|
Тема |
Re: командировачни [re: arimis] |
|
Автор |
kyмaнич (рекордьор) |
|
Публикувано | 17.02.11 15:05 |
|
|
Ами ето например още едно становища (освен горното):
&
...По отношение на едноличните дружества с ограничена отговорност разпоредбата на чл. 147 от ТЗ определя, че едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма. Договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма.
Писмената форма е форма за валидност. Няма валиден договор за управление на търговско дружество с ограничена отговорност, ако не е сключен в писмена форма. Липсва ли валидно сключен договор за управление, съответно липсва и изпълнител по него Тази теза е застъпена в практиката на Върховния административен съд.
Договорът за управление няма изрична уредба извън регламента в Търговския закон и следователно за този вид договори се прилагат общите разпоредби на гражданското право, в частност на Закона за задълженията и договорите. Договорът за управление е вид граждански договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок (респективно - безсрочно).
От въпроса може да се направи извод, че между собственика на ЕООД и дружеството не е налице нито трудово, нито извънтрудово правоотношение. Този извод се налага от факта, че собственикът не получава възнаграждение и че се осигурява като самоосигуряващо се лице. Следователно не е изпълнено второто изискуемо условие на чл. 33, ал. 1. Поради това и на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на собственика на дружеството няма да бъдат признати за данъчни цели.
Цветана Янкова – данъчен експерт
сп. “Наръчник на икономиста”, бр. 9/2009 г.
----
Споделям тези изводи, но пак повтарям, че няма да е болка за умиране да се направи граждански договор във връзка с дните за командировка. Който не му се пише - само излишно ще рискува. Защото ще зависи от субективната преценка на проверяващия.
|
| |
|
|
|