястото на Маргарита, бивша снаха на Майстора скулптор Б.И. някоя буйна луда. Я да пробвам другата химикалка. Трудно се пише, тя е само за подпис на съдебни решения и дела. Какво да пиша? Чувствам се като изхабен автомат. Убийствено беше очевидното, аз съм в ръцете на хора, с които живея.
3
(отдолу някой друг е номерирал страниците на Азбучника, който ми е даден от лекарката Р., която чу репликата ми към М. за това, че съпругът й е идвал с пистолет с барабан в апартамента в Христо Смирненски, който продадох, те живееха на тясно с двете близначета и се караха, и той идваше да се спасява при мен, но нищо лично, просто за престой, тогава всъщност продавах жилището, за да спася баща си с операция на сърцето – 2020)

(зачертано - ?) вторник, 10.11
Не мога да чета. Това е от лекарството. Не мога да се мръдна. От терапията. Носи ме. Не ми се живее. Имаше разговор с д-р П. Съдебната власт щяла да реши. Не знам какво ще става с мен. Вторник – 10.11. Едно от момичетата ми каза – потвърди деня. Спасибо, мама. Спасибо за донос, по которому меня водворили сюда. Зачетох писмата на Толстой – граф Толстой. Масонски писма. И се чувствам глупаво. Защото си личи колко знаят Фет и графа – и разбирам колко малко знам аз. Но тяхното е един съвсем различен живот. Аз имам наистина над какво да помисля. Но лекарството е достатъчно силно, за да имам достатъчно воля да го правя. Лекарството е ужасно. За нищо на света не желая да пия халоперидол. За нищо на света. Тези хора ме ликвидираха с кражбата на личната карта и паспорта. И сега признавам, че е било глупаво да не направя простите неща – да отида и още през февруари да си подам документите, за да си възстановя загубата.

сряда 11.11. Сънувах някакъв странен сън, в който дойде агент 007 по повод написаното в клубовете, и във Фейсбук. И аз и насън се справих. В момента не помня нищо, абсолютно нищо, но се събудих с леко сърце.

(Страница 4 Буква А от Азбучника. Предишната също беше А от Азбучника – 2020. На 1.12. в 9 часа и 11 минути според персоналния ми компютър, София, Младост І, моята стая с изглед към пощата и пазара)

Проект за писмо. Дали да не се заема с нещо такова – защото е повече от очевидно, че тази Република България е готова да ме ликвидира окончателно и безвъзвратно.

(зачертано – Уважаемый)
(зачертано – доро зачертано Уважае)
(зачертано – Дорогой В.В. (Путин – 2020), обращаюсь к Вам с криком о помощи, так как)
Не знам какво да пиша, защото заради лекарството съм като парцал. Само ще напиша, че ако умра тук, това е съвкупен резултат от действията на всички описани във Фейсбук - krechi77 – Валерия Полянова – фактори. А затварянето ми тук – вещо лице беше лекар, който практикува в чужбина и който пак щял да заминава в чужбина – е поръчков акт. М. ми е само една послушна марионетка в тази подмолна игра. Думите й, че се страхувала да не получа пристъп, че се страхувала от мен, изречени с такъв патос, допринесоха окончателно за този акт. Сякаш беше заучавала тази пламенна реч. От тези лекарства съм много скована. Какво друго?

Другото не ми се мисли. Ако ме затворят още месец тука, ставам зеленчук.
ІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІІ
Засега край на преписа. Продължението следва.
От етични съображения по-нататък всички имена ще бъдат съкратени, ако става дума за близса – съкращението ще е малка буква с точка.