ПРОМЕНИТЕ ПРЕЗ 2009 Г. В КСО, КАСАЕЩИ ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ЗА БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ И ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ НА МАЛКО ДЕТЕ, И ПРОМЕНИТЕ ПРИ ИЗЧИСЛЯВАНЕ И ИЗПЛАЩАНЕ НА ПАРИЧНИТЕ ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И ПОМОЩИ ОТ ДОО

Нели ВАНГЕЛОВА – н-к на отдел в НОИ


В “Държавен вестник”, бр. 109 от 23.12.2008 г., са обнародвани съществени изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване (КСО), касаещи изплащането на паричните обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, които са в сила от 1 януари 2009 г. Промените са свързани с правото за придобиване на тези обезщетения, с изчисляването им и сроковете, за които те се изплащат.
Правото за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане е регламентирано в чл. 48а от КСО. С изменението на тази разпоредба от 1 януари 2009 г. се регламентира, че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Изискването за 12 месеца осигурителен стаж се отнася за лицата, при които отпускът за бременност и раждане започва след 31 декември 2008 г. Преди 1 януари 2009 г. за придобиване право на парично обезщетение за бременност и раждане се изискваше наличие на 6 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство. Затова, ако отпускът поради бременност и раждане е започнал преди 1 януари 2009 г., за придобиване право на парично обезщение се изисква 6 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство.
Важно е да се знае, че не е от значение кога е придобит изискуемият се осигурителен стаж – дали непосредствено преди излизането в отпуск за бременност и раждане или през друго време и дали той е прекъснат, или е непрекъснат. От значение е само неговата продължителност и това да бъде за общо заболяване и майчинство.
Увеличаването на изискуемия се осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение за бременност и раждане от 6 на 12 месеца се налага от обстоятелството, че от 1 януари 2009 г. се увеличи срокът, за който осигурените лица имат право да получават това обезщетение - от 315 на 410 календарни дни (с 95 календарни дни повече), което изисква и по-продължително участие в осигуряването за фонд “Общо заболяване и майчинство”. Нормативното основание за увеличения срок за изплащане на обезщетението е изменената разпоредба на чл. 50, ал. 1 от КСО.
От 1 януари 2009 г. е променена и разпоредбата, чл. 49, ал. 1 от КСО, регламентираща изчисляването на паричните обезщетения за бременност и раждане. Съгласно променената разпоредба дневното парично обезщетение за бременност и раждане се определя в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, и се определя по реда на чл. 41, ал. 2-5 от КСО. Тъй като изменената разпоредба е в сила от 1 януари 2009 г., от 12-месечен период се изчисляват паричните обезщетения на лицата, чиито отпуск за бременност и раждане започва след 31 декември 2008 г. До края на 2008 г. паричното обезщетение за бременност и раждане се изчислява от 6-те календарни месеца, предхождащи месеца на излизане в отпуск поради бременност и раждане. Поради това, ако отпускът за бременност и раждане е започнал преди 1 януари 2009 г., паричното обезщетение се изчислява от 6-месечен период.
От 1 януари 2009 г. се увеличи срокът на отпуска и на обезщетението за бременност и раждане – от 315 на 410 календарни дни, от които 45 преди раждането.
Правото за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане на лицата, чийто отпуск за бременност и раждане е започнал преди 1 януари 2009 г., но от началото на този отпуск не са изтекли 410 календарни дни, или на така наречените “заварени случаи”, е уредено с параграф 22к от Преходните и заключителни разпоредби на КСО.
Съгласно ал. 1 на тази разпоредба, ако срокът на отпуска за бременност и раждане от 315 календарни дни не е изтекъл до 1 януари 2009 г., лицата имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, ако им е разрешен отпуск за този остатък и те го ползват. В тези случаи отпускът за остатъка до 410 календарни дни се разрешава въз основа на подадено писмено заявление до предприятието по реда на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), към което се прилагат акт за раждане на детето или акт за предаване на детето за осиновяване и декларация, приложение № 7 към НРВПО, а за получаване на обезщетението се подава заявление – декларация, приложение № 2 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО (НИИПОПДОО), заедно с необходимите документи. За периода на остатъка от 315 до 410 календарни дни лицето няма право на обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 или по чл. 54 от КСО – в пълен или в половин размер, тъй като е заварено към 1 януари 2009 г. в отпуск за бременност и раждане и има право само на обезщетение за бременност и раждане до изтичане на 410-те календарни дни.
Ако срокът на отпуска за бременност и раждане – 315 календарни дни, е изтекъл преди 1 януари 2009 г., но от започването му не са изтекли 410 календарни дни, лицата имат право на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до края на този период (параграф 22к, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО), като тук са възможни следните случаи:
- ако към 1 януари 2009 г. лицето е заварено в получаване на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 или по чл. 54 от КСО, то може да избере дали да продължава да получава отпуснатите му обезщетения или да поиска да получава парично обезщетение за бременност и раждане до изтичането на 410 календарни дни. За получаване на обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни на лицето трябва да е разрешен отпуск. Отпускът се разрешава от предприятието, като остатъкът се изчислява като разлика между 410-те календарни дни и сбора от полагащия се или ползвания отпуск за бременност и раждане и полагащия се или ползвания отпуск за отглеждане на малко дете за времето до 1 януари 2009 г.
Когато лицето реши да ползва отпуск за остатъка до 410 календарни дни, то следва да прекрати отпуска за отглеждане на дете и получаването на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. За тези промени се подава писмено заявление до предприятието и декларация за промяна на обстоятелствата – приложение № 12 към НИИПОПДОО. Паричното обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни се изплаща въз основа на подадено заявление – декларация, приложение № 2 към НИИПОПДОО, заедно с необходимите документи. Ако лицето прекрати ползването на отпуска за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни преди изтичането му, то няма право отново на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в пълен или в половин размер;
- ако към 1 януари 2009 г. лицето не се намира в трудово или служебно правоотношение или осигуряването му за общо заболяване и майчинство като самоосигуряващо се лице е прекъснато или прекратено, в тези случаи то няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете до изтичане на 410-те календарни дни от срока на отпуска за бременност и раждане. След 1 януари 2009 г., ако за лицето възникне правоотношение и осигуряване за общо заболяване и майчинство, то може да поиска да му бъде разрешен отпуск за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни. Отпускът се разрешава от предприятието въз основа на подадено писмено заявление от лицето. Ако лицето прекрати ползването на отпуска за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни преди изтичането му, то няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете в пълен или в половин размер.
За заварените случаи по параграф 22к, ал. 1 и ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО лицата имат право да получават парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка от срока до 410 календарни дни в размера, в който обезщетението е изчислено при първоначалното му отпускане, т.е. от 6-месечния период, предхождащ месеца, в който е началото на отпуска за бременност и раждане и при наличие на 6 месеца осигурителен стаж за общо заболяване и майчинство.
В случаите, в които до 1 януари 2009 г. лицето не е работило и не е било осигурено, и не е ползвало отпуск за бременност и раждане, но към тази дата не са изтекли 410 календарни дни, то ще има право на парично обезщетение за остатъка до изтичането на този период, ако за него възникне правоотношение и осигуряване за общо заболяване и майчинство и му бъде разрешен отпуск. В този случай паричното обезщетение за остатъка до 410 календарни дни се изплаща, ако лицето има 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство, а обезщетението се изчислява от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е началото на отпуска за остатъка до 410 календарни дни.
От 1 януари 2009 г. в чл. 163 на Кодекса на труда (КТ) са създадени две нови разпоредби - ал. 7 и ал. 8, които дават право на 15-дневен отпуск на бащата при раждане на дете и право на отпуск при раждане на дете на бащата/осиновителя за остатъка след навършване на 6-месечна възраст на детето до 410 календарни дни (ДВ, бр. 108 от 19.12.2008 г.).
Необходимото условие за разрешаване на 15-дневния отпуск при раждане на дете е майката и бащата на детето да се намират в законен брак или да живеят в едно домакинство и бащата да е припознал детето. Бащата има право на 15-дневен отпуск при раждане на дете от датата на изписването на детето от лечебното заведение. Този отпуск се разрешава въз основа на писмено заявление от бащата, подадено по реда на чл. 45а от НРВПО, копие от акта за сключен граждански брак или декларация от майката и бащата, че живеят в едно домакинство и бащата е припознал детето, както и документ от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето. Няма утвърден образец на документа от лечебното заведение – той може да бъде епикриза, служебна бележка или друг удостоверителен документ, стига да съдържа датата на изписване на детето от лечебното заведение. Отпускът се разрешава и ползва в календарни дни, считано от датата на изписването на детето от лечебното заведение. Той може да се ползва наведнъж или на части, или за по-малко от 15 календарни дни, но задължително в рамките на 15-дневния период, който е фиксиран от датата на изписване на детето от лечебното заведение.
В съответствие с новата ал. 7 на чл. 163 от КТ е създадена нова ал. 6 в чл. 50 от КСО, съгласно която осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49, за срок до 15 календарни дни, ако отговаря на необходимите условия.
Условията, на които трябва да отговоря бащата, за да получи парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване, са следните: да е осигурен за общо заболяване и майчинство към датата, считано от която е разрешен отпускът и да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство.
Паричното обезщетение при раждане на дете до 15 календарни дни е в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е датата, считано от която на бащата е разрешен отпуск. Така изчисленото дневно парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Паричното обезщетение на осигурените бащи се изчислява и изплаща за работните дни, включени в 15-дневния период, започващ от деня на изписването на детето от лечебното заведение.
Важно е да се знае, че отпускът на бащата при раждане на дете до 15 календарни дни не е в зависимост от правото на майката на отпуск за бременност и раждане - той се ползва на самостоятелно основание, като обезщетения могат да получават едновременно и от двамата родители.
За получаване на паричното обезщетение е необходимо в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) да се подаде заявление-декларация, приложение № 13 към НИИПОПДОО, заедно с копие от заповедта за разрешен отпуск и с копие от документа от лечебното заведение, удостоверяващ датата на изписване на детето.
На основание новата ал. 8 на чл. 163 от КТ със съгласието на майката/осиновителката след навършване на 6-месечна възраст на детето бащата/осиновителят може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 календарни дни.
За разлика от 15-дневния отпуск при раждане на дете необходимото условие за разрешаване на отпуска на бащата/осиновителя при раждане на дете след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни е майката/осиновителката да има право на отпуск за бременност и раждане, за да даде съгласие отпускът да се ползва вместо нея от бащата/осиновителя. Този отпуск се разрешава въз основа на писмено заявление от бащата, подадено по реда на чл. 45б от НРВПО, акт за раждане на детето и декларация, приложение № 8 към НРВПО от майката и бащата за даване на съгласие за преотстъпване правото на отпуск. Отпускът се разрешава и ползва в календарни дни, считано от датата, следваща тази на навършване 6 месечна възраст на детето. Той може да се ползва наведнъж или на части, но задължително в рамките на периода след навършване 6 месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.
Правото на парично обезщетение за времето на отпуска по чл. 163, ал. 8 от КТ е уредено в чл. 50, ал. 7 от КСО. Съгласно тази разпоредба осигуреният за общо заболяване и майчинство баща/осиновител има право на парично обезщетение след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни в размера, определен по реда на чл. 49, ако отговаря на необходимите условия.
За да получи парично обезщетение от средствата на държавното обществено осигуряване, бащата/осиновителят трябва да е осигурен за общо заболяване и майчинство към датата, считано от която е разрешен отпускът и да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за общо заболяване и майчинство.
Дневното парично обезщетение се определя в размера на парично обезщетение за бременност и раждане по реда на чл. 49, ал. 1 от КСО и не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение, за периода от който е изчислено, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.
Паричното обезщетение на осигурените бащи/осиновители се изчислява и изплаща за работните дни, включени в периода след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни. Това обезщетение се получава от бащата/осиновителя вместо от майката/осиновителката – т.е. за разлика от обезщетението на бащите при раждане на дете до 15 календарни дни обезщетението за този период може да се получава само от единия от осигурените родители.
За получаване на обезщетението в съответното ТП на НОИ се подава заявление-декларация, приложение № 14 към НИИПОПДОО, заедно с копие от заповедта за разрешен отпуск и копие от акта за раждане на детето.
Съгласно изменението на чл. 52 от КСО се дава право и на бащите/осиновителите при прекратяване на правоотношението или осигуряването им през време на получаване на парично обезщетение за 15-те календарни дни и за периода след навършване 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни да получават парични обезщетения до изтичане на съответните срокове.
От 1 януари 2009 г. с изменението на чл. 52а от КСО за придобиване право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете се въвежда изискване лицата да имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за общо заболяване и майчинство. Това изискване се отнася за лицата, при които началото на отпуска за отглеждане на дете е след 31.12.2008 г.
Важно е да се знае, че лицата – майките/осиновителките и бащите/осиновителите, са длъжни да декларират пред осигурителя си, а самоосигуряващите се лица - пред ТП на НОИ, всяко обстоятелство, водещо до прекратяване ползването на отпуска и получаването на парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. При недеклариране за настъпили обстоятелства или деклариране на неверни данни, вследствие на което неправомерно са изплатени парични обезщетения от средствата на ДОО, лицата подлежат на административнонаказателна отговорност по чл. 349 от КСО и на наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс и са длъжни да възстановят неоснователно получените обезщетения заедно със законната лихва.
В “Държавен вестник”, брой 13 от 17.02.2009 г., са обнародвани изменения и допълнения на Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО (НИИПОПДОО). Промените влизат в сила от 1 януари 2009 г., като по-голямата част от тях са свързани с прилагането на направените през месец декември 2008 г. изменения и допълнения в КСО, отнасящи се до паричните обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Създадени са две нови разпоредби – чл. 4а и чл. 4б, регламентиращи документите, въз основа на които се изплащат паричните обезщетения на бащите при раждане на дете до 15 календарни дни и на бащите/осиновителите за периода след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни.
Действащите до края на 2008 г. образци на молби-декларации, приложения към НИИПОПДОО за изплащане на парични обезщетения и помощи, са заменени с променени образци – заявления-декларации, като са създадени и две нови приложения на заявления-декларации за бащите и осиновителите. Поради това навсякъде в текста на наредбата думите “молби-декларации” са заменени със “завления-декларации”. Променени са и останалите образци на документи – като например придружителното писмо и описът на документите, така че осигурителите, самоосигуряващите се лица и правоимащите лица следва да представят от 1 януари 2009 г. в ТП на НОИ новите образци, приложения към НИИПОПДОО.
В текстовете на разпоредбите на чл. 16, 17 и 19, уреждащи изчисляването на паричните обезщетения, е допълнено, че обезщетенията при бременност и раждане се изчисляват от 12-месечен период.
С изменението на ал. 2 на чл. 13 от НИИПОПДОО се дава възможност документите за отпускане и изплащане на паричната помощ при смърт на осигуреното лице да се представят в ТП на НОИ по постоянен или по настоящ адрес на правоимащите лица. Приетите по този ред документи служебно се изпращат на съответното на осигурителя, при който е работило починалото лице/самоосигуряващото се лице, ТП на НОИ, което е компетентно да преценява правото и изплаща помощта. Изменението е направено за улеснение на лицата, тъй като до края на 2008 г. те можеха да подават необходимите документи за изплащане на помощта само в съответното на осигурителя/самоосигуряващото се лице ТП на НОИ.
С изменението в чл. 24 от НИИПОПДОО се регламентира, че преводите на суми за парични обезщетения и помощи към банките се извършват централизирано от НОИ, а не от неговите териториални поделения, както беше до края на март 2008 г.