Наличието опция за придобиване на собственост при отворения фин. лизинг е една възможност, но не и задължение за това действие. Тя позволява да се разграничи този вид лизинг от оперативния / собствеността никога не се прехвърля/ и от затворения фин. лизинг/предварително се знае, че собственността ще се прехвърли на л-гополучателя/.

Това изключително право породено от опцията при отворения фин. лизинг е като правото на изключителния търговски представител т.е. ако лизингополучателя реши да придобие собствеността в края на договора, лизинговота компания ще е прехвърли с предимствона него. Затова л-гополучателя предварително при сключването на договора плаща тази опция, нещо като гаранция/привилегия. В тази връзка и лиз. компании искат предварително плащане не само на първата вноска , но и на остат. ст.ст на актива / ст-стта на актива в края на лизинг. договор.
От позицията на лиз. компании бих направила следните изводи:
1. След 3г. / срока на линг. договор/ пазарната цена на този актив би била 3000 евро и лизингополучателя би могъл след този срок да не иска прехвърляне на собстеността/ от което лизинг. компании първо губят от по – ниските лихви и допълнително не биха се оставили на подобен риск от несигурни събития/ . За да го обвържат лизинг. компании го карат предварително да си плати тази опция – гаранция- 500 евро , която може да се отъждестви и като отстъпка, която биха му дали след 3г. Така се формира остат. ст-ст 2 500 евро. Предварително получавайки остат. ст-ст си гарантират, че актива е почти ” продаден”.

2. Ако остат. ст-ст е 15% и опцията е 5% = 20%, то същия % е и ДДС-то, което ще трябва да платим предварително при затворения фин. лизинг. Теоретично сметките са сходни, допускам, че ако лизинг-получателят се откаже от прехвърляне на собственноста , то лиз. Компания ще му наложи наказат. Лихви. Така, че на кой тип договор да заложим е много индивидуално!