Много ти благодаря за точния отговор.

Става дума за началото на края на едно семейство.
Съпругът учи второ висше. Нея я съкращаван през 1997 г.
Приемат я в УНСС "счетоводство и контрол".
Тя започва работа в някаква малка фирма на Военна рампа-София. Съпругът й е кара всяка сутрин в 7.50 ч., защото шефът й звънял точно в 08.00 ч. за да провери дали е дошла /по нейните думи/.
Да, аам един ден съпругът си останал вкъщи и към 09 ч. й звъннал, за да я пита нещо. Касеирката отговорила, че са отишли с управителя до банката.
За, ама съпругът бил упорит и звънял на всеки кръгъл да 16 ч. вкл., и все получавал същият отговор.
Тя се прибира към 18 ч., весела и засмяна.
Той я пита защо цял ден не била на работа, тя отвърнала, че са ходили с кола до Враца да внесат ДДС-тс на ръка. Дори последното да е вярно, до Враца се отива за 1 ч., оше толкова обратно, 15 мин. за внасяне и да речем 1 ч. за обяд.
И в 13 ч. са си в София.

Да, ама не, както казваше Петко Бочаров.

Така започна разпадането на едно семейство, тъй като тя продължи в същия дух, но по-дискретно..