имала съм период в който работех заедно с двама адвокати в една кантора. те регистрираха фирми и сменяха предназначения на имоти, а аз си гледах счетоводството. понеже бяхме в съседство на Окръжния съд честичко ме ' молеха' обаждайки се по телефона в кантората, аз да прескоча до съда и да свърша това-онова . ако за нещо можеше да има проблем предпочитаха аз да отивам защото не съм от тези дето оставят който и да е чиновник или служител да придава важности ..... не си изчакваха клиентите а оставяха на мен подготвени документи за подпис и т.н. и да им обяснявам ако питат нещо - щото не съм неграмотна , със закони работя . ... ти знаеш за какво говоря.... в един момент бяхме стигнали до там, аз да им върша работата докато те пият кафе в близкото кафене защото ги хващаше клаустрофобията и се изнервяха от недоволството на клиентите си като нещо в съда се забави.

накрая се стигна до там клиентите търсеха мен и двамата ми колеги започнаха да недоволстват.

при мен са идвали хора с информация дадена им от адвокат при регистрация на фирмата, която вече не е актуална. сърдеха се защо адвоката не им е казал някой подробности и мърмореха че не трябвало да се консултират с адвокат, а със счетоводител. сега мои клиенти ако трябва да нещо да отидат при адвокат ми казват ' ти не може ли да ми го свършиш, ти ги разбираш нещата , а ме пращаш на друго място '

разбирам за какво говориш- дали имаме право да го правим или не - част от вашата работа . знаеш ли колко хора се занимават с неща който нямат право да правят.


Вчера е история, утре е мистерия, днес е подарък .