Явно не съм вникнала особено в дискусията. Ще се пробвам да напиша мнението си, макар че щом вие юристите сте разсъждавали , аз къде ли се бутам!?
И аз считам, че ИТ трябва реално да констатира нарушението в момента, а не след време чрез съдебно производство.
Също считам, че независимо че лицето е продължило трудовата си дейност в предприятието, то не е налице чл. 75. Не можем да се облегнем и на ал. 6 на чл. 74, тъй като недостатък в трудовия договор няма, тъй като такъв (втори) изобщо не е изготвян. Т.е. трудовият договор е недействителен, защото е устен.
Но тъй като са налице доказателства, че лицето е престирало труд, внасяни са му осигуровки и т.н. , то ако се счете че не е налице трудово правоотношение за въпросния период, то тогава е налице поне гражданско. Има доказателства, че лицето е полагало труд и е получавало възнаграждение. А никъде не пише, че гражд. договори трябва да са сключени в писмена форма. Ако съдът обяви, че липсва основание и за трудово и за гражданско правоотношение, то се оказва, че работникът трябва да възстанови получените суми, защото липсва договор. А възнаграждението той няма да възстанови, защото добросъвестно си го е получил срещу положен труд.