|
Д-Р НИКОЛАЙ РАДУЛОВ ИНСТИТУТ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ И СТАБИЛНОСТ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА, БИВШ СЕКРЕТАР НА МВР
Началото на новата година, освен дълго мечтаното членство в Европейския съюз, донесе непрекъснати граждански протести, демонстрации в столицата и различни нелицеприятни за управляващите събития и инциденти. Лъсна истината, че европеец не се става за три дни, а е продължителен процес, основна роля в който играе управленският екип на страната. Когато този екип е погълнат от грижата за собственото добруване (разделяне на баницата между тристранната коалиция) и оцеляване, страдат обикновените граждани.
Повод да напиша този материал е поредното убийство в столицата. През последната година хората, особено столичани, като че свикнаха насред града им да се гърми, да се разчистват сметки и кварталът им да прилича на Чикаго в бандитския му период. Някак неусетно и настрани от общественото внимание минаха няколко зрелищни убийства в центъра на София, едно от които извършено пред клуб на управляващата БСП на ул. Лайош Кошут – до къщата музей на Димитър Благоев. Така щеше да стане и с убийството на таксиметровия шофьор, ако не беше съвсем справедливият протест на неговите колеги. Хората видяха, че при скорошното убийство на таксиметров шофьор в Сливен инициативата за издирването му се пое от неговите колеги. Полицията, вместо да търси извършителя, се зае да проучва защо точно колегите му са тръгнали да го търсят. Всъщност то и до сега е неразкрито. Чувството, че следващ може да бъде всеки един от тях доведе таксиметровите шофьори от цялата страна пред парламента
Очевидно е, че жертва на убийство в тази страна може да стане всеки – богат и беден, известен и неизвестен, бандит и почтен човек, голям или малък. Днес като че това е единственото равенство между българските граждани. Общото между всички тези убийства е нежеланието или неумението да бъдат разкрити. Неразкритите унищожават възможността за генерална превенция – вярата, че всеки убиец ще бъде заловен и наказан, и по особен начин, демонстрирайки ненаказуемост, поощряват извършването на нови такива престъпления.
В края на 2006 година написах статия, в която прогнозирах нови убийства в началото на следващата година, които ще засегнат и лица от управляващи структури. Уви, оказах се прав – застрелян бе кметът на Елин Пелин. Неговото убийство продължава да не е разкрито, а версиите за извършването му, противно на криминалистичната логика, вместо да намаляват вследствие на проверка и отхвърляне на недостоверните – се увеличават.
Връщайки се към извършените над 150 убийства през последните 7 години, анализирайки събитията, мога да ги обединя в следните няколко типични групи.Убийства на хора, известни в обществото с принадлежността си към престъпния свят – пр. Доктора, Георги Илиев. При тези убийства, въпреки показните мерки на МВР, разследванията тъпчат на място, а в официалните комюникета на PR звената на МВР личи лошо скрито злорадство – така им се пада на тези престъпници. Това отношение като че се крепи на факта, че приживе покойниците са били известни на обществото като престъпници и тяхното необезпокоявано съществуване и дейност са обида за дейността на Министерството. Обикновено се заявава, че тези хора са престъпници, криминално проявени лица и че това е естественият край на кариерата им. Все пак, за да се покаже отношение към борбата срещу престъпността, се заявява, че са били обекти на разследване от съответните служби. При подобни внушения обикновените граждани започват да си задават въпроси – щом тези престъпници са наблюдавани, как се е стигнало до убийствата им, защо не са в затвора, защо не е възможно разкриването на убийците. Наблюдението от страна на полицията свързано ли е с ненамеса при извършване на убийството и ако е е така, какво е правосъдието в страната, реално съществува ли или фигурира формално.
Убийството на хора, имащи отоношение едновременно към престъпния свят и органите за сигурност и обществен ред – христоматийно извършено и знаково е това на Фатик. Застрелян насред града, на кръстовище, сред задръстване, в присъствието на множество пътуващи, всеки един от които би могъл да стане жертва при не толкова изпипано престъпление. Публична тайна е, че бащата на Фатик е бил съврзан с органите на ДС - основен играч в търговията с оръжие и каптагон на КИНТЕКС. Пак публична тайна е, че Фатик бе наследил връзките и каналите на баща си, като е разширил търговията с контрабанда на цигари и богат асортимент от наркотици. Самият Фатик бе тясно свързан със службите за сигурност и борба с организираната престъпност. През 1992 год. като служител на ЦСБОП с удивление виждах тогавашния началник на службата (сега експерт по сигурност и обществен ред на управляващата коалиция) в компанията на Фатик, впочем той не се и криеше, често го забелязвахме да идва на работа с мерцедеса на гореспоменатия. Очевидно важни оперативни необходимости го принуждаваха поне веднъж седмично да обядва или пие кафе с него в Японския хотел, сега Кемпински.
В този типичен случай като че причината да не се разкрие убийството, както и недовеждащото до никъде разследване са обясними, всяко пъхане на носа на разследващите в обстоятелставата, свързани с битието на убития би могло да ги доведе до връзки и информации за висши управленски кадри на властимущите и разпределение на колосални парични суми.
Убийството на знакови фигури от сферата на бизнеса – Илия Павлов и Емил Кюлев. И двете убийства са извъшени професионално според МВР. Това може би трябва да звучи оправдаващо, но наистина органите за ред и сигурност би трябвало да могат да се справят и с професионално извършени престъпления, тъй като все пак това е част от работата им. Професионалните убийства, разбира се, са много сложен обект за разследване, но именно тук проличава майсторството и възможностите на оперативните служби.Разследването на този тип престъпления също тъпче на място, поради подобни на горните причини – убитите са били тясно свързани с властта и ровенето из битието им би довело до разкриване нелицеприятни факти, водещи до публично известни лица и политически фигури. Тук само ще подчертаем, че Илия Павлов не криеше, че е оказвал сериозна финансова подкрепа за идване на власт на НДСВ, Емил Кюлев спонсорираше пред парламентарни избори всички политически сили – това е факт, който ми е известен от самия него, познавах го сравнително добре, бяхме състуденти.Убийството на обикновени хора – типичен случай е двойното убийство на сестрите Белнейски. Според МВР е извършена огромна работа, разпитан е едва ли не всеки пети от региона, разгледани са голям брой версии – резултат няма. Хората в страната много тежко приеха както убийството, така и липсата на резултат при разкриването на извършителите. Създаденото обществено напрежение вместо да доведе до разкриване на престъплението доведе до протакане – многократно продължаване на разследването, изпращане на материали за ДНК експертиза в чужбина, което става много трудно и бавно, според съответните PR служби. Тук е мястото да вметна, че през 1997 год. ние (аз, като секретар на МВР, отговарящ за научно-техническото развитие на Министерството), съвместно с Директора на Института по криминалистика и криминалогия проф. Бобев, изградихме системите за дактилоскопични отпечатъци и ДНК анализ и те са на високо професионално ниво. Системата за ДНК анализ е много съвременна и е на 5-то място в света, така че изпращането на проби за анализ някъде другаде има за цел не придобиване на информация, а протакане. При това цената на това протакане е 50 000 британски паунда. Очевидно е, че мероприятието е свързано с демонстрация пред обществото за извършване на работа, отлагане неуспешното закриване на делото след президентските избори, както и туширане на неприятното впечатление от неблагополучен край на делото преди влизането в ЕС. Виждаме че целите са постигнати – изборите минаха, влязохме в ЕС, а за двете сестри се сетиха само медиите във връзка с годишнината от убийството им.От този тип са и убийствата на шофьорите на таксита тази година – едното е неразкрито, а другото щеше да има същия край, ако не бе демонстрираната заплашителна нетърпимост от колегите на убития пред НС.Анализът на тези неразкрити престъпления ни довежда до няколко извода за липсата на положителни резултати в работата на МВР по тежките престъпления.МВР има всички необходими властови, технически, технологични и човешки ресурси да разкрие този тип престъпления и да реализира превантивна дейност. Смятам, че опретавините работници в отделните служби са добри специалисти, имащи необходимата подготовка и професионален опит за ефективна работа по разкриването и пердодвратяването на такава тежка престъпна дейност като убийствата.Липсата на резултати е последствие от лошо управление и липса на политическа воля за реално обезпечаване на спокойствие и сигурност за гражданите. Честите смени на висшия ръководен състав, подмяната на ръководители-специалисти с такива, които са удобни по партиен или приятелски признак, осигуряват личното спокойствие на политическия кабинет на МВР, но не и спокойствието и сигуността на хората, които са данъкоплатци и следователно работодатели на този управленски персонал. Като че стана правило през последните 2-3 години провалилият се на едно място ръководител да бъде преместен другаде и то на по-висик пост – пример за това е бившият ръководител на дирекцията на полицията в Пазарджик, след подаване на оставка, вследствие на неразкритото убийство, за изненада на всички се оказа назначен на ръководен пост в централно поделение, свързано с една от най-отговорните дейности на МВР. Този тип кадруване демотивира оперативния състав и обезмисля неговия труд.Още едно доказателство за управленския характер на липсата на успехи в разкриването на убийствата е светкавичното разкриване на убийството на таксиметровия шофьор в София. Значи, когато е застрашено личното положение на управляващите, когато назрява бунт, когато виждаме разтреперани от хорското негодувание и изплашени властимущи, е възможно системата да работи и да дава положителен резултат.През цялото време на шофьорския протест различни нива управляващи благо се опитваха да ги успокоят, да им обяснят, че не така се прави, че това не е демократично, че трябва да се преговаря. Очевидно е обаче, че при другия, цивилизован начин, резултатът от разследване на това убийство щеше да е същият като този при сестрите Белнейски, шофьора от Сливен и сотици други.Прави впечатление, че тук, както и при убийството на кмета на Елин Пелин, в общуването на компетентните институции с хората се забелязва нов елеменент – скрита заплаха спрямо заинтересованите и протестиращите – заявления от висши ръководни кадри, че съответното престъпление е извършено или с политическа цел, или за дестабилизиране на обществения ред. При убийството на кмета на Елин Пелин Главният прокурор заяви, че не изключва политически мотив – дестабилизация на страната и компроментиране пред ЕС във връзка със скорошното ни приемане. При последното – министърът на вътрешните работи заяви, че има информация, че убийството е извършено нарочно на тази дата, за да се съчетае с протестите на пенсионерите и предстоящото шествие-митинг за сестрите в Либия. Тези заявления много напомнят на подобни тези от преди 1989 г. и скритата заплаха спрямо протестиращите и заинтересуваните е твърде прозрачна.Впрочем, изводът за управленския характер на лошата работа по обезпечаване сигурността и обществения ред на гражданите напълно се подкрепя от анлизите, които експерти и парламентаристи от ЕС правят за ситуацията на страната. Според тях корупцията сред високите етажи на властта и слабата работа по намаляване на престъпността са основни проблеми на българското правителство и новоприетата членка на ЕС.
Keep it Simple, Stupid
|
!