Добро утро,
не очаквах, че тази тема с едно "невинно включване" ще породи толкова въпроси. Всъщност, търсене на прилики и отлики между граждански и трудови договори не трябва да се сакрализира чак толкова. Имаше едно тълкувателно решение на ВС от 1986 г. (което сега не успявам да намеря), което очертаваше тези прилики и отлики. Но сега сме 2005 г. и обстоятелствата са се изменили доста. Пък и държавата със своята методична дейност и законотворчество прави така, че границите да се размиват още повече. На първо място:
- с примането в КСО на осигурителни тежести по гр. договори почти равни на тези по трудови договори, държавата си получи своето и вече почти е дезинтересирана - за нея е важно да получи осиг. вноски. Може да се каже, че за държавата е дори по-изгодно трудовите отношения да се уреждат като гражданско-правни, защото се освобождава от задължение да заплаща болнични отпуски и помощите за оставане без работа, както и обезщетения за брменност и майчинство. И формално е оставила само на инспекцията по труда уж да следи и да констатира има ли прикрито трдово правоотношение. Но инспекцията има право само да прави предписания (чл. 405 а КТ).
- В други случаи държавата погази самия чл. 1 от КТ, който обявява, че всяко предоставяне на работна сила се урежда като трудово. Първото оклонение е тово по отношение на статута на държавния служител - тези отношения се обявиха за служебни, а не за трудови. А помислете каква е разликата - никаква. Държ. служител предоставя своята работна сила, а не нещо друго. Второто отклонение е относно тези договори за ДУК. Ами какво предоставя управителя, освен своята работна сила? Завоалирано е, че той трябва да постигне определен резултат. Ами и шивачката трябва да ушие определен брой ризи например. И тя трябва да постигне определен резултат.
А се забравя разпоредбата на чл. 8 ЗЗД съгласно който страните свободно уреждат взаимоонтошенията помежду си.
-------------
Та в онова "знаменито" решение на ВС бяха очертани основните отлики: за трудовия договор е необходимо наличие на работно място, работно време, подчинение на заповедите на работодателя. За гражданския договор е основно престиране на определен резултат. (овеществен труд). Но както казахме по-горе: шивачката също престира овеществен труд. Мисля си, че за да може да се говори за трудов договор всички предпоставки трябва да са налице: работно място, работно време, подчинение на разпорежданията на възложителя. Липсва ли някоя от тези съставки - вече може да се говори за не-трудово правоотношение.
-------
Та за лекторите: те имат работно място (то няма и друг начин), но нямат строго фиксирано работно време. Освн това - те предлагат овеществен труд - "производство на лекции", който дори го призвеждат със собствени материали (знанията получени след 5 годишно залягане над учебниците в университета).
Така, че спокойно в този случай може да се говори за наличие на граждански правоотношеня. Разбира се - тези правоотношения могат да се уредят и като трудови в зависимост от волята на страните.