Добро е, не съм съгласен само с няколко неща :).

Да, съгласен съм, че начинът по който казваш нещо е от голямо значение... но най-вече за простия човек, за да му влезеш в неговите илюзии. На умния, не се налага дори изобщо да му го казваш. Тъй че думите са сила, и не са... Те са просто символ, а всеки символ колкото и да е важен, не е по-важен от това което наистина представя.

Защо нямаме приятели... Пропито е с твоите илюзии. Повечето хора имат "приятели", и дори ги наричат истински. Такива с които ходят да пият бира, разменят си услуги, прекарват свободното си време и т.н. Т.е. имат отношение към тям тях на което те им отвръщат. За тях това е приятелство и честно казано в живота няма много повече... Много хора се бракуват и живеят 50 години с някой, без да се стигне до споделяне, какво остава за хора с които се виждате от време на време? Ти говориш за един съвсем друг тип приятелство, което тук се среща много рядко, защото не е физическо. Живота се гради на лъжи, които споделянето би разрушило... Така че всичко което не е физическо е трудно за повечето хора. Да не говорим, че изобщо в много случаи направо липсва.

Да, всеки си има собствените илюзии, и не трябва да опитваме да променяме хората, и това проваля приятелството на физическо ниво... Но за другото приятелство за което говориш - точно подобното разбиране и илюзии са обединяващия фактор. Защото какви са те говорят и много какъв е човека. Тук не става въпрос за илюзията просто като грешно отношение към живота. Става въпрос за това в което ВЯРВАШ, независимо какъв е реално живота. Животът може да разруши нагласата и очакванията ти към него. Но не може да разруши ВЯРАТА ти. Замисли се, колкото и да приемаш даден човек, това не може да го направи само по себе си твой приятел. Ти непрекъснато ще се блъскаш в неговите прегради и отношение към живота и теб самия. Още по-лошо - без да го целиш, ще се опитваш да го сложиш на своето ниво, което за него е пагубно, тъй като не може да те стигне и се вижда колко по-ниско стои. А той ще го направи, независимо ти самият колко положително отношение имаш към него и се стремиш да не му налагаш твои разбирания. Нивото, е нещо което не можеш да не наложиш, защото просто това си... Повечето хора не обичат да говорят за нива, но те са първите които го усещат когато не са на ниво :)... По-лесно е обратното - да не усетиш кога някой не е на твоето ниво и да искаш от него прекалено много (от негова гледна точка). Всъщност в това се състои по-тежкото разминане. Дребни разминавания от битов характер в представите за живота обикновено лесно се преодоляват, но разликата в нивото на гледане на живота е с КАТАСТРОФАЛЕН размер...

Освен това аз лично нямам нищо против хората да говорят за себе си колкото искат, но няма как да не се дразня, когато аз започна да говоря за себе си и настъпва тая а стена от мълчание и тотална липса на отношение за която и ти пишеш. Защото да имаш отношение и да преживяваш нещо друго освен егото си, също е трудна задача, чак невъзможна за повечето хора. Нещо което ти не знам дали си почнал да осъзнаваш. Те могат да имат положително отношение към теб... ама просто да не могат. Не ги обвинявай за егоисти - както те обичат да обвиняват другите. Всеки е егоист, просто го изразява по различен начин и на различно ниво. Едиснтвеният възможен начин е, ти да отидеш на тяхното ниво, защото обратното е невъзжмно. Но какви ще са ти мотивите да го направиш? Има и такива разбира се (като това да не те сочат с пръст за неконформист останалите) и аз лично уважавам много хората които го умеят, но аз все още не мога... То си е изкуство като всяка актьорска игра...

Много си прав са фейса и това да пишеш на някого. За съжаление и това е от нещата които го разбират малцина. Повечето могат да възприемат до 2 свързани изречения, и дори се обиждат, ако им пишеш много...