Уфф значи пак се иска от мен да доказвам какво обичам и едва ли не да покажа някаква велика страст към Шостакович, за да мога, когато си почивам от него, харесвам и ФБ. Трябва ли пак праволинейно да ни казват какво да харесваме.

Та и да харесвам ФБ и чалга. Какво от това и защо ме прави с патологични изменения? Такава квалификация прави диалога много скучен. За хора, които отричат повърхностните разговори по ФБ, подобни квалификации и дебелашки хумор (сурат тефтер) не спомагат за интересен и задълбочен анализ. Забележи, че никъде не те карам ти да харесваш каквото и да е било.

Та няма ли да е по-интересно да си говорим за това как ФБ може да се ползва за популяризиране на операта? Или затова как според Бордю, класовата принадлежност играе решаваща роля във формирането на вкуса. Далеч по-интересни теми. Но можем и да си останем на повърхността и да си играем на психолог по интернет.