На мен ми се струва, че в повечето случаи поне един от съдружниците следва да е търговец. Този, от чието име се извършва дейността.
Съвсем лично мнение. Напълно е възможно да противоречи на общоприетото.

Искам да кажа, това, че са се сдружили по този начин, според мен не отменя правилата за упражняване на търговска дейност въобще.
Струва ми се, че една "стопанска цел" се постига с търговска (=стопанска) дейност. И то извършвана сравнително редовно, трайно - значи, по занятие. Поне докато не бъде постигната целта на дружеството и то не бъде прекратено. А търговска дейност не може да извършва всеки.

Търговска дейност могат да извършват или юридически лица, които са търговци; или юридически лица с нестопанска цел при определени ограничения (само в този случай лицата няма да са непременно търговци); или физически лица, които по силата на самото извършване стават еднолични търговци - поне така е на теория, и са длъжни да се регистрират.
Изобщо - да "извършват" нещо могат само лица. ДЗЗД е вид договор, нищо повече. Мисля, че само това е причината да не бъде признато за търговец.
За лице, извършващо дейността, според мен би трябвало да се смята този съдружник, от чието име тя се извършва.

А колкото до въпроса, защо в ЗЗД не е изрично посочено, че поне един от съдружниците трябва да е търговец - по времето на ЗЗД не е имало ТЗ. А промяна - не е била наложителна.

Разбира се, допускам общото мнение на съдилищата и в теорията да не съвпада с моето.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите