Това изказване е много интересно. Логически се състои от три части:
първа теза (вярна) - "счетоводството не е каша ...., но има неща около него, ... които го правят каша". Тук авторът недвусмислено посочва, кои са тези неща - собственици (това са днешните наследници на чорбаджиите-изедници, познати ни от творчеството на Ботев) и законодатели (аналогията с Андрешко на Елин Пелин може би не е очевидна, но някак си се прокрадва). Тезата завършва с риторичен въпрос: "и май им е изгодно това...." използвайки многоточие вместо въпросителен знак, авторът подчертава гъстотата, лепкавостта и "уханието" на кашите, забърквани с дружни усилия от собственици и законодатели.
Така неусетно, с майсторство, характерно за класици като Йовков, Вазов, Елин Пелин и Чудомир, авторът ни повежда към втората си теза (смехотворната). Усетила тежестта на думите си дотук, *карла, решава да внесе ведро настроение с втори риторичен въпрос: "Кога народоизбранниците ще направят промяна в ТЗ, която да изисква ценз и предватителна подготовка на собственици на фирми и т.н.... ". Използвайки сложни и труднопроизносими думи като "народоизбранниците", съкращения, типични за счетоводния жаргон (ТЗ) и насищайки текста с буквата "р", авторът създава впечатление, че мисълта е много мъдра. А звънкото съществително "ценз", което не е много ясно какво значи, но просто се набива в мозъка на читателя като пирон в тиква, представлява категоричен шамар в лицето на защитниците на либерализацията на пазара. Какви са тия работи - Сульо и Пульо да откриват фирма? Това е недопустимо, това е неморално, това в крайна сметка е безотговорно. Но използвайки многозначителното "и т.н. .... " (отново многоточие!!!!) за край на изречението си, *карла сякаш ни подканва да продължим по-нататък в налагането на високи европейски стандарти. Например държавата трябва да изисква квалификация от бъдещите татковци, преди да предприемат действия по забременяване на техните съпруги и/или приятелки. Зер отглеждането и възпитаването на едно дете е не по-малко трудна работа от ръководенето на фирма. А защо ли пък бъдещите съпруги да не преминат курс по готварство, шеф и кройка и домашно почистване? Но ако това ви се вижда несериозно, нека се замислим за продавачките в магазин за бельо например. Те трябва задължително да са изкарали курс, по теория на платовете, моден дизайн и анатомия. Как иначе ще продавт гащи, потници и сутиени? Малиии не ми се мисли къв курс трябва да държат уличните чисатчи или арендаторите на обществени тоалетни. Освен всичко друго така се създават и нови работни места - за преподаватели, изпитващи и държавни органи, контролиращи придобиването на "ценза". Това естествено е най-ефективният път за борба с корупцията. Но най-вече решава автоматично всички проблеми на счетоводството.
Усетила мощта на своята мисъл, *карла решава да забави темпото посредством къси, недовършени изречения, окончаващи с любимия на авторката препинателен знак (познайте кой).
Тази блестяща творба завършва с нещо като закана и мрачна прогноза едновременно: "Айде да не се обаждам много, че ще взема да си разваля настроението.......".
Внимателният читател може би е забелязал, че този път многоточието е два пъти по-дълго от обикновено. Какво ли значи това? Не знам, но за всеки случай и аз няма да се обаждам повече. Надявам се, че всички, които са имали търпението и неблагоразумието да изчетат горенаписаните глупости, са проумели че:
- Кашите в счетоводството наистина са плод на дружните усилия на собственици (мениджъри), законодатели и .... (е и аз да използвам многогочие един път) некадърни счетоводители
- Призивът за ценз за собствениците на фирми е абсурден, противоречи на нормалната пазарна логика и по-никакъв начин не решава какъвто и да е проблем в икономиката (и в частност счетоводен)
- В крайна сметка просто се майтапя