Срочните трудови договори по чл.68, ал.1, т.1 се превръщат в безсрочни, ако работникът или служителят продължи да работи на същата длъжност след изтичане на уговорения срок пет или повече РАБОТНИ дни, без да е имало ПИСМЕНО възражение от страна на работодателя и ако длъжността е свободна. Работата следва да е реална, а не примерно лицето да е било в отпуск. Не е необходимо работодателя да издава отделен акт – например заповед, за да обяви превръщането на срочния трудов договор в безсрочен. Това става по силата на чл.69 от КТ. Все пак няма пречка , за пълнота и изрядност на трудовото досие, работодателя в свой акт да констатира това превръщане на срочния договор в безсрочен.
Оттам нататък – ако допълнително споразумение за промяната в срока на договора не е издадено, то няма и уведомяване на НАП. Ако има допълнително споразумение – има и уведомление.
Когато допълнително споразумение не е изготвено, не следва и да се вписва каквото и да било в трудовата книжка. Когато пък такова има, н ос него е променен само и единствено срока на договора – също. Ако са променени някои изброените в чл.349, ал.1 от КТ данни на трудовия договор, както и работно време, например – вписване в трудовата книжка се извършва.
По принцип обаче ситуацията със срочните трудови договори е доста утежнена след промените в КТ от 2001 година. Т.е. такъв вид трудов договор следва да се сключва само при спазване текстовете на чл.68, ал.2 и ал.3 от КТ, както и параграф 1, т.8 от допълнителните разпоредби на КТ - “Трудов договор по ал.1, т.1 на чл.68 от КТ, сключен в нарушение на ал.2 и ал.3, се смята за сключен за неопределено време.”