1.Пишеш фактура
2.Показваш я на контрагента и му казваш да си вземе паричките от касата и да си ги сложи в неговия джоб.
3.Хващаш го за ръчичката и право в твойта банака.
4.Караш го да извади паричките от джоба, да го даде на касиерката и тя да му даде бележка, че са в твойта сметка вече.
5.Вземаш бележката от оназ дет е на гишето и му я даваш с думите : "И ся за кво ма разкарва чак до тука? Кат можеше да дойдеш и сам?!?! Земи си бележката и я прилагай към мойта фактура. Тва е касов бон"

Ако ли се запъни нещо - тегли му една майна и го зарежи. (естественно без парите и фактура). В зависимост от сумата и вида на стоката/услугата вариантите са няколко:
1.Голяма сума - мутри оправят работата
2.За дребна сума аз обикновенно "слагам шапката". (терминът е от филма "Баш майстора". Гледай го ако не си го гледала и ще разбереш смисъла) И после като "кацне" - му одирам кожата. И от тука нататък - "денги вперед" както казват руснаците.