Има принципи на прилагане на законите спрамо гражданите.
Има и спогодба с която се потвърждава териториалния принцип на прилагане на КСО, но само в часта си получване на пенсия.
От гледна точка на работника той си гражданин на Румъния и живее там, ще бъдат приложени законите за Румъния.
От гледна точка на работодателя, регистриран по българското законодателство, прилага законите на България, но когато извършва дейност на териториата на Румъния съответно тяхните.
Проблема:
Работодателя заплаща положен труд, но според мен не извършва стопанска дейност в Румъния, ако в КСО е записано (не гледаме наредбата заглавието и е: НАРЕДБА за общественно осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина отбелязвам български гражданин изпратен), че всички български ЮЛ, които заплащат възнаграждения на лица (отбелязвам не е уточнено български гражданин, последното става с наредбата) дължат осигуровки...., ако се спази този принцип следва, че се дължат осигуровки, но как ще бъдат преведени тези осигуровки в Румъния след като конвенцията го изключва абсолютно.
Извода е, че в България не е уреден въпроса законодателно и българския работодател плаща осигуровка, работника в Румъния плаща и получава пенсия от там, а в България действа принципа на взаимопомощ(не се сещам за името на създателя и)