Ако е уговорен срок на предизвестие, той не важи за страната, в чиято полза е сключен договора. Примерно сключен е договор ( по чл.70) в полза на работодателя и в него е упоменат срок на предизвестие 2 месеца. Докато не изтече срока на изпитване, работодателя може да прекрати договора във всеки един момент без да дължи предизвестие, а служителя дължи това предизвестие, независимо, че е договор със срок на изпитване и не е безсрочен. След изтичане на срока на предизвестие, ако договорът не е прекратен в този срок, той вече е безсрочен и това предизвестие е валидно и за двете страни и не може да бъде различно като период (примерно за служителя 2 месеца, а за работодателя 1 месец). Ако изрично в договора не е упоменато какъв е срокът на предизвестието, се приема, че е 1 месец.