Напълно сте права, че сериозността на един бизнес изисква правната му форма да е удачна, удобна и сигурна и е съвсем удобна регистрацията по ТЗ, във формата, която предлагате. Несъмнено, ако портфейлът на Стоян е пълен, ще се намери юрист, който да го поизпразни подобаващо. Но ако е празен, няма да намери никакво време да му спести излишни разходи.
"Разходите при функционирането на едно гражданско дружество" не са съвсем същите, както при ООД, защото:
Първо: По силата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, задължение за осигуряване имат упражняващите дейност като еднолични търговци, собственици и съдружници в търговски дружества. В този смисъл съдружниците в гражданско дружество нямат задължение за осигуряване като такива на горепосочените основания.
Второ: Когато съдружниците в гражданско дружество не полагат труд без трудово правоотношение и не получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, те не попадат и в кръга на задължително осигурените по реда на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО. Доколкото разбрах, повечето от средствата, които ще получава Стоян, ще финансират неговата дейност, и няма да са достатъчни, за да задоволят “капризите” не на един, а на двама съдружници да получават над една минимална работна заплата.
Трето: Ако неперсонифицирано дружество, регистрирано по реда на чл. 357 от ЗЗД не е наело на работа лица – по трудов договор или без трудово правоотношение, то не е осигурител по смисъла на КСО. В такъв случай дружеството по ЗЗД не подлежи на отделна регистрация като осигурител, нито може да осигурява съдружниците. В случай, че дружеството по ЗЗД сключи договор с лица, които работят за него по трудов или граждански договор, то следва да се регистрира и да осъществява задълженията на осигурител САМО по отношение на тези лица, по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО (НОИ, Главна дирекция "Правна" изх.66-03-5/02.03.2005).
Четвърто: Фикцията на чл. 18, ДПК не може да придаде на гражданското дружество качеството на юридическо лице, участващо в търговския оборот от свое име. Страна по сключваните от дружеството договори са отделните съдружници, които са запазили юридическа самостоятелност или съдружникът, който представлява останалите по силата на изрична договореност. Общата данъчна регистрация на неперсонифицираното дружество има за цел да осигури бъдещото облагане с преки данъци на доходите на отделните съдружници от съвместната дейност, ако не сме в хипотезата на чл. 2, ал. 4 от ЗКПО, когато едно такова дружество ще подлежи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък.
Пето: При изброените възможности, които дава осигурителното законодателство, Стоян може да избере задължително осигуряване само по желание.
Ако той бъде така неблагоразумен да определи своята дейност като свободна професия, попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 3. Ако пожелае да инвестира в осигурителната система част от скромния си доход, той и неговият съдружник могат да се осигуряват чрез взаимното си назначаване по трудови договори.
Стана мъничко дълго, но Стоян ми стана симпатичен и ми се ще да му помогнем. Ако съветът ми е неудачен, ме поправете.
А Вашият остава ли същият при сегашното положение на успеха му (портфейлът имах предвид)?