Аз лично също смятам договорът за недоизпипан, затова и търся тук съвет. Точно защото някои неща не ми се виждат разумни се чудя как да подходя. Като цяло проблемът е, че мен никой не ме пита - това е договорът, ти се оправяй! Няма кой да си даде сметка за възможните проблеми, освен аз, затова и сега като виждам къде биха избили проблемите, ще предложа да се направят някои корекции в договора.

Иначе идеята е следната:
1.По т.7: Изхабяването на оборудването няма значение. Предполага се, че машините, които ще работят, ще продължат да функционират дори и след изтичане на 10-те години. Дори и някоя да се е счупила и да е подменена, то към изтичането на срока тя ще бъде в употреба и ще мине в собственост на възложителя. Идеята е, че за да се организира подобен род дейност са необходими определени по брой и вид машини. По тази причина се смята, че след изтичането на десетте години такива машини ще са в наличност и ще работят - независимо колко изхабени. И така това оборудване, което съществува към крайната дата, ще станат собственост на възложителя. Аз лично не съм мислил как ще стане прехвърлянето тогава, но предполагам, че ще е по пазарна цена, а си мисля, че всичко ще е на толкова години, че тя не би била много висока и нещата ще минат сравнително леко. Макар че дотогава законите... кой знае.
А иначе през това време оборудването ще си е собственост на изпълнителя. Той ще си му начислява амортизации и съответно ще го изхаби за пет години.
2.т. 13: Идеята е узаконяването на обекта да се извърши от собственика, а да се плати от изпълнителя, тази сума да се добави към стойността на строителството и да се третира като част от общото задължение срещу дължимия наем.
3. по т.14: Тук ми е най-мътната част. Аз лично си го представям така (след като съм изчел и взел в предвид всичко изписано дотук по въпроса): Изпълнителят изпълнява строителството, формира си себестойност на обекта, фактурира на възложителя на себестойност (или с малка печалба). Така с ДДС-то е на чисто, както и с печалбата. Е, разбира се с ДДС-то няма да е съвсем на чисто, защото все пак в стойността на обекта има и труд, не само материали. Това за изпълнителя.
Възложителят получава фактура за обекта и си го заприхождава като актив, а издава фактура за наема (за цялата сума!), който после се признава като приход съответно всеки месец. Така ДДС-то е на чисто и за двете фирми, изпълнителят си ползва разход от наем всеки месец, възложителят получава приход от наем всеки месец и начислява съответните амортизации за сградата. А месечният наем ще се определи точно така - стойността на обекта плюс разходите по узаконяването, разделени на 120, т.е. двете фактури - от възложителя и изпълнителя - ще се компенсират във времето в продължение на 10 години.
Това разбира се, ако приема първият вариант - с по една фактура в началото. Колебая се още дали да не използвам втория - обектът да се изплаща на части и всеки месец да се издава фактура от двете страни - за съответната част от сградата от изпълнителя и за месечния наем от възложителя. Но мисля ,че това не е най-същественото.

И накрая ако трябва да бъда откровен ще кажа, че все още не се чувствам стъпил сигурно и това което пиша са само добрите ми намерения - не съм сигурен доколко е правилно. Макар че гледам, гледам и проблем не намирам. Просто за пръв път се сблъсквам с нещо такова и идея си нямах какво да правя. Поне в началото.

Това са отговорите на въпросите. Описвам нещата така, както си ги представят шефовете и както си ги представям съответно аз след това. Затова ако намирате кусури, пишете, че да реагирам докато е време.

Ясен

Хомо Сапиенс - това означава възможност, но не винаги способност за мислене!