чл.45(3) (или (7) ако избере тя да бъде облагаема) от ЗДДС
Писмо № 91-00-261 от 04.09.2007 г. на НАП
.
.
3.2. Определението за "сгради, които не са нови", се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. С визираната норма е дадена дефиниция за "нови сгради", а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж" или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Очевидно законодателят е възприел подход за определянето на характеристиката на сградите като „нови" или .,които не са нови'' чрез удостоверяване на етап на тяхната завършеност от оторизиран от ЗУТ орган. Извън тази дефиниция остават случаите, при които такова удостоверяване не е законово изискуемо, както и случаите, при които окончателното завършване на строежа на сградите се е осъществило като юридически факт на един по-ранен етап - преди влизането в сила на ЗУТ. Очевидно волята на законодателя не е била тези сгради да се считат за целите на ЗДДС винаги „нови". Това налага по тълкувателен път да се изведат начините и способите, чрез които да се определи момента, от който една сграда престава да има характеристиката на „нова" за целите на ЗДДС.
Доколкото легалната дефиниция на понятието „нова сграда" по смисъла на ЗДДС е обвързана с изтичането на определен срок от момента па издаване на разрешението за ползване на същата, третирането на доставките със сгради за целите на ЗДДС следва да се разглежда във връзка с хипотезите, при които:
- се издава разрешение за ползване на сграда по ЗУТ ;
- се издават други документи за допускане на въвеждането им в експлоатация - съгласно ЗУТ или предшестващи влизането му в сила закони;
- издават се разрешения за ползване или други удостоверяващи завършването на строеж документи, без да е налице нова сграда.
Правната регламентация по ЗУТ се съдържа в чл. 177 и чл. 178 във връзка с чл. 137, ал. 1 от същия закон. В чл.137, ал. 1 от ЗУТ са посочени различните видове категории строежи в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация.
3.2.1. Сгради, които се въвеждат в експлоатация въз основа на издадено разрешение за ползване на сграда по ЗУТ.
Строежите от първа, втора и трета категория /чл. 137, ал.1, т.1, т.2 и т.З от ЗУТ/ се въвеждат в експлоатация въз основа па разрешение за ползване, издадено от органите на Дирекцията за национален строителен контрол. Началният момент, от който тече срокът за определяне на една сграда като нова само по отношение на сгради първа, втора и трета категория, е датата на разрешението за ползване.
3.2.2. Сгради, които се въвеждат в експлоатация въз основа на друг акт на компетентен орган.
Съгласно ЗУТ, за сградите, представляващи строежи от четвърта и пета категория /чл. 137, ал.1, т.4 и 5 от ЗУТ/ не се издава разрешение за ползване, а удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж.
В строежите от четвърта категория попадат следните сгради:
- жилищни и смесени сгради със средно застрояване; сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ от 1000 до 5000 кв.м или с капацитет от 100 до 200 места за посетители;
- производствени сгради с капацитет от 50 до 100 работни места и съоръженията към тях;
В строежите от пета категория попадат следните сгради:
-жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв.м или с капацитет до 100 места за посетители;
.
.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/МАРИЯ МУРГИНА/
Прочетете си цялото писмо, ако желаете.
|