Много сериозно помислете преди да кажете:...това е несериозно колега..."

С новата ал. 3 на чл. 7 от КСО, в сила от 01.01.2007 г., в случаите, в които възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски за своя сметка и тези за сметка на осигурените лица до края на месеца, през който е извършено начисляването.
Във връзка с чл. 242 от Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден - срещу трудово възнаграждение. В съответствие с разпоредбите на чл. 270 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго /колективен трудов договор, индивидуален трудов договор, заповед/. Спазвайки Кодекса на труда, работодателят редовно следва да изплаща възнагражденията на работниците и служителите, което предполага тяхното начисляване преди изплащането им.
Един от основните принципи в счетоводството при съставянето на финансови отчети е принципът на текущото начисляване, залегнал в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството, съгласно който „приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.” Принципът на начисляване не визира периода, през който технически се извършва начисляването на разходите за възнаграждения.
Разпоредбата на чл.7, ал.3 от КСО следва да се прилага като се прави разлика между „месеца, за който са начислени” и „месеца, през който са начислени” възнагражденията и свързаните с тях задължителни осигурителни вноски.
При повечето осигурители, ведомостта за заплати на работниците и служителите се съставя в началото на месеца, следващ месеца, за който е положен трудът, въз основа на присъствени регистри, протоколи за извършена работа и други. Изключение са бюджетните организации и други осигурители, които начисляват и изплащат заплати в месеца, за който се отнасят. При спазване на Закона за счетоводството тези разходи се включват в периода, за който се отнасят. Във връзка с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от КСО, осигурителните вноски са дължими до края на месеца, през който е направено начисляването. В утвърдената счетоводната практика възнагражденията и осигурителните вноски за текущия месец се начисляват в началото на следващия. Дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд „ГВРС”, отнасящи се за месеца, в който е положен трудът, следва да се внесат до края на месеца, следващ този месец.
Осигурителят следва да удостовери датата на начисляването на възнагражденията - чрез съответните счетоводни справки и мемориални ордери, с направените хронологични записвания в счетоводните регистри.

И това не си измисляме, а е част от Указание Изх. № 24-00-9/01.02.2007 г на ТД на НАП

Редактирано от lumixx на 30.07.07 23:17.