изобщо даже не е

На първо място важно е да се уточни какви са разликите между гражданските и трудовите договори по принцип. Трудови са тези договори, които се сключват съобразно Кодекса на труда. Те се подписват в писмена форма и садържат задължителни реквизити определени в Кодекса на труда. Граждански договори, като понятие в българската нормативна уредба не съществува, но в практиката е широко използвано и обединява в себеси няколко типа договори от законодателството. Тава са договор за изработка, договор за поръчка и комисионен договор от Закона за задълженията и договорите, и договор с търговски управител, договор с търговски пълномощник, и договор с търговски помощник от Търговския закон.
Важна разлика е, че според Кодекса на труда работника има точно определено работно време и работно място, а за гражданските договори се определя сомо срок за изпълнение на възложената работа. Това разграничение понякога дава основание на ревизорите от Националния осигурителен институт да считат някои граждански договори за скрити трудови, което води до санкции. Например: продавач в магазин не може да бъде назначен на граждански договор, а само на трудов.
Разликата в осигуряването е, че гражданските договори се разделят на два типа такива които са за управление и контрол и такива които са за извършавен на услуги с личен труд.
При първия тип размерът на осигуровките е както при трудовите договори. При договорите за управление и контрол осигуровките се дължат върху не по-малко от съответния осигурителен праг по икономическа дейност.
При договор с личен труд не се внасят осигуровки за фондове Безработица и Общо заболяване и майчинство, но пък за това и не могат да се ползват правата предлагани от тези фондове. Също така трябва да се знае, че при договор с личен труд чиято сума, върху която се изчисляват осигуровките, е по-малка от минималната месечна работна заплата за годината и лицето не е осигурявано на друго основание, осигуровки за социално осигуряване не се дължат. Осигурителен стаж не се признава в описания случай по-горе. Разлики има и когато лицето се самоосигурява, тогава при изплащане на сумата не се одържат осигуровки, а когато лицето подава годишната си декларация по чл.41 от Закон за облагане доходите на физическите лица трябва да попълни приложението на НОИ, където ще се определи дали следва да довнасят осигуровки.
Здравни осигуровки също се дължат върху сумата върху която се изчисляват осигуровките.
Осигуровките и в двата случая се изчисляват върху изплатената сума, намалена с нормативно признатите разходи определени в Закона за облагане доходите на физическите лица, която не може да бъде по-голяма от максималния облагаем месечен доход за годината. Нормативно признатите разходи за услугите с личен труд са 35%, а за управление и контрол 10%.

...

танцувай по ръба на острието

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите