Чл. 356 КТ обръща нещата наопъки. За чиновника (който ще прилага) висш нормативен акт е наредбата, защото КТ му е казал: "Когато Ме прилагаш - чети наредбата!" И горкият чиновник, няма право на избор за да преценява кой от нормативните актове е правилният: кодекса или наредбата, та да прецени да приложи кодекса. Защото тази функция е в правомощието на съда съгласно чл. 15 ЗНА:

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт.
---
Та когато бъде сезиран съда ще приложи по-високият по степен акт (КТ), но не и чиновника - той сляпо ще трябва да прилага наредбата, защото същия КТ му е забранил да прилага КТ. Пък и в наредбата е изчистено онова положение за отработване на 21 дни - тя (наредбата) казва, че месеца се признава за пълен ако са отработени всички дни в него. В този случай наредбата противоречи на Кт, но поради чл. 15 ал. 3 ЗНА никой не смята да прилага директно чл. 355 ал. 3 КТ.
Ама защо е това сляпо вкопчване в чл. 352 КТ не мога да разбера. Повече неудобства създава отколкото ползи (уж с благородната цел - "да не се ощети работника")