|
ИДЕИ ЗА ГЕЙ-КУЛТУРАТА
(ЖИВОТ, СВОБОДА, КРАСОТА И ЛЮБОВ В ДУШЕВНОСТТА НА ХОМОСЕКСУАЛИСТИТЕ)
(КРАЙ)
ПРЕКРАТЯВАМ ПО-НАТАТЪШНОТО ПУБЛИКУВАНЕ НА КНИГАТА ПО СЛЕДНИТЕ ПРИЧИНИ:
1)Крайната незаинтересованост на гей-общността: ни най-малък отзвук дотук не се получи, което явно означава, че самата гей-общност е болна от онези дефекти на обществото, срещу които моята книга се опитва да воюва - или по-скоро да лекува. Нашето общество е крайно нетолерантно спрямо различията от какъвто и да е харектер, да не говорим за сексуалните, това общество е нетърпимо спрямо раз-личността, личността и личностното изобщо и едва ли скоро ще се освободи от болезнената си нетърпимост, щом като и ония, срещу които тя е насочена, също нямат решимостта да й се противопоставят по някакъв начин. Моята книга (а тя е завършена в основни линии) представлява протест срещу едно такова безчовечно общество, капсулирало се в своята нетърпимост и злоба - явяващи се, впрочем, израз не на друго, а на сексуална недостатъчност и дори неудовлетвореност: това мога да го заявя категорично като човек и психолог. Щом обаче и самата гей-общност е напълно безразлична спрямо ситуацията, в която пребивава, то следователно нещата са отчайващи: липсата на самосъзнание за човешко достойнство и за свещеното право на щастие е недостатък, който нищо друго не може да компенсира. Тази така наречена гей-общност демонстрира тук изпадането си в една пошла дребнавост, свеждаща се до тъпия стремеж всеки поотделно да се спасява както може и то непременно за сметка на други. Този жалък егоизъм и липсата на съзнание за общност на интересите и на сексуално-културната идентичност показва, че и нашите гейове преди всичко са си… българи, тоест носят в себе си неотстранимите пороци на нашето национално малодушие - поради което и нямат правото да се оплакват от нещо. Впрочем, те не се и оплакват, а са изпаднали в тъпото равнодушие на подгоненото от вълци стадо, в което всяка "овца" гледа да бъде изядена поне най-последна, а това е крайно гадно. Аз съм отвратен от такова отношение към себе си на една общност, за която все пак имах по-високо мнение.
2)Моят приятел Емил, чиято изповед публикувах с негово съгласие като една от главите на книгата си, ми писа, че след публикуването й той е бил подложен на изолация от своите познати - които вероятно се страхуват да не би по някакъв начин да бъде нарушена и тяхната анонимност. Единственият човек, който се реши да ми сътрудничи, беше наказан за тази своя достойна и смела постъпка от "своите", които би трябвало поне да му се възхитят за това, че ги превъзхожда, че е показал своето човешко достойнство. Това вече е достойно за съжаление, това е малодушие, което не може да бъде простено, аз като автор, психолог и най-вече като човек съм крайно изумен и възмутен: това поне не бях очаквал! Аз без да желая това, навредих на Емил и го поставих в ситуацията на отхвърлен от гей-общността - нима тогава мога да имам високо мнение за тази общност, способна на такова колосално малодушие, на такъв подъл и низък страх?! Не искам след този случай да мисля даже за нея, отказвам се да пиша и да свързвам името си с нея, тя не го заслужава! Ба си гадостта, нямам думи вече!
3)Моята все пак изстрадана книга, по която хвърлих пет години труд и която вече е в обем 400 страници, ще бъде преработена, но вече върху по-общ културен контекст и ще бъде публикувана, но не в България, а в Русия, където вече намерих издател. Ако в момента много достойни хора бягат в чужбина от низостта на задушаващата българска атмосфера и "народопсихология", чиято низост вече не се издържа, то същото ще направя и аз като автор: ще "емигрирам" от гадното "духовно пространство" на България и ще опитам да се вместя в една друга култура, която не е в такова отчайващо падение като нашата.
4)Казвайки всичко това, аз се извинявам на ония горди индивиди-гейове, които не заслужават тези упреци и които в нашата отчайваща среда все пак правят много неща, за да съхранят достойнството си като личности. Но това са единици, а "масата" или мнозинството гейове пак е в положението на жалките педали от моята книга, които само търсят начин да бъдат изчукани, а след това бягат далеч, защото сами не се възприемат като хора и човеци, а са по-скоро в положението на самотните кучета в парка: сдушват се, заклещват се за малко, а след това се хапят и бягат като щури едно от друго! Ей, българино - ми се иска да изкрещя! - как поне малко не те е срам от теб самия бе, нещастник!?!?!
ТОВА Е, ПОВЕЧЕ АЗ НЯМА ДА СЕ ПОЯВЯ НА ТЕЗИ СТРАНИЦИ И ФОРУМИ - ЗАЩОТО СЪМ ОТВРАТЕН: КАК ДА ПИШЕШ КНИГА ЗА ГЕЙ-КУЛТУРАТА В БЪЛГАРИЯ, СТРАНАТА, В КОЯТО КУЛТУРА - ВЪВ ВЪЗВИШЕНИЯ СМИСЪЛ НА ТАЗИ ДУМА - ИЗОБЩО НЯМА?!?! МАЙЧИЦЕ, ДОКЪДЕ ЛИ ЩЕ НИ ИЗВЕДЕ ПЪТЯТ, ПО КОЙТО СМЕ ПОЕЛИ КАТО НАЦИЯ: ДА НЯМАМЕ И КАПЧИЦА ДОСТОЙНСТВО!?!?!
АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ, ЕДИН РАЗОЧАРОВАН ОТ НАЦИЯТА СИ БЪЛГАРИН
26 ФЕВРУАРИ 2001 ГОДИНА - А ТОКУ-ЩО ЗАПОЧНА ТРЕТОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ…
|
NASAM EBACHI I SLADICHKI DUPENCA