I must say by-by after 20 yers / Взаимопомощ / Съвети

спомени‚ кой знае защо. [re: EFIR]

Автор НеОНеЛ (Нерегистриран)
Публикувано 11.09.00 18:42

Преди време в клубовете имаше една жена.

Тая имаше жив и буден ум‚ беше начетена‚ интелигентна‚ имаше изразено чувство за хумор и беше добър събеседник...когато си поиска.

Когато разговаряше с някого‚ тя пишеше интересно. Доводите й убеждаваха с това‚ че напипвайки проблема‚ тя се изразяваше умело.

Беше истинско удоволствие да се четат разговорите й със събеседници‚ които й бяха симпатични. Симпатични за нея бяха събеседници‚ които са:

Мъже

Възхитените‚ независимо от какъв пол

Тези‚ които одобряваха начина‚ по който тя тъпчеше несимпатичните й.

Тези‚ които я умоляваха да "се върне" при безбройните й напускания на клубовете‚ които тя афишираше по на поне десетина места. (Сигурно го е правила от самота...)

Тези‚ които й се подмазваха.

Тези‚ които заставаха като палета пред нея‚ когато тя ги беше нагазила‚ наритала и наплюла. (Не много задълго‚ скоро губеше интерес)

Тези‚ които й обръщаха внимание‚ задавайки й въпроси‚ чиито отговори тя със сигурност (според нея) знаеше.

Толерантните – единствено и лично към нея.

Тя не харесваше:

Тези‚ за които подозираше‚ че някой може да ги помисли за по–умни и интелигентни от нея самата.

Тези‚ от които се интересуваха други събеседници‚ освен от нея и единствено от нея.

Тези‚ които със сигурност не са мъже.

Тези‚ които казваха добри думи на някого‚ който й е несимпатичен.

По–цветните.

По–младите (предвид своята напреднала възраст‚ тя подозираше всички в младост. мъжете ласкаеше‚ а жените ненавиждаше)

Тези‚ които‚ според нея‚ я конкурираха.

Тя не обръщаше внимание на някои отявлени глупчовци‚ те не я интересуваха.

Не вземаше никакво отношение в спорове‚ освен за да досмаже за удоволствие някого‚ който тя решаваше‚ че е паднал‚ или пък просто така‚ защото денят й е бил крив.

Не веднъж се учудвах от това как тя се появяваше ни в клин‚ ни в ръкав в нечий разговор и без да вземе каквото и да е становище по темата – просто наругаваше и нарязваше някой от разговарящите.

После‚ темата‚ разбира се‚ се разводняваше. Някои подвиваха опашки и тя ликуваше‚ докато й станат безинтересни. Други не допускаха да им се качи на главите и тогава тя изведнъж снасяше насред клуба или:

Че е крайно болна и нещастна

Че ето сега е засегната и си отива завинаги (10 пъти‚ най–малко)

Че видите ли‚ денят й не бил читав и не е в нея вината.

Че е бедна и самотна

Че е нещастна и й е необходимо съчувствие – не бива да й се противоречи.

Когато и това не привличаше към нея нови обожатели‚ тя изведнъж се разсипваше в извинения и разкаяние.

Често този (най–често – тази)‚ който беше нападнат‚ засегнат и оплют от нея първоначално‚ се разкайваше за поведението си – за това‚ че е изразил ясно‚ че не харесва това да бъде ритан. И й се извиняваше.

Извиняваше й се за това‚ че тя го е обидила. Съжаляваше я за несправедливия й живот...Без да си дава сметка‚ че неговият също не е дип розов. Но така е – хората са великодушни и е хубаво това.

Тя никога не се интересуваше как се чувства някой друг‚ но държеше всички да се интересуват от нейните състояния.

Интересна личност беше тази жена.

Интелигентна‚ може би над средното ниво‚ начетена‚ интересна‚ провокираща‚ ... много думи още мога да напиша.

Но загрижена единствено към себе си и за това да печели повече популярност. На всяка цена.

Тя неведнъж се обръщаше срещу доскорошните си "приятели"‚ когато забележеше или само подозреше‚ че:

Не я харесват НЕЯ чак толкова‚ колкото някой друг

Имат мнение‚ различно от нейното
Вече не им е така интересна

В моментно настроение ги захапваше‚ поради липса на подходящ (страничен) обект

Когато изведнъж забележеше‚ че събеседникът й е жена‚ а не мъж.

Често тя нападаше някого само‚ за да й бъде обърнато внимание.

Това ставаше‚ когато тя напишеше някакви реплики‚ предназначени за очите на някого‚ когото тя беше сметнала за "достоен противник"‚ но той пък не й обръщаше нужното й внимание.

Тогава се разярявше и го правеше на пестил (според нея).

Беше интересно (и малко жалко) да се наблюдава как тя понякога не разбира‚ че нечии думи са тънки подигравки към нея и ги приема като ласкателство...

Спасяваше я това‚ че наистина не можеше да схване какво става‚ а на по–интелигентните от нея им дожаляваше и изгубваха желание да общуват с нея.

Тази жена никога не каза нито една добра дума някому‚ който преди това не я беше поласкал. Дори единствено с половата си принадлежност.

Тя умееше да бъде ярко рязка‚ умееше да напипва точните места‚ където‚ ако докосне‚ някого ще го заболи.

Дори без видима причина – дори само затова‚ че някой може да бъде по–интересен от нея в очите на другите.

Това тя никому не можеше да прости. Младостта‚ здравето‚ жизнерадостта‚ споделената любов също според нея бяха долни грехове‚ изискващи безпощадност...

Спомням си как веднъж нарита едно влюбено момиче‚ като каза‚ че стиховете написани от него са бълвоч‚ а то самото – ... не ми се повтарят жлъчните й думи.

Винаги успяваше да намери кусур някому‚ да го обвини във всички грехове... то и за това се иска да имаш нещо в главата.

Все пак интересна жена беше...

Не беше скучно с нея. Имаше доста житейски опит‚ който макар да я беше довел до някои изкривени чувства‚ можеше да донесе на читателя и нещо ново и интересно...

стига да е дебелокож‚ в момента да не е неин прицел и да не е...гореизброените неща.

Преди време‚ VAL‚ ти ме обвини‚ че ти правя дисекция.

Не беше така‚ просто питах‚ чудех се защо и какво не харесваш.

Това‚ обаче е дисекция‚ по наблюдения и спомени.
Тя не е на тебе‚ L‚ на характера на онази жена е.

Може би‚ ако животът й се беше сложил другояче‚ тя щеше да е по–различна?

Както и да е – да е жива и здрава‚ където и да се намира. Пожелавам й успехи в начинанията й и дано е поне малко повече щастлива... Трудно е да си човечен‚ когато си нещастен. Но не е невъзможно‚ поне да опиташ...

Така и не успях навремето да изпия една бира с нея‚VAL.

А исках‚ не за друго‚ а защото беше човек‚ на който може би му трябваше някой наистина да му помогне.

Не тука... ласкателства‚ фасони и интрижки‚ а наистина.

Самотен човек беше тя.

Може би помирисваше известната фалшивост и непълноценност тук и това я гневеше...

Може би искаше нещо наистина...Но се разминахме.

Пожелавам й късмет‚ където и да е.
На тебе също‚ VAL.

Благодаря за хубавите пожелания, Боряна...
Наистина са били от сърце...

Живях 6 ггодини с 18 години по-младо от мене гадже...

Едвам го изгоних... Погрознях максимално, но той не, та не...

Ами иначе пак си имам млад обожател...
Пусто... Луд е по мен.