|
|
| Тема |
 Re: Повест [re: ARlZE] |
|
| Автор |
La_Bete (минаващ) |
|
| Публикувано | 30.01.11 18:42 |
|
|
|
Аз например винаги си представям човека отсреща в зависимост от това в какъв тон и дух са писанията му. Ако той даде някакви характеристики за себе си допълнително - като пол, възраст и т.н. - просто ги добавям към вече съществуващата картина в главата ми. И после, когато се случи този човек да го видя на живо, оставам разочарован от пълната липса на сходство с първоначалното ми очакване.
Ти изглежда си мечтател по душа... лошо няма... като изключим потъналите гемии, когато прозаичната реалност разбие поетичния образ, който си създал.
Не че аз не съм попадал в този (заложен от мен самия) "капан"... Като повдигна въпроса обаче, си давам сметка, че напоследък нищо не си представям за онези, с които общувам. Думите им изцяло доминират съзнанието ми, но, по някаква незнайна причина, то не се опитва да извая образ и направи словото им по-картинно. Туй ще да е вероятно старостта....
| |
| |
| 
|
|
