|
КРЕЧИ77
17 март 2015
17:27:58
Държа да налея малко акъл на юзърите, щото са загинали и по друга причина. Ако щете ми вярвайте всеки може да бъде натопен - при това иди докажи ,че си прав. Че не си в мощна тъпотия. Например имам прозрение за мрежите и за организацията на разни простотии, ама от яките, дето нали... Това е и за ИНТЕРПОЛ и за админа Киро. Въобще агитката внимавайте в картинката. Преводачите сте жертва паднали стой та гледай.
Мен някой ме е топил сто на сто понеже е някак много странно това положение да се изповядваш с чувството, че си или в панделата, не, ами спусъка и ариведерчи. Тогава в Симеоново ми въртяха от тубата черен клип с изстрели сякаш от някакво мазе. Звук от разстрели. Нищо не е измислено. То не е човешко, ако решат подмолно да те работят. И ако са агитка як отбор от некви къртици плюс криминал и момченца и момиченца за всичко... Понеже това със свалянето на диска по нощите на Божур 18 си беше като рутинна проверка и нямаше агресия, някой те наклепал, дошли проверили, чао.
Но си беше екстремно, щото имаше и мършав момент. Но да не губя нишката. Значи аз понеже много анализирах кой ми виси на грозд в машината на бонжура, то беше трафик за световно, не, ами Гинес да ме прощава. Аз бачкам и гледам девет цифри при проверка на пакети, а бачкам с профиуърлд, слаба машина и това перманентно... Трафик... стартирам... опа! шест цифри. мине време - девет цифри. Мани, ами и при отваряне на Ц-то маймуни сателитни на клона. Плюс енелота ауйърлес. При това занятието беше не понеже бачках, а разпусках.
И както си разпускам хоп! Машината ми сменя пилота и някой сърфира шеметно вместо мен. Губиш контрол на комп стационар, абе веселба... Ама не съвсем щото ме нахакаха в щатски сайт, при това космо-техника, роботи. Сигурно ще да е било тип НАСА, обаче видео баси…
И си личи, че тва на ламерите им троши не компа, а без кнтрол и са те нахакали ТЕ у некви хангари и ти гледаш некви робототехники.
Обаче не кинце, ами идеята е да те изментят, че са извънземни.
Обаче тъпото кречетало нали баш па е тъпо... на летящ старт некви простотии робототехники и просто общото впечатление е потрес- И оттам като ме подхванаха през мрежата и АРЕ КРЕМЪЛ... видеоразходка но без техника, а коридори и обстановки. Цирка беше, че ми показаха неква сауна, яка, споко, без посетители и после джит - пак отвъд океана...САЩ.
И понеже тогава май имаше криза с некви карибски пирати, абе имаше некви кораби с пиратски истории… И хоп! Некъв щатски ухилен офицер видео флотски и аз се разхождам при некви NAVY-та или нещо подобно. А пиратите и те бяха там, ама реални пирати от тия, дето нападат кораби и ги тарашат... И после аре чао... Според мен нещо в квартирата смърфоля влизаха още тогава, щото чудесата продължиха...
Явно са слагали неща във питейната вода или нещо провизии и беше неква странна исторя - и вмятам, това беше в началото, НЕ РАБОТЕХ ОЩЕ ПО ПРОСЛОВУТОТО БЕЛЕНЕ... Имаше една нощ такива изпълнения.... в смисъл яко техника играе, и като звук и ме набутаха в некъв сайт не в Русия точно а в някоя от азиатските републики...
И какво става - имаше на уредбата (касетофон.магнетофон, 400 или 500 евро) някакви признаци като за спътникова връзка... и сайта беше за компютърни игри...
А тогава имаше някаква криза нещо с републиките. И гледам аз някакви игри ама компютърни. И почнах игра. И какво става? Имам слушалки и ми се включва като на уокитоки разговор между двама… Не ги виждам, а ми тече на слушалки разговор интересен в аспект не какъв да е, смятам хард базар. Аз немея, щото ония си лафят сякаш и аз съм там, но не ги виждам. Даже бях забравила за това. Но впечатлението ми беше, че някой се опита да ме набута в бананова каша. Да му стана нещо като интелектуален помагач и компютърна поддръжка. Дръпнах шалтера защото това е като някакво гадно лепкаво омагьосване.
Правят те нещо като придатък на машина и те SET-ват сякаш към мозъка ти закачат образно казано куплунг... МАЗАЛО.
И е много гадно защото, ако не се владееш, тия те ползват като биологичен мозък. После вече не мога да кажа дали същата вечер купона продължи.
И то пак с компютърна игра. Мърлят ти айпито и иди се оправи.
Обаче аз си траех и никакви коментари. гравитираш между зомби и рационален субект. И си юзър. Чак сега разбирам смисъла на тия разходки на екскурзии - това баце, са били ОФЕРТИТЕ ЗА ЛАЙФ... В смисъл - ти работиш за нас, а ние тука ти даваме екстри...
И ТО НЯКАК БЕШЕ НЕ ТОЛКОВА ЗА БЕЛЕНЕ ЩОТО ПРИ МЕНЕ тогава ОВОС, ами въздействието върху околната среда и максимално допустимите дози - то не е секретно чак пък толкова...
Тоест подмолно ти се внушава вълново и с бръснещ полет... Сега ми изкристализира: ИСКАТ ДА ТЕ КУПЯТ ЗА ТРИЦИ... наясно бях, че това е подло и тъпо. Обаче аз, като аватарчето ми, мигам на парцали и си трая и гледам на четири. Играе ми се нова компютърна игра... това беше USA или поне English stile USA сайт с игри, ама писък! Не съм геймър, но е ясно - не паса трева.
И някак по начина по който се поднасят, схванах намека, че тая GAME не е баш игра... А замисъл с далечен прицел, показан като подготовка за друга НЕБРЕЖНО показана GAME. Обаче съм копеле гадно... усещам акцентите дори на кадър и на мишка, щото пусто преводач... ИГРАТА беше някакви хора с фенерчета изскачат от канализации и разни подземни дупки в планината изобщо извират безлични, просто фигури на хора с фенерчета в ръка.. А и тук забелязах тренда, че ходят и си светват едни на други, много играят с фенерчета... И тия в играта започват да нахлуват в щатски домове и така уж е GAME , обаче чувството ми беше зловещо.
Даже мисля, че е било имитация на игра на фона на невинен сайт...
Защото аз после си намерих в интернет пътеката вече без да ми се пречкат смърфоля и тая BIG GAME я нямаше.
Тоест се яви някакъв замисъл, че хората от буквално канализационни тръби и дупки разни, синоним на долно,низше ниво или на новодовтасали в USA ще попилеят и унищожат USA...
И то е като символ някакъв и обща констатация. Помня уплашените анимирани деца и семейство. ИНВАЙДЪРИТЕ отварят вратата и нахлуват и не виждаш техните лица. Просто фигури с фенерче и нож и прочее в ръце започват да убиват хора разни, заварени в домовете им...
Мисля това да не го трия тук. Толкова неща разказах и ми просветва, че същите тия са ми гледали компютъра нонстоп.
Ала нещо много важно. Не само отвън през сателит. В агитката бяха и местни разни от прогимназиите симеоновски явно, защото си го имаше нещото фойерверк. При всяка интересна находка. Закачали са се за мен, за да не забъркват своите айпи адреси. Започна се една битка с тях.
В смисъл опити да се отърва от присъствие в компа. Завлякох втори компютър. Защото работя. И на единия бачкам превод а, а на другия наблюдавам разни смешни движения и изучавам противника, като ми иде да го пречукам. Във виртуала. Да му хакна харда. Интуитивно отварям разни прозорци, проверявам си С-устройството и водя борба с неясен противник.
После се отказаха. Интересното беше, че според мен се отказаха когато дойде нещо за прословутия АЕЦ проект. Така че аз с хиляди врътки сменях машини, флашки и така горе-долу удържах фронта. За поверителност.
Ама нали бродя из дир.бг и гледам това- онова и чета докато почивам, в квартирата, кефы И си браузвам и разсъждавам над ония истории…И сега, ами аз не съм машина. То ти е интуитивна играта, щото нещо те е замислило.
Онова с играта в азиатския ареал си беше демонстрация на мощ. Демек, ние сме егати голямата работа. Но аз задълбах в размисли към USA и оная BIG GAME ... Понеже там имаше и релеф, и някакви подсказки. И аз не знам как набродих на три съветника, дето калмаро фруто... сега съм в листата. и хоп тра-ла-ла, започнах да разглеждам интересни места в аспект разни планини или евентуални дупки в смисъл пещери.
И моментално, аха бро – USA, Гранд каньон... как бе... Трипадвайзър. И там филмчета на посетители... тук ще се поспра, но там имаше УЖ СКРОМНИ филмчета за полет и туризъм и мда. Просветлих се за някои неща в тоя аспект и не само. За това нито дума. В интернет. Трая си и се правя на разхождащо се любителче. Ту филмче ту небрежно така някоя оферта за пътуване. Абе правя се, че не ме интересува щото вече се чувствах неуютно от разните кина.
За щастие ме оставиха на мира до следващите тъпотии като опити да ми бъркат в сивото вещество и да ме разпитват за морала на някои бащи при това адски гадно, питаха ме по метода на внушението дали бащата на хлапето не е педофил и какво ли правел с детето на морето. Като внушението беше, че ако той е такъв, ще го разстрелят. Това беше преди сутринта с видеото с черния екран и изстрелите, което изгледах без да полудея, може би защото портретчето на Васил Левски беше на бюрото ми. Уж те питат, а ти вменяват, че те питат, но почти нулева вероятност да е чак пък за морал. Така че ми побеля косата през онази нощ при анализа дали той е посягал на малката. Превъртях на ум всичко, цялата ни история. Отговорът ми беше не. Обаче когато те питат ти се вменява, че ако ти излъжеш край с таткото.
Повече от гадно.Борбата беше насила да те накарат да им станеш интернет слуга. При това не идва никой и нищо не казва. Рутят ти компютъра и гадни номера. Подмолно. При това не мисля, че бяха хора от кооперацията на Божур 18, не. И през ум не ми е минало. Хора отвън, отдалече може би, или някакви по-сериозни технологии.
И аз го ударих на як туризъм в риъла, флашки и никакво сърфиране за да не излагам на риск работата си.
Като тогава се светнах за много мои защити и номера, които сега се възродиха. Много мислих как да се отървавам и да се браня. Като освирепях срещу дира. Там се играеше мръсно срещу мен.
Отбор ботове да е бил, ами гадост съща. Гледах профили и зяпах кой е онлайн и се опитвах да хвана логиката на спектакъла. А, да. сетих се. Нали уикипедията я експлорвах, понеже в дира линк и там четох за каньона и прочее, абе сам човек в квартира плюс това не беше работата нонстоп имах време за разходки, браузване и бях нахъсена срещу розовата сова, затова ожесточено проучвах какво ли не. Преоравах дира като луд кон. Така че картината е печално тъжна bro and sista... но и донякъде радостна.
Ами то поле безпределно да ти бъркат в профила и да си ти правят гоблен, дори без да го пипат. Аз нали безпаметно така. И проучвам коя е Анка от Самара. Стил. Логики. Ами издирих я - въпросната сменя никове като ръкавици и аз като копой… След нея… Всичко лично. Но следях нея предимно и това е и късмет. Щото после след време като ми се наложи да проучвам пак нея натурално забелязвах незабележими наглед промени в постингите. Тоест вдянах и понеже тъпо си въобразявах, че водим борба и тя нещо лейзи нали и търсех компромати да го отърва поне от това чудо... Защото много, ама много - не ревност. Опасност за него. Честно казано ме беше шубе и тъпото е, но си е факт, беше ме страх тя да не го зарази със СПИН или нещо друго. Усещането ми беше, че въпросната miss Piggy го е употребила за да ми се меси в компютъра.
Едно на ръка че в Перник като станах кречетало77 след има няма време не мога да си вляза в профила... и какво да видя? в профила ми се намърдало нещото с ник JALE, което стана моето проклятие. Между другото аз работех в Перник и за проекта АЕЦ съчетано с други работи. Това плюс нейните кристално ясни намеци ме назлобиха страшно. Аз я хванах и се заинтересувах от нея покрай тема в която тя беше изтъпанила нещо, което ме подсети за нашия с лейзи живот. Като я зачетох направо свитки не, ами злоба тиха ме затресе от нейните намеци и инсинуации. Където можеше ми забиваше ножа в сърцето. И аз станах кречеталото хрътка.
Затова киснех в дира и проучвах на благодатната никтея профила основно. Ерго смятам, че тя или е това JALE или него го свързвам с джуджето-клоун с мерседеса металик дето го видях пред сладкарницата Романс в Симеоново. JALE в интернет. Зарежи риъла. Тоя JALE беше постоянно присъствие в интернет и ми се лепеше. И ми пречеше.
Или аз му пречех. Защото го издирвах или нея я издирвах и в почивките ожесточено правих профили и анализирах и мислех какво става с лейзи. тая има не знам колко профилирания... и на нея дира дължи това, че станах егати познавача на логики разни… Мани, понеже кифлата се вихреше поразгледах в по широк периметър...
Засега пауза, умирам за сън и се хиля като се сетя какви таблици й правех, при това в две редици. Давай , никтея, иза белята, изабела, после хващам нишката и аха.. това е ПАК е тя. Ами навъртях и аз не знам колко ника... падаше усилен труд... Даже и вадех тъпи теми и понеже тя не споделя какво става с бившето тъпунгерище си троших главата представи си какво ли ставало с него, здрав ли е, направо станах познавач и експерт и защитих докторска на тема Анна велика розовата сова сладкото анче и така нататък.
Така че тя или те,групата й, в пристъп на тъпота почнаха да чистят профилите й. Мани, още през 2007 аз я изчетох от началото на 2007 и бях готова да я попилея кучката долна, щото тя за трима ли рева едно след друго... Абе рева. и той се натресе на егати картината... почивка. спомени напират... Сиреч мисълта ми е, че сладурката беше имала шеметна връзка със сърбин и ронеше сълзи бая така и въобще знаеше сръбски и не й беше чужда тая страна въобще... Така че, Аничка, да си знаеш, розова пантерке... изтри се, заличи се доста в мрежата, но твоята изгора и залитане към съседката страна кречеталото запомни и това беше дооформянето на черната точка... В посока нали мощното рамо на аватара дето вързан с постера моя... Ерго, стана много засукана историята. Многопосочна. Ти мани...
Анка нали въобще там като цяло на тая съседна страна беше много така явно светната, плюс че аз я изкълвах откога вършее тука неуморно ...
То баси е МАТА ХАРИ НА БАЛКАНИТЕ и нали останалата част в смисъл навсякъде час недомлъвки, думички показващи познаване на жаргон..
Понеже аз сега си промених концепцията това не ме вълнува.
Лошото е друго там и сега ще й намеря профилчето Изабелав клуб Любов и това в профилчето ще дооформи една противна на всеки картинка... Разни бебета в ръката й, пиещи бира... и прочее в СТИЛ СЕКТА снимки нали... Така че аз може да бях пристрастна, однако ОЧЕНЬ ИНТЕРЕСНАЯ ДЕВУШКА.
Като допълня, че тя създаваше видимост, че ме осветлява в клуб любов за техните райски жития с бившия, мда. Абе както някои са гонили сърЛаден тя беше моята обсесия. Моето обсебване, така да се каже... И събеседниците й се чувстваха много обгрижени от мен. Не им беше приятно. Доста опити за хакване. На тази благополучна нота да се опитам да я открия тая нимфа в по-ранен период и да пусна фамозен кречетало разговор с нея със скрити и точни удари по русата тъпа куха лейка...вербални.
кречи77
17 март 2015
15:18:07
Трябва да пийна кафе защото имам някои макар и дребни прозрения. Нека ги нарека предположения.
Руската агитка наречена инет-общество за мен умря. Сър Медведев да ме прощава, ама не е сериозно да ги брои за хора фактор. БОКЛУЦИ МОЩНИ.
Ринаха ми и те компа. Кефят се на яка плява и интернетът им като съдържание е боклук. И явно много ги тресе манията, че това тъпо предаване ДАВАЙ ПОЖЕНИМСЯ е голямата работа. А то е просто част от подмолния проект. Много удобна част. И нека си въобразяват, но на несъзнавано ниво, те онлайн с тая пауър могат да ти организират масовка и сценарий. И ако ти си юзър и ти не кефиш друг юзър дето те са му фенчета или ако някоя кифла им е на сърце, или ако в подобно предаване някой дръпне конците или ги дърпа... ТЕ си те обсъждат на мета език, ако ще да си римския папа... ТЕ са с много високо ниво на майсторство. Ако щете ми вярвайте, когато се вихрех яко, бях им в притчите и аз. Това ми беше камбанката за нагласата на руските юзъри, които ми паднаха в очите с това неглижиране на моя Президент...
Тресе ги някаква масонщина и въобще мания за величие. Обаче без майтап хакнах гадно хрома и огледалния сайт е дал по линкове фира... По въображение и вдъхновение ги направих на тарталетки... Хаквах през три машини със зашиване и без никакви правила по най-мръсния начин, щото видях каквото видях...Набутвах навсякъде думата ИНТЕРПОЛ… В Уикипедия също. Бялата топка почна да се разпада на парченца лего.
Може и това да е причината за моите патила... много причини… Аз не съм с пауър и инструменти, но пък играх вабанк... тотално. И не смятам да ги оставя да се кефят на овчедушие от моя страна.
Разни секти здраво се вихрят из раша, Русия де... Те мътят водата и ако не се прекрати тая медийна истерия и у нас... Ами то имаше лаф, че журналистите били четвъртата власт... имам чувството, че всичкото интелектуалец също е луднало... недооценени... според тях...
И АНАРХИЯТА ПРОСТО ЗАЕДНО С ДРЕБНИТЕ ПОМАГАЧИ НАПРАВО РАЗКАЗВА ИГРАТА НА СВЕТА.
кречи77
17 март 2015
14:57:35
Малко отплесване в началото, но пояснявам някой много държеше да ме лиши от руско гражданство и да ме лиши от държавна закрила.
И както и да го мисля това е новодошлата и старата агитка на руските граждани в България и не само. Укрите и те доста включени понеже... а да, и молдовците..
Защото имах история с предишната лична карта... има и полицейски моменти, нещо твърде недоказуемо и не желая. не искам никакво разследване и Профешънъл транслейшън нека са спокойни, но ги зачеркнах от живота си освен малкия син, подлуден в чужбина, май в Германия, по познатия ми от Симеоново сценарий. Опитах се да й намекна, че има нещо гнило, имайки предвид сипване в напитка или храна на психоактивни вещества.
Замесени са преводачи, кой ли не... апропо Сашо Велев също няма никакви проблеми, речникаря от дир.бг.
Нямам абсолютно никакви намерения да замествам служби и правораздавателни органи. Но те така ти го правят, че е недоказуемо. Защо ли? Ами защото те си те работят като курсов проект. Те са група. и си светват едни на други. Аз редях не задружно пъзела. И затова истината е - ОСЛАНЯНЕ САМО НА СЕБЕ СИ, вяра ? С ГОЛЕМИ РЕЗЕРВИ и просто да е наполовина - не цялата, наполовина вяра.
Много е подло и подмолно. Какво още ми липсва? Много документи. Тоест дипломата и моето удостоверение за самоличност. Това за Симеоново и сивия мерц, и тъжния клоун с бенка на бузата (не бутафорна) човека на задната седалка на мерца е точно така. Този по пътя на внушението се хвалеше, че е замесен в събитията в Югославия, в ударите през 1999 и дори в ликвидацията на Маршал Тито, чиято болест била тяхното отмъщение. Логично.
Били са щастливи този мъж канара да остане без крак. По този повод си мислех, че Тито е толкова горд, че дори операцията да е била успешна сам си е заповядал да умре (това е възможно, казвам го от личен опит).
ТЕ те държат обаче чрез мрежата. Мрежата е голямо удобство и лесна комуникация за техните т.н. флашмобинг акции. Ох, правя грешки и ще поспя. Но аз иначе май най-после намерих своята идентичност и не само, но намерих много приятели и не ми е самотно. Много ме разстрои спомена за историята за лудата ми баба.
И ме поизкара от равновесие осъзнаването на подлостта с болестите ни с брат ми и с лудниците ми.
Вкарвали са ме квалифицирано, това е факт. ФАКТ е и това, че благодарение на тия курсове така да се каже оцелях.
Истината е, че станах с тия истории нещо като фрилансър 007. Нали на шега още през 1999 се кръстих в дира профайлър, профи.
Ами някаква странна история е това. Обаче не да топиш конкретно. Това е мъглява тъпота. Никога не може да си сигурен в нищо. ПРОФАЙЛЪР ЗА СЕБЕ СИ НАЙ-ВЕЧЕ И 007 ЗА СЕБЕ СИ. И е истина че сър Зикулов книгата за студената война, преводите на сериозни неща за разузнаване и многото работа просто ти дават предимствата да станеш нещото агент007 за себе си. Просто ми е странно как се справих.
Чувството е че играеш срещу невидим играч, състоящ се от безчет брънки, които са играчи. Даже не става дума за виртуала...
ТЕ ти надписват системно сметки, ТЕ те съсипват на някакви битови нива и те ринат финансово и те мразят и те съсипват планомерно и безогледно. МАЙСТОРИТЕ НА СЛУЧАЙНОСТИТЕ.
За жалост имат лостовете. администрацията е ХИДРА. Тя е МНОГО ОПАСНА ХИДРА и един доставчик на призовки, да речем, може да е брънка, или секретарка фотокопирала писмото. На прокурора. Или продавачка на място, където не си стъпвал, но омразницата ти има там топла връзка, и са били заедно и са те видели.
Нали се сещате за разказа в клуба Война на пътя за автобусното ми връщане от Перник дето шофьора караше спейки. ИСТИНА Е.
Той спа на волана пича. И мина и завоите. Но там на автогарата е пил кафе и там се балтавят някакви съмнителни личности. Малко приспивателно в кафето. Аз го видях и прецених, че ще е по-разумно да не го бутам докато спи. Имаше голямо насрещно движение и катастрофата беше почти гарантирана. Момъкът караше безукорно насън покрай ров, само с ограничителна лента между буса и пропастта. Преди да поемем на път в автобуса се качи някаква рускиня, разпознавам за разлика от тях циганките им. По акцента, нещо злобно мърмореше, разпознах националността. Тя беше измила с нещо миризливо пода и още в началото хората вътре заспаха.
Аз бях нащрек. Защото вече бях имала неприятности с нашествия с квартирата ми в Тевата, с някаква руска бабичка, подобна на смъртта и миришеща на пръст, която ме опипа в маршрутката на слизане към центъра на Перник. Там постоянно ме спираха руски циганки да ми гледат на ръка, а на пазара руски дъновистки продаваха свещи, църковни календарчета и книги на Петър Дънов покрай останалото.
Шофьорът беше пълничък. Жега. Кафе, смрад на някакъв препарат - и ето.
Ей такива неща. Сложно е. Милиони варианти да те прецакат. На слизане се прекръстих мислено. Нищо не казах на шофьора, само благодаря и да е жив и здрав. ПРОФЕСИОНАЛИСТ ТА ДРЪНКА.
Другото е мрежата. Мейла. Аз имам жесток стрес от мейла си. Ами ТЕ нагло триеха. Писма до Интерпол. Всичко. Компютърът ми беше атакуван системно особено и не само преди тая гранде история.
Представи си в Симеоново намирам в компютъра ми превод, част от превод на книгата на сър Васил Зикулов, дългогодишен шеф на военно разузнаване на НРБ по времето на Студената война. При това с многозначително оцветен в синьо текст.
В СИМЕОНОВО МЕ СЪСИПВАХА. Пред очите ми модифицираха самия pdf file на BG-USA инвестиционната банка. При това най-мръсното е, че ти правят мизерията и топят някой, комуто вярваш. В случая на мениджърката на фирmата на СПБ в България. На която се обадих и излъгах, че не съм в състояние да преведа отчетите за три години на банка, за която я бяха излъгали, че много бързат, понеже тепърва щели да я учредяват. Проверих после. Ами тя е била вече учредена въпросната банка.
Затова човек трябва да е много точен в преценките. Например за 007 грешката да нарине върху себе си и върху бро е краш ясно какъв. А някоя къртица нагласила като швейцарски часовник топенето.
Аз му викам на това съседски или дори семеен тероризъм. И колкото и да е гадно и това става. Не говоря за моите вкъщи, но среща ги угрижен съсед и те ме лудват, стават негова, на съседа маша. А той чака шоуто ЕТО ГО ЛУДОТО КРЕЧЕТАЛО. Перфектно топене с ПОЧТИ НУЛА ОТГОВОРНОСТ. Перфектно SET-ване без да се усетиш какво и що, ЗАЩОТО СЕ ПРАВИ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИК.
Помислете си над думата медии. Посредник. Мръсника в сянка. Затова хем сетивата са OK, хем си в затворен кръг - и живота ти понякога зависи от единственото вярно решение.
Аз нямах друг вариант както и да го мисля. Понеже НЕ съм само с опита от Симеоново.
Мръсниците те мразят било защото някой техен ненавижда твой близък, било то защото ти завижда и така нататък. Смятам че най-лошото мина, но ужасът беше все пак голям. Освен това, понеже ме брояха за лудо и безпаметно лице, и е лесно да си мишена… Абе остави това е лудо психо и край.
Засега спирам и файло от дира да знае, че ако закъса, стига да реши, ще му дам стаята си под наем и въобще ме размазахте с онова парче ,приятелчета. Голяма клубна подкрепа. Най-после се почувствах не отхвърлено кречетало77, но се борих с много гнусна напаст и не ми беше до раззлобване. Злобих се яко. Скачаха силово.
В смисъл ти не познаваш никого и някаква пролетарска бабичка ти скочи да те провокира щото знаят, че си лежал еснафите в лудница, и се пробват.
Ами накратко това е. КАКВОТО ПИСАХ Е ИСТИНА. Не знам дали съм супер 007 но аз не съм на тяхната страна и готините мутри са ми bro. В Симеоново яко рамо от тях, пък и тук. Аз съм лице израснало с идеалите на USA някогашната демокрация и май най ми пасва американската жилка.
I AM BORN FREE. Каквото и да означава това.
Важното е, че спектакълът въдворяване в психиатрия не се състоя, а имаше долнопробни мощни опити. На битово ниво. Чрез близки. Лудват ги еснафи. Светя ли на майка ми? Мога ли да опазя храната на моите хора от леки дози медикаменти или тях от долни слухове, намеци, отровни въпроси или неща от сорта - видях кречеталото и то май e неадекватно, пие ли си хаповете? А по същество за споменатите галимации- може някой да иска да натопи руско посолство, краде се, носи се от майната си паспорт менте. Оставих фалшифицирания РФ паспорт в метрото на Лъвов мост, под колоната срещу входа към двете линии и касата за билети. Много подла изработка. Много. При това назад в годините е било все същото...
кречи77
17 март 2015
14:09:52
Значи и оная мърла, жената на скапаняка преводач със сръбски, хърватски и акедонски, не е виновна, тя е негова маша, напротив – на нея благодарности. Както и колегите, с които работих нямат проблеми. Минах и обясних, освен това писма до ДАНС, ФБР, всичко е точно. Именно затова добре че стана световен скандал. Категорично съм фен на сър Путин и на Жириновски и на хора, които уважавам, и когото харесах в блога (предишния във Фейсбук, с хакната парола, искаха ми снимка на личната карта, а тя беше открадната, много нерви потроших при мисълта кой и какво пише от мое име там, как компрометира и мен, и когото пожелае… ). И с Габриеле малко прекалих, но истината си е точно такава и Киро знае темата за шизоидите ,но както и да е.
Да не говорим за бесните профили, обаче си сложете голяма обеца на ухото. Интернет престава да бъде разграден двор. УИКИПЕДИЯТА Е БЛАТО ЖЕСТОКО. И Е СВЕТОВЕН УЖ ПРОЕКТ. ЧАСТ ОТ ЦЯЛОСТЕН ПРОЕКТ ДА НИ ОБЕЗЛИЧАВАТ И ДА НИ ПРАВЯТ ОВЦЕ. НО ПАСАРАН! Кречеталото си е на годините, на които е, и има интересно семейство, което е било SET така да се каже в нещото, което ТЕ тъпо и упорито наричат РРР-еволюция.
Има някаква КАСТА подмолна и аз ги наричам ЖРЕЦИ, ама не е точно. Точната дума е мръсници и използвачи, мазни и усмихнати, да кажем пародия на християните, пародия и тая пародия ни топи и ни организира живота по желания от тях сценарий.
Изживяват се като господари на съдбата. И са цяла орда. Да беше един, чудесно. Аз ги наричам кастата на ПРЕДАТЕЛИТЕ. НА ВСИЧКИ НИВА И ВЪВ ВСИЧКИ СЛОЕВЕ. ТОВА СА СМЪРФОЛЯТА образно казано, които с усмивка ти забиват ножа в гърба. Изобщо не става дума за агенти или не.
ТЕ са си ТАЙНО ОБЩЕСТВО. Според мен си имат ПОДКАСТИ и ЖЕЛЯЗНА ЙЕРАРХИЯ. Най-разбираемият пример са ДЪНОВИСТИТЕ, в техния обаче ПОДЧЕРТАВАМ лъжовен аспект - защото има разлика между вярващите в нещо нали трябва в нещо да се вярва...
Това са интригантите и лъжепророците да речем. Хората, които предсказват или ти нагласяват живота така, както те желаят и играят с шах където фигурки сме ние хората, нормалните почтени хора. Е ДА ОБАЧЕ? Подмолните мръсници не прощават. Да се знае, че ТОЧНО ХРИСИМИТЕ И ТАКА НАЙ НЕЗАБЕЛЕЖИМИТЕ са вътре в ИГРАТА здраво.
Имат си и организации. НЕ, ЗА МЕН ТЕ СА ВНЕДРЕНИ НАВСЯКЪДЕ ЛИЦА. Парадоксът за мен е, че у нас това е администрацията на всички нива - ПОВТАРЯМ, НЕ ОБОБЩАВАМ, ПРОСТО РАЗСЪЖДАВАМ.
Просто това са сивите хора обикновено. Някак сиви и безлични, безжизнени, някак измислени хора... Та мисълта ми беше, че в моя случай срещу мен играха като подизпълнители, защото ВИНАГИ ИМА ХОРА ЗАД КАДЪР - такива играчи като лица с връзки или работещи в общината, в пощата. КАК ТАКА ПАРИТЕ ВНЕЗАПНО НА 17, ИНАЧЕ ПОНЕ ДО 18... РАЗНИ ТЪПИ СЛУЧАЙНОСТИ... Според мен и в СИМЕОНОВО е имало безкрайно много такива потайни омразници. В това ЛУКЯНЕНКО е прав, но не става да ги наречеш магове.
кречи77
17 март 2015
13:49:33
Не лъжа за това, дето е медиен проект. В залата на първия етаж на Полиграфа станаха чудесата след някакви спевки от дира.
Вие не знаете. Но на старта в портала, когато се разработваше сайтът и най-вече клубовете ПИШЕХА ПРЕДИМНО ЖУРНАЛИСТИ ОТ БТА И РАЗНИ ТЕЛЕВИЗИИ И ВЕСТНИЦИ. Не си измислям нищо. НИЩО. Нали до мен седяха колеги от вестника и пишеха в портала, в клубовете. Преди стартирането им. Нали за дира ми каза една журналистка. Посъветва ме да пусна тема за моята Алхимия на сънищата. Нали и аз писах в проектосайта. И без мое знание и най-вече позволение насила през онази нощ са ме зомбирали по системата сугестопедия.
Всичко ми е като в мъгла. И за Симеоново не е роман, но докажи.
Парадоксът е, че именно тази реална история с документите доказва истината на моите твърдения. Ирония на съдбата е, че нямам свидетелство за раждане, нямам две кръщелни, два картона от онкологията, няма ме в регистъра на АП, нямам здравни застраховки, откраднаха снимания в интернет руски паспорт, откраднаха личната ми карта, откраднаха всичките ми пари, откраднаха флаша с канарче 15, имам фалшиви бележки от общината без ЕГН, единственият ми документ е фалшивата диплома, че съм гражданка на Украйна, и то не е открадната понеже е била забутана, счупиха ми два чифта цайси за по 400 кинта, и това не са за мен българи, съседи или наши криминалци. Нито руско посолство. Нито хора от ДАНС и други служби. Крадене на парче съобразно информацията в хакнатия ми ФЕЙСБУК целенасочено и изчислено до милиметър.
За сметка на това внасяне на нови и нови превеждани от други лица документи фотокопия. Пълно в архива на мама, също с подменен фалшифициран паспорт - тоест имаше модел като моя фалшив, после се появи друг тип паспорт, но също като моя руски паспорт за временно пребиваващо в България лице.
Тоест аз не съм живяла в България (в ментето паспорт имаше входяща виза за туристическо пътуване от 2013 или 14 година) , нямам жилище, нямам рак и изобщо не съм превеждала, защото ми изпразниха диск с превеждани в годините документи.
И това се случва от нова година насетне. Някаква параноя тресе някакви хора без да има причини никакви наглед. Апропо дира,, спокойно естествено никакви проблемации и за вас, скандалът стана световен. Нищо във фейса не е менте. Сериозните служби не са мои изхвърляния, макар че и на мен не ми се вярва ЗАЩОТО ЖИВЕЯ В СЮРЕАЛИСТИЧЕН КОШМАР. И не вярвам, че това е възможно. НО ТО СТАВА. В СОФИЯ И КУЧЕТАТА МЕ ПОЗНАВАТ И РАДОСТНО Е, ЧЕ МЕ ПРИЕМАТ МНОГО ДОБРЕ. НО В МАГАЗИНА, ОНЯ, МИНАХА ГРАНИЦИТЕ НА ДОПУСТИМОТО.
Хората са заразени от вируса ЛУДИТЕ ТОЕСТ ЛЕЖАЛИТЕ СА ОПАСНИ ЗА ЖИВОТА НИ И ТОВА Е.
Потресът е, че когато бясно правих профилите и умирах без работа, и писах аргументирани и културни писма до организация за защита на психично болните, възражения относно потъването на документите ми за ТЕЛК-а, за непосилните сметки, писах и до МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ, където били завели някакъв сигнал, и до ПОСОЛСТВОТО на РФ - НИКАКЪВ ОТГОВОР. Звънях по телефона в Министерството на здравеопазването - ХАХАХА, НЯМА Я СЕКРЕТАРКАТА. Или нещо тъпо от сорта. До топлофикация - ама моля ви се, не ни заемайте телефона... продължавам на същата терадка...
krstic77
14 март 2015
09:20:23
oprajte se without me and ZIVELI! DJ SAMI IS MY BRO
Самир, дано си добре… И дано в хакнатия ми Фейсбук някой не е писал гадости на сърбите, хърватите и босненците, твоите приятели от името на моя никнейм кречетало77…
pink pantгer77
14 март 2015
09:19:26
https : // is.dir.bg /dirid/ 5avatars /160 /15 /03 /05 / 56a2nl_14.jpg 4opy is me
ЕФИР ДЕМЕК КРЕЧИ77 ОТ ДИР.БГ 2010 АМИ НЕ ВЪОБЩЕ ОТ...
И ЗА ДЕСЕРТ77
5 март 2015
21:41:19
ЗНАЕТЕ ЛИ КАКВО ПРАВИТЕ?
ЦЯЛАТА ВИ ВАВИЛОНСКА ИНФОВОЙНА СРИНАХ АЗ И ВИЕ МЕ ЗАЛИЧАВАТЕ СВЕТОВНО ПО ВСИЧКИ НЕ САМО ИНТЕРНЕТ МЕДИИ.
ВИЕ СЕ БОРИТЕ С ЕДНО КРЕЧЕТАЛО77 ЩОТО СТЕ АУТ И ВАШАТА УИКИПЕИДИЯ И КЛУБОВЕТЕ НА ДИРА СА МЕДиЕН, НО УВИ НЕ САМО МЕДИЕН ПРОЕКТ. ЧАО.
ДАВАЙ ПОЖЕНИМСЯ МЕ ИЗПЪЛВА С ТИХО ПРЕЗРЕНИЕ ОТДАВНА НО ВИЕ ЗАПОЧВАТЕ ДА ГРАДИТЕ СЪДБИТЕ ПО ПЛАН МНОГОСТРАННО И ТЕЗИ МЛАДИ И ВЪЗРАСТНИ ХОРА .
НЕКА СИ ЗНАЯТ ,ЧЕ АКО НЕ ВИ БИЯТ ШУТА, ЩЕ ЖИВЕЯТ ПО ВАШИТЕ ПРАВИЛА НА КУКЛОВОДИТЕ ОТ туБИ И ПРОЧЕЕ НЮЗ.
УИКИПЕДИЯ Е НУЛА БЕЗ МОЯ БЕКГРУНД
5 март 2015
21:09:42
Ярким фейком считается заявление украинских СМИ о причастности сепаратистов к ракетному обстрелу Луганска 2 июня 2014 года.[31]. Более ранним примером фейка считается информация о снайперах, которые расстреливали протестующих якобы по приказу Януковича[32][неавторитетный источник? 81 день]. Отличием фейка от вброса является наличие визуального материала в виде фотографии или видеоролика, снятого по другому поводу. Также украинские СМИ подчеркивали миф об успехах украинской армии и безоговорочной поддержке новых властей на востоке Украины[33]. Украинские СМИ в свою очередь обвиняют российские СМИ в тенденциозности, лжи и подтасовках фактов во время выпусков новостей, в ходе которых сообщается непроверенная информация со ссылкой на неназванные источники в государственных органах (вброс) или на пристрастных очевидцев событий (слух). В результате вещание ряда каналов было запрещено на территории Украины[34]. Всичко е в тази тема:
ЛИЦЕ БЕЗ ГРАЖДАНСТВО НЕ МИ ПУКА ЗА ВАШИТЕ ВОЙНИ
5 март 2015
21:07:06
Также М. Саакашвили выразил благодарность сенатору Маккейну за то, что тот «остановил своей деятельностью многие тысячи танков»[19]. Чуть ранее Саакашвили заявлял: « Россия желала уничтожить Грузию и расчленить моё тело. Михаил Саакашвили[20] » В ходе конфликта и сразу после него российские и южноосетинские представители заявляли, что в Южной Осетии погибло более 2000 мирных жителей[21][22], впоследствии Следственному комитету при прокуратуре Российской Федерации удалось документально подтвердить гибель лишь 162 мирных жителей[23]. Американские специалисты по компьютерным технологиям неоднократно отмечали...(пропуск) Евромайдан и Украинский кризис 2014[править | править вики-текст] Проукраинская сторона
трещетка77 тест 1
5 март 2015
21:00:15
Информационная война [править | править вики-текст]Материал из Википедии — свободной энциклопедии Ramses II at Kadesh.jpgGustavus Adolphus at the Battle at Breitenfeld.jpgM1A1 abrams front.jpg Война п•о•р Военная история Эпохи войн и т.д.
ААА ТВА ЛИ БИЛО АМИ ТО СТАРО, КОНЦЕПЦИИТЕ СЕ МЕНЯТ ВСЯКА МИНУТА НО КАТО НЕЩО НАХВЪРЛЯНО НА ДВЕ НА ТРИ СТАВА БЛИН...
Майк Макгарт
188 стр.
Анотация:
ИЗЧЕРПАНА
Защо да предпочетете “Visual Basic Express в лесни стъпки”? “ 7.00 лв. - 20% 5.6 лв.
Добави мнение
С
RUSSIAN SPECIAL FORCES // ANY MISSION, ANY TIME, ANY PLACE
I AM READY TO BLOW LOSERS!
SO WHY, I WILL BLOW NOT ONLY YOUR VIDEO like at IC DC SONG…
ЗАТОВА ЛИ НЕМАТЕ ЦЕЛАТА ДЪРЖАВА ПЕТ ЛЕВА НАЗАЕМ ЗА МАЙКА МИ И РАБОТА ЗА ДЕТЕТО МИ И НЕ МИ ДАВА KЕРАНКА ИВАНОВА – ДА НЕ Е КРИШНАИТКА? – ПЕНСИЯТА?
ЧИТАТЕЛИТЕ, КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ КНИГИТЕ НА И3-ВО
„БХАКТИВЕДАНТА БУК ТРЪСТ”, МОГАТ ДА ПОЛУЧАТ ПО-ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ от СЛЕДНИТЕ АДРЕСИ:
ОБЩЕСТВО за КРИШНА СЪЗНАНИЕ
УЛ. „АНГЕЛ КЪНЧЕВ” 34
СОФИЯ 1000
ТЕЛ. 02 /87-89-48
КАМЕН ВЪЛКОВ
УЛ. „ШЕЙНОВО” 22
СОФИЯ 1504
БЕЛЕЖКА – НА ШЕЙНОВО раждах ЦЯЛАТА В КЪРВИЩА, БОЛНА ОТ ЛИМФОГРАНУЛОМАТОЗА, И БАБАТА, ПАРДОН АКУШЕРКАТА, СЪСЕДКАТА ОТГОРЕ, ДЕТО СЕ ВЪРНА ОТ ЛИБИЯ МАЛКО ПРЕДИ ПРОЦЕСА ЗА ЗАРАЗЯВАНЕТО НА ЛИБИЙСКИТЕ ДЕЦА, ДЕТО ОЛЯ АЛ-АХМЕД ВИ Е ПРЕВЕЖДАЛА И Т.Н...
ПЕТРИНА БЛАГОЕВА ПЕТЕЛОВА
ЗАБЕЛЕЖЕТЕ В АДРЕСА НА ВАШАТА ПЕТЕЛОВА НЯМА „” ПРИ УЛИЦАТА!
А НОМЕРА САМО ДЕТО НЕ Е 54 КАТО ГОДИНАТА МИ НА РАЖДАНЕ ИЛИ КАТО 504, ПОЛЕТА С ИЗРАЕЛСКИ АГЕНТ ОТ МОСАД ДО ВАШАТА ПЛАНИНА КОЖУХ, КЪДЕТО Е ПАДНАЛ САМОЛЕТ И СТЕ ПЪРВИ В ИСТОРИЯТА С ТЕРОРИСТИЧЕН АКТ В ЕФИРА... ДЕМЕК С ПАДАНЕ НА ГРАЖДАНСКИ САМОЛЕТ.
В ЧЕСТ НА БАБА ВИ ВАНГА, НЕСЪМНЕНО УПРАЖНЕНИЕТО по сваляне на израелския самолет Е НАПРАВЕНО ТАМ! Край Рупите.
УЛ. ТРАКИЯ 53
АСЕНОВГРАД
ТЕЛ. 0031 / 2-29-30
МИТИЧНОТО ЧИСЛО НА КУЛИТЕ БЛИЗНАЦИ Е НАЛИЦЕ
29 ИЛИ 11 9
И МИТИЧНОТО ЧИСЛО 30 – КАТО ШВЕДСКА ТРОЙКА В ПРЕЦАКВАНЕТО, ГЛОБАЛНО НАЛИ ТАКА?
И ОРДЕНА ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ НА ТРУДА ОТКРАДНАХТЕ с КНИЖКАТА НА БАЩА МИ ГЕОРГИ ПОЛЯНОВ БЛИЗО ДО ПЛИСКА... ОТ ДЖОБА МИ ЗАЕДНО С БИЛЕТА ОТ 4 ЛЕВА И НЯМАЛИ СТЕ БИЛИ ОТЧИТАНЕ, И КАСОВИ БЕЛЕЖКИ НЕ СТЕ ИЗДАВАЛИ ВЪВ ВАШИТЕ КУЧИ БУДКИ НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ, ПРЕДСТАВИ СИ...
ПОСЛЕСЛОВ!
ТВЕРЬ ДА НЕ Е СИНОНИМ НА ТТВЕРЬ ИЛИ ДВЕРЬ КЪМ ПЕРСОНАЛНИЯ МИ КОМПЮТЪР?
ЗНАЧИ ЧЕТЕТЕ НЕТ1 КАТО ЗАБРАНА ДА ПИПАТЕ 1 – НЕТ ДЛЯ ВАС СВОЛОЧИ ТВЕРЬ ПРОСПЕКТ ЛЕНИНА 5
НЕТ ДЛЯ ХАРЕ КРИШНА!
ЯДРЕНО ОРЪЖИЕ, 8.12-13
НИКАКВИ БРОК ДЪ ЛИМИТС, СТАНЕ ЛИ ДУМА ЗА ГЛОБАЛНА БЕЗОПАСНОСТ – ЗА ВАС, УИКИПАДИАНЦИ ТЪПИ!
БИХТЕ ЛИ МИ ОБЯСНИЛИ ОТ УИКИПЕДИЯ ЗАЩО ВИ ТРЯБВАТ ДАННИ КАТО КООРДИНАТИ НЕ ТОЛКОВА, АМИ КОНФЕСИОНАЛЕН СЪСТАВ? И РАЗНИ ТАКИВА...
ПРЕДВАРИТЕЛНО ЗНАМ ОТГОВОРА, ВИЕ СЪЩО ДОНЯКЪДЕ...
НА ДЕСКА МИ Е ИКОНА НА ФБР С ДУМИЧКАТА CYBER
АПРОПО ЗАЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ВЛЕЗЕ В ИНТЕРНЕТ ПРЕЗ РУТЪР? ЗАЩОТО ВИЕ ОТ НЕТ 1 НЕЩО ЛИ?
ИНТЕРПОЛ И СИЕ ФБР СА НЕЩОТО.
КАЗАХ НА ДЕТЕТО, ЧЕ ЦЕЛИЯ МУ КОМП Е ЩРАКНАТ... НА ЪЪ „ПОРТРЕТ”...
ДО СКОРО, ХАРЕ НЕ КРИШНА АМИ АРЕ...
ПРИЯТНО ПЪТУВАНЕ В САЙБЪР ПРОСТРАНСТВОТО НА МНОЗИНА... ОТ ПАЗАРА РАЗНИ СРЪЧКОВЦИ...
Малко допълнение: ЗНАЯТ ДОРИ КОГА ТОЧНО АЗ ТРАКАМ ПО КЛАВИАТУРАТА И КАКЪВ МИ Е ПУЛСА В МОМЕНТА, ДА НЕ ГОВОРИМ, ЧЕ НЯКОИ ХОРА НЯМАТ ПЕТ ЛЕВА ДА ДАДАТ НАЗАЕМ... ТОЛКОВА СТРУВАТЕ ГЛОБАЛНО – ПЕТ ЛЕВА.
Бивш преводач за вашия мъждукащ АЕЦ ИЛИ ЯЕЦ КОЗЛОДУЙ също...
Чернобыль---
Я ДГД И СЕ ОПРАВЯЙТЕ САМОСТОЯТЕЛНО
• НИЕ С ФАЙЛо от дира НЕ СМЕ МОДЕРАТОРИ ИЛИ АДМИНИ, А СМЕ СИСТЕМНО БАНВАНИ ПОТРЕБИТЕЛИ
Профил за gladiator007-208446
Email
Име gladiator007-208446
Вид потребител ПОХОЖ ,НО НЕ WWW
Всичко мнения 0
Web страница
Занимание (професия)
ДАЛИ ВИ го начуквам
- NUMBER FOR INTELECTUAL PROBERTY ROBBERI ALERTS
FBI E-Mail Updates
„Хоби http://www.interpol.int/en/form/submit/10658
НОМЕРЪТ Е ДРУГ АКО ЗАБЕЛЯЗВАТЕ… НЕ 10615
DONT TOUCH MY PC - ПРЕВЕЖДАМ - НЕ МИ ПИПАЙТЕ КОМПО
when ???
Местонахождение Mlados1 ПАЗАРОТ
НЕМА ДА ПОЛУЧИТЕ АПАРТАМЕНТА ,НАВАЛИЦАТА ,ЯСНО? Биография
Reporting Crime office2.jpg
You can report suspicious activities and crime by contacting us using the information below. You can also submit a tip electronically. SEE WHEN TO CONTACT THE FBI FOR MORE INFORMATION.
ICQ номер 1234567891 - НЕСЪЩЕСТВУВАЩО КЮ В ПРОФИЛА МИ, ВЪВЕДЕНО ОТ ТРЕЩЕТКА77, СТАР НОМЕР ОТ 2010 НАТАТЪК
Регистриран на 17.04.12 09:07
Покажи всички мнения на потребителя
Не мога да изпратя писмото от яху – вполянова пощата.
ЯСНО Е ВЕЧЕ КАКВА Е ЦЕЛТА ВИ!
ОТКРОВЕНИЯТА БЯХА ДОТУК!*
*
ГОРНОТО Е ЧАСТ ОТ АРХИВИРАН СТАР ФАЙЛ С МНОГО ЦЕННИ ЗАПАЗЕНИ ДАННИ И ФАКТИ. ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ЩЕ СБЪРКАМ Internet СЕКТАНТИТЕ.
----------------------------------------------
КРЕЧИ77
***
30 март 2015
2:23 / 10:03
Alice Cooper -"Along Came A Spider" The Movie
Кино за моя Астрален близнак, Алис Купър.
Биографията му само заради това кино е в спама, събран в клуб Перник.
04:24:53
Габриеле, която познава И ДВАТА ИНТЕРЕСУВАЩИ МЕ НИКА НА ЕДИН И СЪЩИ МЪЖ, дава го приятелки с мис Пиги - никтея - и прочее ме пита ПРЕЗ 1999 ИЛИ 2000 дали аз съм с трите звезди. Така че да, аз съм с трите звезди кречетало77 фърст регнат в Перник около имения ден на мис пиги, никтея розовата сова. ВЪПРОСИ? ОК одмет е малко прототип на ГАБРИЕЛЕ ама си е микс
Втора глава
Тук може да измисля нещо готино покрай кофти обрата за разни мераклии да прекарат сто години в освежителен сън, доста прецакани – сега не ми се мисли, но тук има много хляб. Засега толкова. Писано в Курило, епархията на проф. Г. Лозанов – сугестопедагога.
Трета глава
Гложди го страшно любопитство кой е принцът, как изглежда, от кое кралство е залутал, но в крайна сметка разумът надделява. Решава да изчака още малко, докато почне тържествената заря, фойерверките. По повод предстоящото бракосъчетание, пардон – годеж. Зад прозореца се е постъмнило.
Фишек решава да запали свещите, подрежда ги красиво на перваза, предвкусвайки зарята. Отвън долитат възбудени гласове на преминаващи хора. Откъслечни разговори. В един момент в далечината проехтява екзалтиран вик:
- Къде е принцът? Къде е принцът?
Започва се странна, непонятна суетня. Откъслечни викове:
- Тук го няма? Май го зърнах в другия коридор... Принце, принце! Ново двайсет, казва си Фишек. Но с оглед личното му експертно мнение за Виолетка си казва:
- Ако тоя тип толкова бързо се е усетил с какво недоразумение си има работа и се е светнал как ще го закъса, ако му я трапосат лиглата барабар с обеднялото кралство, аз май само мога да съжалявам, че не съм го видял поне веднъж, за да добия лична представа за него.
Поради продължаващата истерична суматоха обаче решава твърдо да не мърда от квартирата.
.Върти се от една на друга страна, защото го гложди любопитството, пък и отвън продължават да шумят нечленоразделно. Гушва мечето и се отказва да си разваля миговете преди заспиване с мисли за Виолетка.
Писва му, какво пък толкова. Нея си я знае. И тъкмо се унася, някой тихичко започва да драска по прозореца, излизащ към малка веранда.
Става и вижда силует, очевидно на принц – шапка с перо на фона на огряното от луната небе. Отваря само малко прозореца и дочува тих глас, който казва:
- Моля ви, пуснете ме да вляза...
- Кой сте вие? - Всичко ще ви обясня. Казвам се Алигзандър.
- Да не сте принцът, целуналия принцесата?
- Донякъде да. Моля ви, пуснете ме да вляза...
Повече, оригинала на спама, който обясних, махнах правописните грешки и допълних, както пропуските тук, в тази тема:
А ТОВА Е КОПИЕ НА СТАР ВАРИАНТ НА ПРИКАЗКАТА,В КОЙТО ФИШЕК Е С ДРУГО ИМЕ – ГЕРОИТЕ МИ ПО СТО ПЪТИ СИ СМЕНЯХА ИМЕНАТА. Този вариант е предишен, писан някъде през 2012 година.
1.
Великият маг Боснър бродеше сред гъста мъгла. Стиснал в ръка стъклено шишенце, приятно студенеещо в дланта му. Сякаш някаква Сила изтръгна шишенцето, което цопна в дълбока, невидима вода. Всъщност този плисък, долетял сякаш от дъното на кладенец, го изтръгна от мъглата. Отвори око, за да види брега. Имаше чувството, че е корабокрушенец.
Брегът беше тапициран с дамаска, зад която се разстилаше пода, водещ след здрача към белееща в далечината стена. В квартирата съм, каза си с облекчение Боснър. В двореца. Моето гнезденце в двореца.
Сънувал съм. Спал съм дълго, векове съм спал, а сега лежа свит на кравай на фотьойла в уютната си стаичка, разположена близо до кралските покои. Защо? Защо имам усещането, че се връщам от някакъв враждебен свят? Какво съм правил там? Дланта му все още пазеше спомена за хладината на стъклото, за малкото тумбесто шишенце. На което се мъдреше надпис: ВЕЧНА МЛАДОСТ…
Дори в съня си беше наясно, че си има работа с някаква измама. Било е сън, да. Не съществува елексир за вечна младост.
Тъй като се колебаеше дали не е пребивавал в някаква друга реалност този детайл окончателно го убеди, че е сънувал. Странното беше, че никога не беше имал натрапчивото желание да бъде вечно млад, просто защото се чувстваше такъв – и ето ти изненада.
Започнал е да сънува елексири за вечна младост. Значи нещо не е наред. С него. Някакъв упадък… Нещо го е изкарало от равновесие преди да заспи, със сигурност. Но какво ли? Все още не можеше да мисли по въпроса. Но и за миг не му хрумна да си въобрази, че нещото еликсир за вечна младост съществува. Елексира човек си го прави сам. Никой не може да ти даде такова нещо, то не се намира под път и над път, след лутания и разни глупави събеседвания с царе на котките, птиците, мишките и прочее приключения, съпътствани от разни странни и алогични събития. Както си му е редът в една приказна страна. Поради което остави разсъжденията по въпроса за тази странност в съня си.
Чувстваше се смъртно уморен. Изтерзан. Все пак беше радостен, че се е завърнал към действителността, макар и леко бутафорна. И не копнееше да узнае къде е бил в съня си, как това шише се е озовало в ръката му. Предпочиташе тази действителност. Пет пари не даваше за това кой и как му е връчил еликсира на вечната младост.
Със сигурност в съня му се е намесил някой коварен враг, решен да го забаламоса. Само ще да е бил някой джуджуляк, тия си падат по намесите в сънищата.
Някой е успял да ми влезе под кожата и да ми вмени този странен сън, това не ми харесва, рече си магът. Случвало се е и друг път, но до чак толкова зловредна намеса не се беше стигало.
Трябва да разбера каква е тази работа. Но после. Когато се разсъня достатъчно. Налучквам обяснението. Но е твърде половинчато. Даде си ясна сметка, че е бил подложен на някакво добре замаскирано въздействие. Запратило го може би в нечий чужд свят.
А сега стига разсъждава, хладно си рече Боснър.
Но не можеше да спре някак объркания поток на мислите си.
Не ме утешава, че така сме били ние, фините натури, сиреч аз. Великите магове със сетива за невидимия свят и неведомото. Мразя да се връщам незнайно от къде. Писна ми. Не ме грее, че съм фина натура, това ми пречи. Вечно те преследват разни мераклии, да им правиш компания в техните приключения, натрапват ти се в сънищата, влачиш се из лабиринти...
Писна ми от тия вълшебници, от тия джуджуляци и техните магии... Някой пак ме е мислил и ме е замъкнал в мъглявия си свят, каза си с въздишка Боснър. А сега ще ме преследва, за да ми иска шишенцето... Да ми търси сметка, защо съм го изпуснал... Вълшебния му еликсир...
Боснър обичаше да си измисля. Мислеше колкото да измисля разни небивалици. Въпреки това се чувстваше някак командван от нечия воля. Впримчен. На кого съм интересен, кой се е захванал за мене. Какво иска?
Периодично изпитваше чувството, че разни обсебени хорица го набутват в своите мечти, за да им ги сбъдва. Чувстваше се изтерзан. Поставен на тясно. От един нищо и никакъв сън. Мразеше да се чувства натясно. Дори от един фотьойл. Почувства се ограбен, че не се шири в любимото си легло. За да съзерцава с леност кокетното балдахинче с къдрички. Какъв е този здрач по никое време? Обземаше го познатата мания да бъде господар на света... Виж ако беше утро, или ранен следобед... Колко зле уреден от някого свят... Единственото хубаво нещо е нежеланието му да става. Останалото е провал.
Няма хубав сън, за който да си спомня. Няма го под ръка мечока Джонатан, да го дръпнеш за плюшеното ухо. Има пружина, впита в гърба. Има спомен за еликсир, който не ми върши работа. Но какво толкова е станало, по дяволите, че съм спал като упоен в тоя фотьойл? запита се някак вяло и обречено Боснър. Чувствам се като жертва на заговор на обединени зли сили. Кой ме преследва? С каква цел?
По навик се опита да изрови поне намек за смислен отговор в съня. Нищо определено, нищо за тълкуване. Някакви лабиринти, някакво бродене. Безпътица, каза си Боснър. Чувстваше се някак използван и измамен. Нито беше търсил, нито беше намерил шишенцето, не вдяваше защо оная Сила му го беше отнела. Като някаква тайна, която той, великият маг Боснър, не бива да узнава. Поне да беше златен пръстен, поне да беше пръстен, даряващ Сила, или меч, нещо ценно, някакъв символ на власт и могъщество.
Отговорът е – безпътица, заключи той. Нямам идея защо се събуждам свит на кълбо във фотьойла, а не в собственото си легло. При това замаян. С празна глава. Време е да си поставя велика цел, каза си Боснър. Дали да не си основа своя държава? Това си беше негова шега.
Толкова беше мислил по въпросите на властта, толкова се беше наситил да анализира ставащото в кралството и в съседните земи, че го досмешаваше само при мисълта, че цяла орда загубеняци от гилдията се суетят, пилеят сили и време, за да завладеят света и за да го управляват и усъвършенстват.
Така че прибягват и до непозволени похвати.
Някой ме е ползвал като момче за всичко. Този някой си знае какво и що, какъв еликсир е имало в шишенцето... Така че този някой ще си го намери в кладенеца. Забрави за тоя глупав сън, той не те засяга. Засяга те това, че някой те използва. При това насън. Нещата не отиват на добро. Не съм се усетил за слабостта
Прилича ми на внезапен пристъп на болестта на растежа. Пристъпът означава, че съм в задънена улица. Всъщност какъв ми е случаят? Какво толкова стана?
В някаква гънка се разшава догадка. Паметта се задейства. Изплуват реплики от монолога на Флорела. Вездесъщата добра орисница, досадна и многословна както обикновено. С нейния монотонен възторжен глас. С нейния възвишен морал. С нейните пориви да ощастливява с дарбите си.
Боснър разговаря с Флорела от учтивост и възпитание. Не обичаше всички тези предсказания и обещания във вид на дарове, гарантиращи безоблачно бъдеще. Наистина много му е провървяло, че няма спомени какви са ги наприказвали тия женици при неговото раждане. Сто на сто хубави думички за щастие, успех, имоти и таланти...
Идват някакви, докато си лежищ в люлката, дрънкат ти врели-некипели. Прогнозират какви ще ги дробиш. С кого ще направиш партия. Зомбират те. Ти си въобразяваш, че сам си редиш нещата, а се водиш от някакви прогнози и възвишени думи.
При това някаква си вълшебница дори ти обсъжда така да се каже съдбата с разни непознати. Не помнеше какво й е казал. Помнеше само възторженото възклицание „Чудесно!” Пак си взех белята, каза си Боснър. И спомена с лоши думи техните прогнози и възвишени слова, които ще свият своето свраче гнездо в нечий ум. За да изваят поредното послушно и възпитано дете. Съвършеното човече, което не лъже, премълчава истината и спазва правилата. За да е добре в живота. И за да е все по-нещастно колкото е по-съвършено.
Сам се изненада от бунтовническите си мисли. Дали наистина му е провървяло, че няма спомени за повечето чути думи? Какво толкова са могли да кажат за него, Боснър, орисниците? Някакви красиви думи от изтъркания си репертоар. Тогава защо, до му се незнае, непрекъснато се озовава в задънена улица. Как да се спре т тия пристъпи?
А иначе с ромолящия поток на Флорела нещата бяха ясно. Имаше си подход. Както беше смятал – безпогрешен. Приложил е стария си изпитан трик. Престорил се е, че слуша. С вид на умно куче. Понякога ти коства доста усилия. Уморяваш се. Прекъснали са те в крачка. Обмисляш свои въпроси. Пристига ти някой. За да те омаломощи, да ти вземе Силата.
Много енергия се хаби, каза си Боснър. Подценил съм източването на Сила. Актьорът ми той... Играещ с лекота сценката внимателен слушател, който не губи време, защото обмисля своите си работи.
Преди разговора с Флорела си бях наред. Заспал съм след тайнствено източване на Сила. Събуждам се като упоен... Значи това била цената... На преструвките ми. Гледам дрънкалото в очите. Превключвам на друга вълна. Въобразявам си, че обмислям важни въпроси... Така ли се прави, когато работиш за изгодна продажба на имот?
Ами ако някой се е преобразил? Ами ако не е била Флорела? Има нещо много мътно... Как така? Само един разговор – и такива последици... Погодили са ми номер... Някоя зла магьосница, която ме е проучила отлично. Напоследък имах чувството, че някой ме следи... Мернах на няколко пъти един подозрителен джуджуляк. Не, Флорела си беше... Обаче тя не носи капели закриващи лицето. И знае, че като я видя, се изключвам... Тя беше с капела, закриваща лицето... Напоследък има много случаи на необясними магически заробвания.
Набелязвали си жертви сред елитните магове, които имали търпението и възпитанието да изслушват... И да попиват.
Беше смъртно уморен... Сякаш го е разпитвал Върховният инквизитор. Страшилището с плащ и качулка от древната книга, открита случайно от Боснър в огромната дворцова библиотека. Забутана под един от далечните рафтове, извисяващи се до тавана. Книга с печат, че е забранена книга, намерена в дворцовата библиотека.
За дивата история на някакви войнствени варвари, които както се казваше с недомлъвки били техните тука предци. На възпитаното и усмихнато местно население. От мрачните митове и легенди за мрачни варвари произтичаше изводът, че най-страшният грях е смехът. Смехът от сърце. Наказван с жестоки мъчения и разпити. Тази мисъл го жегна. Някаква догадка се замержеля в съзнанието му... Дали не е пришълец? Ами ако не е местен?
В миналото имаше нещо, което му убягваше. Добре, защо той няма задължителния за всички спомен за орисниците. Да речем това. Върни се на разговора и мисли, каза си Боснър. Пак започваш с твоите глупости. Просто ти е дошло в повече усилието да търпиш и да чакаш. Да чакаш мъчението да свърши... Просто ти се е изчерпала Силата. Напоследък ти се губеше Сила.
Приспала те е с монотонните си приказки, по-лоши от заклинания за дъжд, отекчен от себе си и от вечното си ровене в несъществени подробности си рече Боснър. Познаваш си я орисницата Флорела. Великата и почитана Флорела, гордееща се с това, че е призната за орисница с най-школуван тон. Влюбената в гласа си съвършена и уважавана вълшебница. Правеща всичко с най-добри намерения. Като нищо съм изглеждал доста скапан и тя от състрадание ми е направила и е направила магия за сън.
Без да ме пита дали искам. Сигурна, че ще ме ощастливи. Да ме беше питала! Не, тия орисници и вълшебници с техните пориви са непредсказуеми. Повече никакви трикове, слушаш какво ти се говори, не разчиташ на никакви защити...
Аз съм си виновен, каза си Боснър. Само аз. Погрешен подход с неприятни последици. Освен това защо трябваше да и ставам слушател. Точно когато бях стигнал до важно откритие, до някаква догадка. Не си спомняше нито какво е откритието, нито каква е догадката. Сънят сякаш беше заличил всичко.
Закономерно наказание, каза си Боснър. Властната и влиятелна Флорела си има безчет обожатели заради школувания глас и красивите думи, които реди. Не й липсват слушатели. Не, ти реши, че тя ти казва истината, че само ти ще я разбереш. Поддаде се на ласкателството. Заспал съм после от умора. Знам си я аз, все едно и също говори. Ти си мисли, че не чуваш думите. Ама те са си нещо като заклинания. Действат.
Не, това с изключването е грешка. Трябва да се търсят други начини. Всеки може да те омагьоса. А ти не си наясно какво и защо. Отклонява ти вниманието, реди едно и също, успива те, обаче пуска някаква муха... После правиш страгическа грешка. И като нищо осъмваш обран. Тук Сила, там Сила... Няма.
И някак вяло реши - дотук с безсмислените разговори. Стига с тая толерантност. Стига с това добро възпитание.
После се мразиш, че времето ти отива на вятъра. Не по твоя воля, а поради чужди капризи. Друго си е лично ти да си губиш времето, нали?
Чувстваше се замаян, нямаше сили да стане. Болеше го глава. Която беше празна, направо куха. Никакви спомени. Само усещане за зловредно проникване. Сякаш се връща отнякъде, където е обикалял не дни, години...
Години ли? Боснър стана с мъка от фотьойла и огледа стаята. Нищо странно, всичко като че ли си е на мястото. Мастилницата, разбира се, е оставена отворена, за да изсъхне лилавата течност, а тя струва леводори... До нея гъшето перо, изписания лист... Прословутият поменик със задачките, които впрочем често си остават неизпълнени... Време е да се откажа от глупавия, направо вреден навик да се наказвам с угризения на съвестта, каза си Боснър. И да улеснявам живота на джуджуляците, като ги уведомявам в писмена форма какво съм си наумил. Нека сами се потрудят да ме хванат в крачка!
Не би се учудил, ако догадката се окаже вярна. Задаваше се стогодишният сън. Утвърденият, общо взето безинтересен сценарий за намиране на принца за капризната принцеса Фиолетка беше задействан. Дори имаше оповестяване на населението чрез глашатай. Което означаваше, че работата е сериозна.
Съобщението за предстоящите събития беше направено... Боснър се замисли и някак вяло реши, че това е станало седмица преди разговора му с орисницата.
Излиза, че до изтичането на срока са оставали... Цели три седмици... А обитателите на двореца изрично бяха помолени да опразнят помещенията до месец, ако сценарият не ги устройва. Имало виждате ли опашка от желаещи да се нанесат, така че да били побързали... С изнасянето.
И ти, разбира се, пак отложи нещата с любимия си довод „Има време”, рече си с горчивина Боснър. Ако орисницата ме беше питала с каква дарба искам да ме дари, щях да й кажа: моля ви почитаема, направете така, че да не отлагам наистина важните неща за последния ден. И щях да съм й благодарен, ама истински.
Вбесено излезе, не – вбесено изпълзя от кабинета. Уморен, безкрайно уморен съм, каза си той. Трябва да видя какво става из квартирата. В съзнанието му тя беше придобила размери на кралство, при това застрашено от пълчища тайнствени врагове. Кралство, с години изпуснато от контрол, от неговия, на Боснър контрол. Какво ли е ставало докато е спал непробудно?
Първо се насочи към тайната стаичка за вълшебства. И насмалко не се преби. При паническото си и същевременно забавено нахлуване. Препъна се в изпречилия се на пътя му сандък. Но не падна. Капакът на сандъка беше вдигнат. Боснър се надвеси над някак присмехулно зеещия отвор. С очакване кой знае защо да види вътре оставени от враговете, побягнали при събуждането му, жалки остатъци от съкровища. Не беше ли обикалял в съня из лабиринтите в търсене на скрити съкровища? Не беше ли ги намерил?
Как ли не, съкровища... В сандъка имаше разни грижливо подредени нещица. Предимно вързопчета, пликчета и бурканчета. Покъщнината.
Боснър все още пребиваваше в особено състояние. Хем не спеше, хем сякаш сънуваше. Не владееше погледа си. Който беше някак забавен и се местеше с усилие. Че и се кръстосваше понякога. Видя като през увеличително стъкло на пода скъсано пликче. До него - няколко шепи лилавеещ треволяк. Лъхна го сладникава миризма. В съзнанието му изплува мисълта: Лавандула. Любимата билка на джуджуляците.
Ароматът на лавандулата му подейства събуждащо. Живна ловните му инстинкти. Не понасяше джуджуляците... Тези щъкащи навсякъде дребосъци, тези слагачи, толкова прятни на мнозина. Бяха му подозрителни. Нямаше им доверие. Нещо в тяхната прекалена готовност да ти услужат и в техните мазни усмивки винаги те караше да застанеш нащрек. Дори им беше заделил специално кътче в паметта си, която без умора и подмолно се трудеше над въпросите и загадките, важни за личната му сигурност.
Ни в клин, ни в ръкав изплува прозрението, че дребните шикалкавят за техния ритуал, Тържественото въззвание. Което не беше нищо друго, освен изгаряне из разни сокаци и дупки на треви, клончета, съчки, билки, каквото им падне. Нещо да гори и най-вече пушек да се вдига. Под претекст, че викат техния Велик Джуджуран, като закъсат и имат нужда от мъдрия му съвет. Който Велик Джуджуран, Джуджулино, се явявал виждате ли само в отговор на щедри приношения. Щедри, ама не струващи нищо. Приношения във вид на ароматни струйки дим, не задължително издигащ се към небесата, можело и към тавана. Нямало друг начин да общуват с него, да получават неговите мъдри напътствия, виждате ли...
Целият им квартал имаше вид на опушен, стъклата на малките прозорци бяха опушени, стените бяха опушени. Комините бълваха или изпускаха струйки дим денонощно. Тия мошеници явно не можеха да живеят без съвети... Намръщи се като се сети каква смрад те лъхва от някой отворен прозорец... Когато минаваше покрай малките им схлупени къщички понякога преминаваше през същинско изтезание. Боснър имаше обоняние на ловджийско куче, а това му създаваше и някои неудобства. Завиваше му се свят, призляваше му. Не дишам джуджуляци, каза си Боснър.
Тържествено въззвание, няма що... Не на мене тия кьорфишеци и димни завеси, тия за Джуджулякино ги разправяйте на наивниците, които баламосвате, каза си Боснър.
Отдавна подозираше спретнатите човечета, подвизаващи се предимно в ролята на готвачи, куриери, продавачи или помощници за дребни поръчки, че наблягат на подмолни дейности. И се съветват с колби, котлета и разни други съдове по тайни алхимични въпроси. А когато се суетят, за да приготвят на господарите си вкусни гозби, упражняват за тяхна, на господарите, сметка пъкленото си хоби да намират средства за въздействие и проникване в мозъка.
И се дрогират с разни миризми за да се вдъхновят като Джуджулякино, който явно е бил най-пропадналият им тип. Като нищо тоя Джуджулякино се е гътнал поради въздействието на пушека на някоя трева. Която неговите другарчета до ден-днешен търсят заради ефикасното въздействие. Докато се съветват дори тогава, когато щъкат покрай печките и огнищата, между тенджери, тигани и гърнета, бълващи аромати на подправки. Понеже гномчетата са жилави, неизтребими. Какво ли е било растението, от което Джуджулякино се е гътнал? Попита се някак вяло все още Боснър. И се ухили.
Представи си какво би станало ако сподели с някой лоялен поданик на Техни Величества дори само тази хипотеза. А ги имаше доста, тая за Джуджулякино беше само една от многото идеи за подмолния живот на жителите на кралството.
Няма начин тия тайно да не упражняват култ, чийто смисъл няма нищо общо с дрънканиците им за служене на човеците и извисяване на духа.
Смисълът е изучаване на твърде странни и доходоносни въздействия на миризмите и ароматите. От дрешките им винаги лъха смесена смрад, трудно определима дори за Боснър, занимаващ се със същите проучвания. Дължаща се според него на постоянно наслагване на различни летливи компоненти смрад.
Ясни сте ми джудженца с тая ваша мания... Умувате над нови готварски рецепти... Бистрите влиянието на подправките върху вкуса на вареното и печеното... Твърде удобен начин да си уплътнявате работното време с търсене на някое-друго печелившо омагьосващо или отровителско откритие.
Твърде двусмислени бяха тези техни постоянни спевки и шушукания. Покрай всички дрънканици за ползите и вредите от различните подправки се коват най-малкото планове за престъпления. Сладурчетата като нищо са идеални изпълнители за специални поръчки. Тези умозаключения обаче датираха от периода преди избора на сценарий.
Боснър внезапно се досети, че главната причина да не се размърда и да не се изнесе светкавично от двореца, бяха някои странности. Които дотолкова му се изплъзваха и го занимаваха, че беше започнал да действа бавно, да протака нещата. Приковеше ли някаква загадка вниманието му, винаги грешеше и се разтакаваше. Намираше поводи да си свари от любимия си крем и да се настани за кратка почивка на фотьойлчето, за да потъне в размисъл...
стига толкова засега.
ще има продължение на съветите. и море от любофф
|
МОРЕ ОТ СЪВЕТИ
