Чл.53(3) казва една тавталогия - когато някой закон изисква одит, трябва да се направи одит. Единственото органичение тук е, че одитът може да се вмени като задължение само със закон.

Конституцията работи по същия начин като постоянно казва "в случаи предвидени в закон".
То пак си е задължително като го има в закон и без да се споменава в конституцията, ама се знае, че именно и само в закон трябва да се търси.

Чл.146 е друга работа. Той третира само ООДтата.
Той казва: ООДтата трябва да се одитират.
Ето това именно е случай, когато закон изисква одит. Това е хипотезата на чл.53(3).

Текстът на чл.146(4) е бил коренно различен преди. Той е обяснявал не кога СЕ одитора, а кога може да НЕ СЕ одитира. Моля да се прави разлика.