НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
№26-00-711 от 04.12.2001 г. относно правото на собственик на ЕООД да сключва сам със себе си трудов договор



Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др. под.), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 от Търговския закон търговското дружество се представлява, организира и ръководи от управителя по силата на учредителния акт, т. е. той сключва трудовите договори с работниците и служителите в ЕООД.
По горните причини управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си.
В този смисъл е и Писмо № 66-00-30 на Министерството на труда и социалната политика от 15.05.2000 г.
Когато собственик на ЕООД е управител на търговското дружество по силата на учредителния акт, подлежи на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО). Осигурителните вноски за фонд "Пенсии" и за фонд "Общо заболяване и майчинство" се разпределят в съотношението по чл. 6, ал. 3, т. 1 от КЗОО (80 на сто за сметка на дружеството и 20 на сто за сметка на осигуреното лице), а за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на дружеството. Вноските се начисляват върху полученото месечно възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи.
В този случай здравноосигурителните вноски се внасят на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване върху полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи и са за сметка на лицето.
Когато управителите на едноличните търговски дружества са едновременно и собственици на дружествата, не подлежат на осигуряване за фонд "ПКБ".



НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
Изх.№ 26-00-125 от 4.04.2002 г. относно възможността собственик на ЕООД да сключи сам със себе си трудов договор



Съгласно § 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 141, ал. 1 и 2 от Търговския закон търговското дружество се представлява, организира и ръководи от управителя по силата на учредителния акт, т. е. той сключва трудовите договори с работниците и служителите в ЕООД.
По горните причини управителят на ЕООД не може да се намира в трудово правоотношение сам със себе си.
В този смисъл е и писмо № 66-00-30 на Министерството на труда и социалната политика от 15 май 2000 г.
Когато собственикът на ЕООД е управител на търговското дружество по силата на учредителния акт, подлежи на задължително осигуряване за всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 6 от Кодекса за задължително обществено осигуряване (КЗОО). Осигурителните вноски за фонд "Пенсии", за фонд "Общо заболяване и майчинство" и фонд "Безработица" се разпределят в съотношение по чл. 6, ал. 3, т. 1 КЗОО (75 на сто за сметка за дружеството и 25 на сто за сметка на осигуреното лице), а за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са изцяло за сметка на дружеството. Вноските се начисляват върху полученото месечно възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи.
В този случай здравноосигурителните вноски се внасят на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване върху полученото възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи и за сметка на лицето.
Ако освен възнаграждението като управител лицето получава и други доходи от фирмата си, дължи осигурителни вноски и като самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КЗОО.

№ 91-01-95 от 3.04.2002 г. относно осигуряване при различни видове договори за управление



НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПРАВНА" ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И КРАТКОСРОЧНО ОСИГУРЯВАНЕ"

чл. 4 КЗОО, чл. 21 - 22, чл. 26, чл. 62, чл. 266, чл. 658, чл. 661 ТЗ



ДО РУСО
гр. ......................

При извършване на ревизии на търговски дружества и еднолични търговци е необходимо да се съобразяват следните обстоятелства:

1. С влизането в сила на Кодекса за задължително обществено осигуряване, считано от 1.01.2000 г. изпълнителите по договори за управление на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик, следва задължително да се осигуряват за всички осигурени социални рискове (чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО).

Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок (респективно - безсрочно). Този вид управление включва формирането и изразяването волята на самото търговско дружество.

Такъв договор може да бъде сключен въз основа решение на Съвет на директорите, като се възложи на един или няколко от неговите членове - изпълнителни директори, управлението на дружеството. Изпълнителният директор, респективно - управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.

Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител - срещу заплащане на възнаграждение.

Ако обаче възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, респективно - негов едноличен собственик, осигуряването се осъществява по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване. В тези случаи достатъчно условие, за да възникне задължението за осигуряване, е упражняването на трудова дейност.

Едноличният собственик на дружеството не може да сключва сам със себе си трудов договор. В законодателството ни липсва правна възможност при правоотношения, които предполагат власт и подчинение, както е при тези по един трудов договор, едно и също лице да бъде едновременно работодател и служител (респективно - работник). Действително, с изменението на Търговския закон с ДВ, бр. 84 от 2000 г. бе допуснато договорите между едноличния собственик на дружеството, когато то се представлява от него, да се сключват в писмена форма. Тези договори обаче са свързани с управлението на самото дружество и касаят единствено неговата търговска дейност.

Трудовият договор се сключва в писмена форма (чл. 62 от Търговския закон). Тази разпоредба е приета още през 1992 г. и поради това тълкуването й във връзка с допуснатите изменения на Търговския закон води до извода, че въвеждането на изискване за сключване на писмен договор между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, касае други видове договори, а не трудовите.

В подкрепа на изложеното дотук е и самият характер на трудовия договор. Недопустимо е едно и също лице да възлага и изпълнява работата, да извършва оценка на труда и изпълнението, да налага дисциплинарни наказания, да си разрешава ползване на отпуск, да прекратява трудовия договор, а още повече - да води съдебен спор при незаконосъобразно уволнение (в гражданския процес винаги има поне две страни - ищец и ответник).

Такова становище е изразено и от специалистите в Министерството на труда и социалната политика (писмо с изх. № 66-00-30 от 15.05.2000 г.).

2. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и ликвидаторите на търговски дружества, които съгласно чл. 266, ал. 6 от Търговския закон носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителите и другите изпълнителни органи на търговското дружество. Ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където представя свое нотариално заверено съгласие за извършване на тази дейност и образец от подписа си (чл. 266, ал. 2 от ТЗ). Ликвидаторът във всички случаи получава възнаграждение (чл. 266, ал. 5 от ТЗ).

3. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се осигуряват и синдиците на търговци в производства по несъстоятелност, като обемът на техните правомощия е определен в чл. 658 от Търговския закон. Те също не могат да упълномощават други лица със своите права, освен с изрично разрешение на съда по несъстоятелността. За работата си синдикът получава възнаграждение - текущо и окончателно (чл. 661 от ТЗ).

4. По реда на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КЗОО се извършва осигуряването и по договори за прокура, чрез които едно физическо лице е натоварено да управлява предприятието на търговеца срещу възнаграждение (чл. 21, ал. 1 от ТЗ). Прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия, без да упълномощава другиго с правата си по закон (чл. 22 от ТЗ).

Отношенията между прокуриста и търговеца се уреждат с договор с нотариална заверка на подписите, като се извършва вписване в търговския регистър, заедно с образец от подписа на прокуриста.

5. От изложеното в точки 1 - 4 следва да се отличава търговското пълномощие, което представлява особен вид представителство. То е възможността едно лице, снабдено с представителна власт, да извършва правни действия от чуждо име (това на търговеца) и за чужда сметка. При извършването на тези действия задължително се оповестява фактът, че правните действия се извършват от чуждо име и че правните последици настъпват за търговеца, без да преминават в имуществената сфера на търговския пълномощник. При осъществяване на представителната власт търговският пълномощник се подписва като задължително прибавя към фирмата на търговеца отбелязване, че е пълномощник (чл. 26, ал. 4 от ТЗ). Това е едно основно различие с гражданския договор за управление.

Търговският пълномощник не е изпълнителен директор или управител. Липсват изрични нормативни изисквания какъв да бъде договорът с търговския пълномощник, но в практиката се използват като форма както граждански, така и трудови договори. Търговският пълномощник по смисъла на чл. 26 от Търговския закон осъществява само търговска дейност. Той не може наред с нея да упражнява и правата на работодател.

6. При упълномощаване от едноличен търговец на друго физическо лице - да управлява фирмата му, следва да се изисква представяне на договор за прокура, вписан в търговския регистър, за да отпадне от собственика на фирмата задължението за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за задължително обществено осигуряване.

При извършване на проверки следва да се установява по безспорен начин дали упълномощаването е станало чрез договор за прокура или чрез договор за търговско пълномощие - при работа без трудово правоотношение или по трудов договор.

При съставяне на ревизионни актове, въпреки че нормативно управлението на фирми е изрично определено със самия Търговски закон, тези особености следва да се следят, считано от 1.01.2002 г., доколкото практиките и даваните досега указания не бяха в гореизложения смисъл.

7. Особености при осигуряването по договор за франчайз

™ Легално определение в законодателството ни липсва, но практиката и международното търговско право са наложили следното определяне на такъв вид договор: "франчайз" е съвкупността от права на интелектуалната, включително и индустриалната собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, лицензи, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки или за предоставяне на услуги на крайни потребители.

Франчайз-договор е договор, при който едно лице - франчайзодател, предоставя на друго лице - франчайзополучател, срещу възнаграждение правото да използва франчайз за препродажба на стоки или предоставяне на услуги на трети лица.

Уговореният начин на изплащане на франчайзовото възнаграждение може да бъде различно - периодични вноски през срока на действие на договора, вноски, определени като процент от реализираната от франчайзополучателя печалба преди облагането й с данъци и др. По принцип уговореният срок на действие е продължителен предвид дългосрочния характер, присъщ на този вид договори.

Много често срещан случай е договорът за франчайз на таксиметровите услуги. Задължението за осигуряване е за франчайзополучателя, а не за лицето, което е получило съответното разрешение за превозвач. В съответното териториално поделение на НОИ следва да се регистрира именно франчайзополучателят, независимо дали той е търговец по смисъла на търговския закон или упражнява дейност по такъв договор само като физическо лице - на основание чл. 1, ал. 4, т. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина - "други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с идентификационен код по БУЛСТАТ". В останалите случаи, за да възникне задължението за осигуряване, франчайзополучателят следва да е в кръга на лицата, подлежащи на осигуряване по чл. 4 от Кодекса за задължително общество осигуряване.

ГЛАВЕН ДИРЕКТОР: (п) Й. Милошев
ГЛАВЕН ДИРЕКТОР: (п) Д. Асенова
Съгласувано с ГЛАВНИЯ МЕТОДОЛОГ НА НОИ: (п) И. Карановски