Ами за жените, може би си чувал термина - "незаменимост на самката" :). Това е от един тип научна литература, който не се нрави на много хора... Жената е приемана, точно в ролята си на жена. Мъжът трябва да се докаже, иначе е безинтересен... Що се касае до сексуалността и нещата които произтичат от нея (а те изобщо не са малко), не мисля, че особено сме мръднали от животните... Дори хомосексуалността е като че от малкото по-различни неща в тая насока...

Може външния вид да е важен за мъжете, но не чак до толкова. Примерно братовчедка ми от 5 клас не можеше да се покаже от вкъщи негримирана, защото изглеждала грозна... Конкуренцията между жените спрямо външния вид е огромна. И докато един мъж може да покаже и други "видими" неща - като пари, положение, хумор, кажи какво друго може да покаже една жена на първо четене? Вярно, и тя може да извади пари и известност, но ако се замислиш, не това ще впечатли чак толкова мъжете. Особено след като тя гледа някой НАД своето ниво, който има достатъчно от тях. Докато наобратно - просто, но хубаво момиче ще бъде забелязано от мъж с положение и пари. Разбира се има си изключения от правилото, но пак не са без причина в подобен ред на мисли... Повечето жени всъщност не се гласят, за да станат по-привлекателни за мъжете, а да изглеждат по-хубаво от конкуренцията.

За партньорството, наистина зависи как разбираш партньорство. Патриархата е бил някакъв вид "партньорство" с разделяне на ролите, отговорностите и стереотипите. Идеята за "допълването" е някъде по средата между истинската индивидуалност и идеята за подобно "стандартизирано" партньорство. Т.е. значи - аз влизам в тая роля, защото се приемам еди какъв си и поради тази причина, се нуждае от еди какво си, за да компенсирам собственото си самовъзприемане. Това да кажем не е ограничение което обществото ти налага, но ти си налагаш. Но поради самият факт че го създаваш, създаваш пак роля. И единствената разлика със стереотипа е, че това не е обществено наложена роля. Реалността е, че ако не си дебил, ще ти омръзне да се самоопределяш по този начин, и утре ще решиш нещо друго. Айде сега въпрос с понижена сложност - какво ще стане с досегашният ти "партньор" :)? Тъй като си го избрал по това което на теб ти е липсвало, а то вече не ти липсва, той ще загуби интерес за теб. Това е сигурно най-баналното нещо което става в днешно време...

Тъй че това представлява партньорство по роля за мен. И величавото "взаимно допълване", което е дълбоко вкоренена илюзия у всички. Истинското партньорство не е спрямо качествата които ти не притежаваш, а спрямо индивидуалността на другия. И всъщност за мен това е по-интересният обмен, който е трайното партньорство. Ако се замислиш, "полът" е нещо характерно за животните, създадено с определена функция. Той не е връхта на еволюцията... Дори ще кажа, една спекулация, че оригинално човек е бил еднополов. Всъщност на същия писател който ме провокира да пиша тук по тези въпроси. Но подобна идея се мотае и на други места. Включително и в идеята за душата която е безполова, а полът идва от тялото. Това до някаква степен той твърди, че има връзка и с хомосексуалността и един вид, че програмата се "обърква", защото много "програмисти" са бъркали в нея. Но това са неща в сферата на "фантастиката", и не всеки би се замислил. Аз намирам упражнението за полезно де...