подарявам на теб и на всички които ми писаха следното стихотворение:

Аз нося дрехи. Само че
пред мен заставаш ти, любими.
И въпреки че съм момче
на деветнадесет години,
пред тебе чувствам се жена,
съблечена по монокини.

Сега сме двама. И мълчим.
Аз свела съм глава надолу.
Мъжествените ти очи
ме карат да се чувствам гола...

Сега съм твоя. Посегни
и с груби длани съблечи ме!
Аз съм МОМИЧЕ - погледни!
И нещо повече - робиня...