Благодаря за това инфо, внася още допълнителна светлина в мътилката.

Става въпрос за собствен продукт, не е нещо поръчано от клиент. Софтуер по поръчка, когато не е нещо огромно, го минавам по граждански договор, тъй като може да се пише поддръжка на софтуерна система, пък дали съм поддържал, доработвал или написал нещо от нулата, това никой не го вълнува. Търговското дружество ми прави един граждански договор за консултантски услуги, аз си пускам до 30 април, на другата година, една декларация по ЗДДФЛ и всичко е ОК.

Когато произвеждаш собствен продукт, обаче, не може да се случи този вариант с гражданските договори. Най-малкото, някои от клиентите ми не са юридически лица, а са физически лица. Плащанията пак минават по банкова сметка (тоест не се ползва касов апарат), но няма как да ми бъде издаден граждански договор за консултантски услуги.

Това е много добър акцент, с правенето на продукта един път и продаването му многократно. Определено не е като да произведеш един домат и да продадеш същия този един домат. Не използваме схема с даряване, а с продажба на лиценз. Не продаваш самия софтуер, а едно номерче (дори Уиндоус идва с такъв номер на лиценз). Реално, на клиента не продаваш самия софтуер, а стикерче с номер. По този начин може да продадеш много бройки стикерчета, които са различни, защото номерата на тях са различни. Дори завеждането на софтуера като актив става по това стикерче.

Да се продава софтуер с отворен код е сложно нещо. Винаги по-добрият вариант е при такъв софтуер да се продава месечен абонамент за поддръжка. Хем е по-чисто като предмет на покупко-продажба, хем се изгражда един месечен базис, за който клиентът знае, че иска или не иска ще трябва да си плаща.