Гърга, извън счетоводно-данъчната област едно т.нар. ДЗЗД не може да бъде "субект, чрез който да се осъществява съвместната дейност", защото не е субект. Единствено възможният вариант е дейността да се извършва от името на един или повече съдружници за обща сметка. Дейността на някой от тях за своя сметка няма да има нищо общо с дружеството.

А понеже адвокатите, дори когато членуват в адвокатско дружество - юридическо лице и не извършват отделна дейност, пак си остават адвокати, а адвокатът по дефиниция е свободна професия, затова е такова становището на НОИ.

Доходът му от дружеството, както и от адвокатско съдружие (ДЗЗД) смятам, че е най-логично да се облага само като дивидент, а не като доход от свободна професия, колкото и криво да звучи осигуряването така, а данъкът - иначе, още по-малко пък като възнаграждение за услуга (към дружеството?) с личен труд. Мисля, че адвокатското дружество е замислено, за да работят адвокатите чрез него, а в ЗА пише, че имат право само на "част от печалбата", а не на възнаграждение за труда, който не могат да не полагат (за разлика от съдружник в търговско дружество например, който може и да не полага труд в дружеството). Не мисля, че идеята е членуващите адвокати да извършват услуги по договор на самото дружество, които услуги то да им заплаща. "Заплащането" е дял от печалбата. Никъде не пише, че взимането на парите трябва да става само веднъж годишно, а дотогава да се оправят кой както може. Имам предвид същото нещо, което и ти казваш - за авансите. Нищо, че и то може да звучи криво или "по тънката лайсна".
Лично мнение. Може и да не е вярно.
Същото нещо, бай дъ уей, трябва да важи и за всички граждански дружества. Дивотията "трудов договор на съдружник в ДЗЗД със самото ДЗЗД" не я разбирам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Mиpa_M на 11.10.06 13:55.