|
|
| Тема |
 Повест |
|
| Автор |
Tetin_77 () |
|
| Публикувано | 26.01.11 19:07 |
|
|
|
Здравейте. Наскоро написах една повест. Бях я качил на някои места, но ми отговориха, че това не е литература, а долна педерастия. Затова реших да я метна и тук:)
--------------------------------------------------------
ОБИЧАЙНИТЕ НЕЩА
На дъното на пощенската кутия лежеше малко прегънато листче. При отварянето му се понесе приятен аромат на парфюм. Отвътре бе изписано с красив почерк.
„Здравей, Тони. Не се познаваме, но от дълго време изпитвам силни чувства към теб. Надявах се да е някакво временно увлечение, което бързо да премине, но то става все по-пламенно. Вече съм напълно наясно, че животът ми без теб ще е кръгла нула. Вече знам, че ти принадлежа. Че ние двамата всъщност сме едно. Поради това изпитвам ужасяващ страх, че може да не излезе нищо. Да се уплашиш от чувствата ми и да ме отхвърлиш. Да се поколебаеш от това, какво ще кажат другите. Затова искам да знам дали нямаш нищо против да ти се разкрия. Ако е така, драсни едно хиксче на пощенската кутия, с което да ми дадеш знак да действам!
С безкрайна обич - твой страстен почитател.
П.П.: Оставям ти и едно тебеширче :)”
Тони огледа листчето отвсякъде и прочете още веднъж съдържанието. После го смачка в голямата си шепа и го хвърли към храстите. Чудеше се кой може да е подателят. Направи една крачка към пътя, но се спря. Помисли още малко, после се пребърка и извади от джобовете си масивен бокс, който постави на ръката си. По лицето му се прокрадна тънка усмивка. Върна се и отвори пощенската кутия, на дъното наистина имаше някакво парченце розов тебешир. Тони едва го пое в ръката си, оглеждайки го...
----------------------------------------------------------
Цялата повест -
Редактирано от Tetin_77 на 26.01.11 19:28.
| |
| |
| 
|
|
