|
Относно въпроса, който зададох за давностния срок на Здравните Осигуровки, предлагам откъс от писмо на НАП:
3. Вноски за здравно осигуряване
За периода до влизане на ДПК и сила (от 1.07.1999 г. до 1.01.2000 г.) се прилага Закона за събиране на държавните вземания и изложеното по т. 1, на този закон.
От 1.01.2000 г. се прилага чл. 140, ал. 1 от ДОПК - вземания за задължителни осигурителни вноски за здравно осигуряване се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
В 330 липсват специални разпоредби и поради това се прилага общият текст за публичните вземания, определен в ДПК.
С влизането на ДОПК в сила, считано от 1.01.2006 г., се прилагат разпоредбите на чл.171 и чл. 172 от ДОПК
Малко ведомствена практика
от prnedev » 29 Ное 2007, 14:10
Малко ведомствена практика или как я мислят данъчните
УКАЗАНИЕ № 24-00-28 от 21.04.2007 г. относно действия на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
чл. 33, чл. 110, чл. 115 - 116, чл. 157 - 158 КСО,
чл. 13, чл. 140 - 141, чл. 156 ДПК,
чл. 92, чл. 106 - 107,чл. 109,чл. 128,чл. 170 - 174 ДОПК,
чл. 116,чл. 119 - 120 ЗЗД,
чл. 25,чл. 28 ЗФОО,
чл. 22 Закон за данъчното производство,
чл. 1,чл. 4,чл. 6 ЗСДв,
чл. 82 ЗАНН
До
Директора на
Дирекция "ОУИ" - ....................
при ЦУ на НАП
По повод зададени въпроси, отнасящи се до действия на opганите пo приходите във връзка с погасени по давност задължения и с цел осигуряване единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, на основание чл. 10, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите се дават следните задължителни указания:
I. Правна същност и приложим закон
1. Правна същност на погасителната давност
Давността е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително. Възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, а да плати доброволно погасеното по давност задължение.
Тъй като институтът на давността е взаимстван от гражданското право, той се прилага със съдържанието, което има в този клон на правото, доколкото в данъчното и осигурителното право няма норми, които му противоречат. Поради това и по отношение на данъчните и осигурителните задължения следва да се приеме, че с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, какъвто е регламентът на чл. 119 от Закона за задълженията и договорите. Аргумент в тази насока е текстът на чл. 174 oт ДОПК, съгласно който не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните. Аналогичен е текстът на чл. 156, ал. З от ДПК (отм.).
2. Спиране на давността
За времето на спиране на давността давностният срок не тече. С отпадане на основанието за спиране се възобновява теченето на давностния срок, като продължава да тече неизтеклата до момента на спирането част от него.
Периодът на спиране не се включва в срока на давността - с него тя се удължава. След отпадане на основанието за спиране, давностният срок се допълва с период от време, равен на разликата между целия срок на давността и изтеклото време до спирането.
3. Прекъсване на давността
От прекъсването на давността започва да тече нова давност. Това означава, че с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва отново да тече законоустановеният такъв.
4. Приложим закон
Възможно е давностният срок да е започнал да тече при действието на един закон, но преди изтичането му законът да бъде променен или отменен, като новият нормативен текст въвежда различен регламент относно давността. В действащото ни законодателство няма установена обща норма за подобни случаи, но правен принцип е, че нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат вече заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения по новия закон.
5. Преклузивен срок по чл. 109 от ДОПК
Съгласно чл. 109 от ДОПК, не се образува производство за установяване на задължения на данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години oт изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Срокът не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.
Този срок не е давностен, а преклузивен срок. С изтичането му се препятства възможността на органите по приходите да установяват данъчните задължения. Този срок се прилага служебно, а не по искане или възражение на лицето. Срокът се отнася единствено до допустимостта на производствата за установяване на задълженията за данъци и е неприложим по отношение на производствата за установяване на осигурителни вноски и други публични вземания.
II. Правна регламентация на давността съгласно Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
1. Давностни срокове
Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано oт 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвано да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено - т. нар. абсолютна давност (чл. 171, ал. 2 от ДОПК).
С изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли. Самото публично вземане остава дължимо и може, както да бъде платено доброволно (чл. 174 от ДОПК), така и да бъде прихванато (чл. 128, ал. 1 от ДОПК, чл. 170, ал. З от ДОПК).
|
Re: Здравни осигуровки на безработен [re: rudolf_1]
